Дори и от най-малката снимачна площадка, магията на филмите винаги успява да ни изненада. Но с Дейвид Йейтс и неговия екип от всепризнати сътрудници в студиото Ливсдън на Warner Bros., трябва да сме подготвени за нещо изключително.
Погледнато отвън, това специално изградено пространство от 80 хектара северозападно от Лондон, няма нищо общо с гъстите тропически гори на Централна Африка. Но отвътре... това е съвсем различна история.
Тече 11-тата седмица от 14-седмичния график на снимките на последния филм на Йейтс Легендата за Тарзан. Известният режисьор се е завърнал обратно в студиото, където сътворяваше неоспоримата магия на последните четири филма за Хари Потър. Сега той пресъздава за голям екран класическия роман на американския писател Едгар Бъроуз в един изцяло нов приключенски екшън.
С Александър Скарсгард в главната роля, филмът разполага със невероятен актьорски състав, включително Самюъл Л. Джаксън, Марго Роби, Джимон Хонсу, Джим Броудбент и Кристоф Валц. Изумителна джунгла е дело на художника на продукцията Стюарт Крейг. Очевидно Йейтс и неговият екип са създали един динамичен, зрелищен и грандиозен свят с гигантски дървета, безброй лиани и пълзящи растения, които като балдахин се спускат надолу до гъстите храсталаци. Дори Йейтс изглежда е поразен от мащаба и се отнася с леко страхопочитание към педантично изработените декори от сътрудника му от филмите за Хари Потър. „Тарзан е емблематичен герой със завладяваща история, и той никога не се е появявал на подобна сцена, с каквато разполага в този филм.“ - казва режисьорът.
След публикуването на първият роман за Тарзан на Бъроуз, последван от още две дузини истории, легендарният герой вдъхновява филми, телевизионни сериали, радио пиеси, сценични представления, комикси и видео игри. Но това, което откриват създателите на филма в сценария на Адам Козад и Крейг Брюър, е свеж и изцяло нов поглед към легендата. „Има страхотни герои, романтика, хумор и невероятен екшън, - казва Дейвид Барън, който е продуцент на филма заедно с Джери Уайнтрауб, Алън Рише и Тони Лудвиг. – Това е изцяло насочен към публиката филм с изключителен мащаб, мисъл и пулсиращо сърце.“
„Това не е Тарзан, когото познавате. - добавя Йейтс. - Не е момчето с препаската. Това е голямо, епично изживяване, което се основава на това как виждаме света в момента, как сме свързани един с друг, с животните и с планетата, която всички населяваме.“
Филмът не разказва историята за произхода на героя, действието се развива години след като Тарзан е напуснал джунглите на Африка. Но режисьорът ни обещава, че ще видим проблясъци на порастването на Тарзан сред дивата джунгла, как е отгледан от маймуната Кала и как алфа мъжкарят Керчак никога не приема напълно човешкото дете сред тях. „Виждаме в ретроспекции как младата Джейн тръгва из джунглата в търсене на мистериозния призрак на Тарзан, - обяснява режисьорът. - Тя е момичето, който го кани да напусне джунглата и го избавя от този насилствен живот. Тя го спасява, а по време на нашия филм Тарзан трябва да я спаси - защото той наистина не може да оцелее без нея.“
От появата си през 1912 г., персонажът на Бъроуз от романа му „Тарзан, храненикът на маймуните“ си остава един от най-трайните герои на популярната култура на XX-ти век. „Той е като истински супергерой!“ - казва Александър Скарсгард (сериалът на НВО Истинска кръв), които все още си спомня VHS касетите, собственост на баща му, актьор Стелан Скарсгард, с черно-белите филми за Тарзан от 1930 г. и 1940 г. с известния румънски шампион по плуване Джони Вайсмюлер в главната роля. Релефната фигура на почернелия от слънцето Скарсгард максимално се доближава до представите ни за легендарния герой на Бъроуз. Той ни споделя как се е потопил в образа. „Филмът е точно обратното на всички предишни адаптации на тази много известна история, които акцентират върху опитомяването на звяра, - отбелязва шведският актьор. – А тук става дума за освобождаване на звяра. Това е интересно противопоставяне, което за мен е вечно и универсално и всички ние като човешки същества се борим с това. Населяваме градове, в които реално живеем с непознати, но в същото време си оставаме животни.“
