Лилия Маравиля е родена през 1969 г. във Варна. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” през 1993 г. при проф. Крикор Азарян и майсторски клас при руския режисьор В. Фокин.
Лилия Маравиля е една от водещите български театрални актриси. Участва в постановки на „Младежки театър”, „Сълза и смях”, „Българска армия” и Сатиричен Театър „Ал.Константинов”. От 1996 г. е актриса в трупата на Театър „София”. Сред най-значителните й роли са: г-ца Д’Олбак в „Развратникът” от Е. Е. Шмит, г-жа Турвал в „Опасни връзки”от Ш. де Лакло, Лулу в „Лулу или кутията на Пандора” от Ведекинд, Ирина в „Три сестри” от Чехов, Лора в „Хотел между тоя и оня свят” от Е. Е. Шмит, Дойката в “Ромео и Жулиета” от Шекспир, Албена в “Албена” от Йордан Йовков, Леони в “Ужасните родители” от Жан Кокто, Джаки в “Уморените коне ги убиват, нали?” по Хорас Маккой, Аделма в "Принцеса Турандот" от Карло Гоци, Стела в „Неделя вечер”от Захари Карабашлиев, Електра в „Електра или свалянето на маските”от Маргьорит Юрсенар. Има номинация за „Аскеер” за ролята на г-ца Д’Олбак в „Развратникът” от Е.Е. Шмит и на Дойката в “Ромео и Жулиета” от Шекспир и номинация за ИКАР за ролята на Леони в “Ужасните родители” от Жан Кокто. Лилия Маравиля участва в български и чуждестранни филми – „Индиански игри” (1991, реж. Иван Андонов), „Гори гори огънче” (1994, реж. Румяна Петкова), „Камера-Завеса” – комедиен сериал (2002, реж. Петър Одаджиев), „Пътят към върха” (2006, реж. Валентина Фиданова), германския сериал „Magna Aura”(2006, реж. Ирина Попов) и др.
„LOVE.NET” я среща отново с първия й филмов партньор Христо Шопов. След „Индиански игри”, където играят влюбени, които не могат да бъдат заедно, в „LOVE.NET” те са уморени от брака съпрузи.
