Начало »

Новини

Рецензии Линкълн – всички на ученическата скамейка

Линкълн – всички на ученическата скамейка

Рецензии
Линкълн – всички на ученическата скамейка

11.03.2013, 11:46 | Видяна: 3162 | синефиш.бг | dalt | РЕЦЕНЗИЯ

Филмът Линкълн не включва обяснителни надписи, информиращи зрителя, че е създаден по реални събития. Това би било оскърбително и за авторите и за публиката. С подобна педантична вярност към фактите от историята на САЩ, филмът с лекота може да се окачестви като “документален”, колкото и парадоксално да звучи.

Фикция тук е сведена до минимум, и по същността си той не се отличава особено от документалните свидетелства, правещи равносметка за управлението на Джордж Буш, Бил Клинтън, или който и да е от американските президенти, показвани по специализираните телевизионни канали. Би могло да се приеме и, че Линкълн носи вкуса на своеобразно реалити шоу, любопитно поглеждащо в кухнята на американската история.

Текат последните месеци от войната между Севера и Юга. Сраженията, загубите и победите показват, че мотивацията и в двата лагера спада в очакване на политическо решение за приключване на конфликта. Южняците са склонни към компромиси и преговарят достойно приключване на военните действия. Северните щати са готови да сложат край на братоубийствената битка като победители и подготвят пакет предложения за капитулация. В личните планове на президента Линкълн, приоритетна точка, преди всякакви военни преговори, е приемането на поправка към Конституцията на САЩ, която да сложи край на робството. Идеята е добра, светла и прогресивна, но това мнение не се споделя от мнозинството в Камерата на Представителите.

Настъпва времето на задкулисните машинации, за които всички средства са подходящи. Държавният секретар натоварва трима журналисти с деликатната мисия да убедят няколко представители на опозицията да подкрепят идеите на президента. Целта е Абрахам Линкълн да остане с чисти ръце, а мръсната работа с увещаването да е свършена качествено. В Белия дом, който няма нищо общо със съвременния протокол, където щъкат гости, деца и минувачи, президентът тихомълком води счетоводството на намаляващите си политически противници.

Линкълн

В името на основната си задача, той деликатно и законно разиграва съдбоносна партия върху политическата шахматна дъска, следи съобщенията идващи по телеграфа от неговите сътрудници и от фронтовата линия, като внимателно контролира информационния поток. Разходката му с файтон по калните градски улици, разговорите му със случайни минувачи и присъствието на един единствен униформен охранител, не могат да не събудят умиление и известна носталгия към безвъзвратно отминалото време.

Стриктната възстановка на историческите събития, тънкият усет към детайла, пресъздаването на ролята на определени исторически личности и произнесените съдбовни реплики от изтъкнатите политици създават чара на този филм. Хората, които са разглеждали внимателно доларовите банкноти биха могли да идентифицират някои личности и да ги свържат с историческите събития, за да си обяснят как и защо точно тези хора са попаднали точно там.

Линкълн

Оскаризираният за ролята си в този филм Дениъл Дей Луис е пестелив и дискретен, на върха на актьорското си майсторство в създаването на харизматичен символ на политически деец. Би било нечестно да се пропусне присъствието на други имена от холивудския екран като Томи Лий Джоунс и Сали Фийлд, който придават допълнително измерение на схематично кристално чистия и неопетнен символ на американската демокрация какъвто е президентът.

Бих се отнесъл с разбиране към хората, които биха окачествили Линкълн като скучноват филм. Той несъмнено представлява интерес за специалисти по американска история. Не изключвам възможността той да бъде включен в ограмотителния каталог за емигранти и кандидати за гражданство. Неговата педантична вярност към събитията от 1865 година би спестила на любопитните четенето на дебели книги и досадни текстове.

В подкрепа на това твърдение, бих посочил, че в надписите следващи края на филма биха могли да се открият имената на над 30 консултанти, доктори на историческите науки и академични авторитети.

Линкълн е урок по политическа гъвкавост и практическо указание за това какво е стратегия и тактика в политиката. А за не особено събудените ученици е достътъчен повод да установят,че Абрахам Линкълн не е герой от комикс и ловец на вампири.

dalt