Скарсгард е имал своите предубеждения към историята за Тарзан, преди да прочете сценария. Въпреки това си спомня: „Очевидно Дейвид е невероятен режисьор, така че ми беше любопитно да прочета сценария. Отворих го и на първата страница видях как Джон Клейтън III, облечен в костюм от три части, пие чай с министър-председателя и разговаря на перфектен английски език. Героят е роден и израснал в джунглата, но когато го срещаме за първи път във филма, той живее в Лондон вече почти десет години.“
Клейтън е примамен обратно в бившия му дом в Конго от търговска мисия, но той бързо открива, че това е капан, който го използва за пионка в една смъртоносна схема за затягане на хватката на Белгия в Централна Африка. И тези, които дърпат конците на користния заговор, нямат представа каква сила отприщват, когато вместо Тарзан, залавят единствената душа, за която той ще рискува живота си - Джейн. Скарсгард отбелязва: „Едва след като се завръща в Конго, слоевете бавно започват да се отмиват и той се превръща от изтънчен британски лорд в първичното си състояние, от Джон Клейтън става Тарзан ... А той не иска това. Страхува се от това какъв е бил, страхува се от животинската страна на своята личност. Но той е уязвим без Джейн, и начинът, по който двамата намират пътя обратно един към друг наистина движи историята.“
Така започва приключението и правилата на играта се променят, щом Тарзан се гмурва обратно в джунглата – люлеене по лианите, гмуркане от скали, и дори скачане върху движещ се с висока скорост влак – само за да я спаси. За да се подготви за тези важни екшън сцени, Скарсгард девет месеца е подложен на интензивна физическа подготовка, за да успее да заснеме колкото е възможно по-голяма част от филма без каскадьор. „Исках да почувствам как се движи през джунглата дори и със завързани очи, а това до голяма степен се дължи на физиката му“ - казва той. Освен силови тренировки, йога и пилатес, Скарсгард работи с британския хореограф Уейн Макгрегър, за да усвои движенията на Тарзан. „Ако някога съм имал почивен ден, то просто го прекарвах отпуснат на дивана.“ - смее се актьорът.
Макар и не толкова екстремно като Тарзан, Джейн също е от значение за екшъна по време на приключението, така че Марго Роби следва свой трeнировъчен режим. По време на репетициите, тя и Скарсгард са подложени и на прецизно обучение, за да развият интуитивна физическа връзка по между си. „В една от сцените ние не говорим, а просто се разхождаме, общуваме физически, с докосвания, погалвания по косата… - припомня си Роби. - И връзката наистина просто се случваше по един много естествен начин.“
Подобно на екранния си партньор, и австралийската актриса, чиято звезда изгря с участието й във Вълкът от Уолстрийт, е запленена от филма в момента, в който прочита сценария. Роби си припомня: „Хареса ми чувството за приключение; това е епос и усещам в него смесицата от всички филми, които обожавам. В същото време за мен Легендата за Тарзан е истинска любовна история. Това не е нещо, което сме се опитали да инжектираме; то вече беше на страниците. И двамата са много силни герои - Джейн е силна емоционално, а Тарзан – физически, и несъмнено са толкова лудо влюбени един в друг.“
Роби ни споделя и че е развълнувана от възможността да представи сложен, изцяло модерен прочит на героинята във филма. „Независимо от факта, че е в плен през по-голяма част от филма, Джейн е много упорита и независима - почти по крайност, - разкрива актрисата. - Мисля, че това е едно от качествата, които най-много ми харесва у нея.“
Тя е най-непокорна, разбира се, когато е в компанията на корумпирания белгийския пратеник - и организатор на заговора да се примами Тарзан обратно към Африка – Леон Ром, изигран от Кристоф Валц. „Ром е опасен, но Джейн изпитва по-скоро любопитство към него, отколкото страх. Тя знае на какво е способен Тарзан, и единственото което може да направи е да го предупреди какво се задава. И Кристоф е идеалният актьор да подобни сцени - той умее да пресъздава толкова ексцентрични и интересни персонажи“. - усмихва се тя.
По-късно, когато имаме възможност да разговаряме с двукратния носител на два награда Оскар® (Джанго без окови, Гадни копилета), Валц ни казва, че да се провокира реакция е част от забавлението в пресъздаването на образа на Ром. „Мисля, че основната цел на една история, особено като тази, е че тя е някаква форма на колективното подсъзнание, - размишлява немският актьор. - Истории от този вид са предназначени да придадат смисъл на света на слушателя или зрителя. Аз просто искам да съдействам за улесняване на зрителя да се потопи във случващото се на екрана.“
Валс също е възхитен, че Йейтс го кани да съдейства в изобразяването на този остроумен, находчив, и от време на време, безмилостен представител на белгийската корона. „Дейвид бе изключително отворен към моите предложения, и това беше една от съблазните на проекта за мен, - уточнява Валц. - Да имаш възможност да се отдадеш на работния процес и усетиш, че си бил чут, е наистина чудесно.“
Единственото съжалява затова че сценарият не включва никакви общи сцени с партньора му от Джанго без окови, Самюъл Л. Джаксън. Но немският актьор съумява да се наслади на работата на Джексън във филма. „Имаше много тежки ситуации, но нито веднъж той не допусна това да се усети пред камерата - винаги беше блестящ. Той е истински актьор! Иска ми се да изиграя цял филм, всички сцени, само аз и Сам!“ - добавя той с усмивка. Оказва се, че чувствата са взаимни. „Това би било страхотно! – смее се Джаксън. - Аз също бих направил всичко с Кристоф.”
Когато срещаме Джаксън на снимачната площадка, емблематичният актьор ни казва, че вероятно най-завладяващият аспект на проекта за него е образът, който Йейтс иска да пресъздаде на екрана: Джордж Вашингтон Уилямс, реален персонаж от истинския живот, сравнително непознат герой от американската история през XIX век, който става неочакван съюзник на Тарзан във филма. „Джордж Вашингтон Уилямс е бил човек с толкова много таланти и изключителна смелост! На 14 години той отива да се бие в Гражданската война, - разказва актьорът. – След това работи към правителството, става проповедник, и е направил толкова много други неща. Така че за мен това е една възможност хората да знаят, че исторически е съществувал такъв човек, който действително е заминал за Конго и е написал писмо до крал Леополд II какво се случва с населението там. Надявам се хората да изгледат филма и да разровят телефоните си и да потърсят информация в Google за Джордж Вашингтон Уилямс и да разберат какво всъщност е направил за Конго“. Разбира се, действителният Уилямс не се е състезавал през конгоанската джунгла с Тарзан, но Джаксън казва, че това прави „забавни взаимоотношенията“ между непасващата си двойка, и е леко намигване към тъмния период от историята на Африка. „Очевидно е, че разказваме измислена история, - отбелязва Джаксън, - но аз обичам реалността на това, което се случва вътре в нея. И Давид представя този елемент по един много истински и позитивен начин.“
Развеселеният Джаксън определено е силно привързан към проекта. Той с усмивка си признава, че от детство има афинитет към легендата за Тарзан. „Като малък се люлеех по въжетата в моя квартал и се преструвах, че съм Тарзан“.
Разхождайки се през сцена C на Ливсдън е трудно да устоим на изкушението и да се не полюлеем на сложната мрежа от лиани, които изграждат снимачната площадка. Невероятно красивите декори на Стюарт Крейг и неговият художествен отдел са проектирани да бъдат едновременно здрави и реалистични - дори имат мирис на гора. Което е доказателство за значението и автентичността, които влагат създателите на филма в реализирането на този вълнуващ спектакъл. За да оформят фона на дългото и мъчително пътуване на Тарзан през джунглата с Джордж Вашингтон Уилямс и съюзниците им от племето куба, Крейг и неговият екип изграждат седем различни обстановки, с различни естетики и изцяло нова растителност, „за да създадем усещане за пътуване”, обяснява Барън. Една част от флората е синтетична и тя споделя пространство с огромно разнообразие от буйни тропически растения. „Направихме романтична версия на тропическите гори, - усмихва се Крейг. - Ако се вгледате внимателно, ще видите много от познатите обикновени рододендрони, които има във всяка английска гора. И много мъх - изобилие от мъх.“
Художникът на продукцията е работил през 1984г. във филма на Хю Хъдсън Тарзан от рода Грейстоук и си припомня какво е мечтал тогава да бъде възможно. „Онзи филм е от времето, когато нямаше дигитално композиране и компютърна анимация, - споделя той. - Така че всички клони трябваше да бъдат плоски и хоризонтални и скоковете между тях не можеше да бъдат прекалено големи.“
Тридесет години по-късно не е необходимо каскадьор да е облечен в маймунски костюм, а компютрите сами репликират животните по дигитален път. Барън обощава: „Сега всичко е възможно. Можем да направим всичко реално.“ След работата си в Животът на Пи на режисьора Анг Лий, където сложиха дигитално тигър в една лодка с малко момче, екипът за визуални ефекти на Легендата за Тарзан добавят на отделни пластове компютърно генерирани слонове, крокодили, хипопотами, лъвове, антилопи и най-важното , мангани - измислените маймуни от книгите на Бъроуз, които отглеждат Тарзан от най-ранна детска възраст. „С последните постижения на технологиите не е нужно да рискуваме с участието на истински диви животни, - споделя Барън. – Сега компютърно генерираните животни позволяват публиката да се свърже с тях по един дълбоко емоционален начин.“
В действителност дигиталната менажерия на филма има с Тарзан и трогателни семейни сцени, и изпълнени с динамика екшън сцени. За да разучи и разбере по-добре поведението на животните, Скарсгард прекарва известно време с горилите във фондацията Аспинал в Кент, Англия, както и в светилището на големите котки в Калифорния, точно преди началото на снимките. „Очевидно е, че животните са много важен аспект на филма, така че за мен бе от значение да проуча как те си комуникират, как се социализират, за да го имам предвид по време на снимките.“ - отбелязва той.
Развитието на технологиите на визуалните ефекти спасява създателите на филма и от логистичните предизвикателства да се опитват на намерят подходяща за снимки непроходими джунгла, рискувайки по време на работата си да нарушат крехката екосистема на тропическите дъждовни гори.
По време на предварителната продукция, Йейтс и неговия основен екип се впуска в едно незабравимо разузнаване с хеликоптер през тропическите гори на Габон - една от последните оцелели непокътнати джунгли на планетата, заедно с природозащитника и режисьор на документални филми Джош Понте. Понте си припомня: „Дейвид се държеше като дете в магазин за бонбони. През цялото време си притискаше носа в прозореца на хеликоптера, възхищавайки се на пейзажи, които със сигурност никога не е виждал в Холивуд.“
Понте пристигна за първи път в Габон преди повече от десет години, за да работи като пазач на 15 горили сираци и в крайна сметка до днес е подпомогнал да се установяват новаторски мрежа между тринадесет национални паркове от различни страни. Той също е специалист по историята на Централна Африка от XIX-ти век. Поради тези и други причини, Йейтс кани Понте да се върне с него в Ливсдън като технически консултант на филма. Той също така запознава актьорския състав и творческия екип на филма с усилията на организацията Stop Ivory, чиято цел е да предотврати изчезването на слоновете в Габон (stopivory.com).
Макар Габон да не е позната локация за киното, Йейтс е твърдо решен екшън сцените да се развиват сред великолепните пейзажи на джунглата на Габон. Режисьорът е вдъхновен да вземе авангардно решение. След като приключат снимките в Ливсдън, Йейтс и основният му екип ще отпътуват за Габон за шест седмици, където ще заснемат от въздуха девствените гори, скали и водопади, с помощта на новаторски набор от различни камери с висока разделителна способност, монтирани към носа на хеликоптера. „Това в действителност е технологията на XXI-ви век. – удивлява се режисьорът. – Успяхме да заснемем най-доброто от Габон - озаряващи и спиращи дъха пейзажи – и да го комбинираме с най-доброто от това, което трикратният носител на Оскар®, художникът Стюарт Крейг може да се направи в Обединеното кралство като безпроблемно ги смеси дигитално за около 20 седмици.“
Въпреки цялата работа, която се очертава в пост-продукцията, е ясно, че филмът на Йейтс не разчита единствено на компютърните ефекти. Джунглата, разположена на сцена C е само една от осезаемите, реалистични обстановки, които екипът му създава, за да потопят публиката в територията на Тарзан. „Има едно очарователно вълшебно усещане в света, който Йейтс създава, макар в същото време да е суров, заплашителен и истински, - казва Роби. - Не мога да се сетя за режисьор, който би могъл да постигне тази комбинация по начина, по който той го направи.“ Джаксън също не може да каже нищо друго, освен похвали за Йейтс: „Той е от онези хора, които ти се иска да им угодиш. И когато това стане, той излиза иззад монитора, прескача до вас и ви казва: „Това беше перфектно!“ Той наистина подскача до вас! - смее се актьорът. - Така че сте склонни да пречупите волята си и да дадете това, което Дейвид иска и от което се нуждае.“
И не става дума само за актьорите. Скарсгард добавя: „Всички участници в продукцията се чувстват сякаш работят с него, а не за него. Дейвид Барън също е невероятно скромен и мил. Когато хората наистина са отдадени на проекта, на снимачната площадка се случва нещо много красиво. И щом почувствам тази енергия наоколо, това ми въздейства като актьор. Въпреки че това е грандиозен филм с огромен екип, в известен смисъл е много личен. Всеки иска да даде най-доброто от себе си, защото това е Дейвид и те го обичат.“
Тези думи най-добре обобщават духа от снимачната площадка на Легендата за Тарзан: голямо, романтично приключение с епичен екшън и нежна душа. „Тарзан предлага толкова много различни аспекта, когато се потопите в него, също като Потър, - замисля се Йейтс. - Това е филм за събота вечер; забавен и развлекателен, вплел в своята ДНК много човешки теми - кои сме ние, какви сме, какво е нашето отношение към естествения свят. Тарзан говори на онази част от всеки от нас, която винаги ще си остане дива, и това прави пътуването още по-вълнуващо.“
Тече 11-тата седмица от 14-седмичния график на снимките на последния филм на Йейтс Легендата за Тарзан. Известният режисьор се е завърнал обратно в студиото, където сътворяваше неоспоримата магия на последните четири филма за Хари Потър. Сега той пресъздава за голям екран класическия роман на американския писател Едгар Бъроуз в един изцяло нов приключенски екшън.
„Това не е Тарзан, когото познавате. - добавя Йейтс. - Не е момчето с препаската. Това е голямо, епично изживяване, което се основава на това как виждаме света в момента, как сме свързани един с друг, с животните и с планетата, която всички населяваме.“
Скарсгард е имал своите предубеждения към историята за Тарзан, преди да прочете сценария. Въпреки това си спомня: „Очевидно Дейвид е невероятен режисьор, така че ми беше любопитно да прочета сценария. Отворих го и на първата страница видях как Джон Клейтън III, облечен в костюм от три части, пие чай с министър-председателя и разговаря на перфектен английски език. Героят е роден и израснал в джунглата, но когато го срещаме за първи път във филма, той живее в Лондон вече почти десет години.“
Така започва приключението и правилата на играта се променят, щом Тарзан се гмурва обратно в джунглата – люлеене по лианите, гмуркане от скали, и дори скачане върху движещ се с висока скорост влак – само за да я спаси. За да се подготви за тези важни екшън сцени, Скарсгард девет месеца е подложен на интензивна физическа подготовка, за да успее да заснеме колкото е възможно по-голяма част от филма без каскадьор. „Исках да почувствам как се движи през джунглата дори и със завързани очи, а това до голяма степен се дължи на физиката му“ - казва той. Освен силови тренировки, йога и пилатес, Скарсгард работи с британския хореограф Уейн Макгрегър, за да усвои движенията на Тарзан. „Ако някога съм имал почивен ден, то просто го прекарвах отпуснат на дивана.“ - смее се актьорът.
Развеселеният Джаксън определено е силно привързан към проекта. Той с усмивка си признава, че от детство има афинитет към легендата за Тарзан. „Като малък се люлеех по въжетата в моя квартал и се преструвах, че съм Тарзан“.
Тридесет години по-късно не е необходимо каскадьор да е облечен в маймунски костюм, а компютрите сами репликират животните по дигитален път. Барън обощава: „Сега всичко е възможно. Можем да направим всичко реално.“ След работата си в Животът на Пи на режисьора Анг Лий, където сложиха дигитално тигър в една лодка с малко момче, екипът за визуални ефекти на Легендата за Тарзан добавят на отделни пластове компютърно генерирани слонове, крокодили, хипопотами, лъвове, антилопи и най-важното , мангани - измислените маймуни от книгите на Бъроуз, които отглеждат Тарзан от най-ранна детска възраст. „С последните постижения на технологиите не е нужно да рискуваме с участието на истински диви животни, - споделя Барън. – Сега компютърно генерираните животни позволяват публиката да се свърже с тях по един дълбоко емоционален начин.“
По време на предварителната продукция, Йейтс и неговия основен екип се впуска в едно незабравимо разузнаване с хеликоптер през тропическите гори на Габон - една от последните оцелели непокътнати джунгли на планетата, заедно с природозащитника и режисьор на документални филми Джош Понте. Понте си припомня: „Дейвид се държеше като дете в магазин за бонбони. През цялото време си притискаше носа в прозореца на хеликоптера, възхищавайки се на пейзажи, които със сигурност никога не е виждал в Холивуд.“
Въпреки цялата работа, която се очертава в пост-продукцията, е ясно, че филмът на Йейтс не разчита единствено на компютърните ефекти. Джунглата, разположена на сцена C е само една от осезаемите, реалистични обстановки, които екипът му създава, за да потопят публиката в територията на Тарзан. „Има едно очарователно вълшебно усещане в света, който Йейтс създава, макар в същото време да е суров, заплашителен и истински, - казва Роби. - Не мога да се сетя за режисьор, който би могъл да постигне тази комбинация по начина, по който той го направи.“
