Новият филм на Ларс фон Триер „Меланхолия” не се опитва да покаже една завършена история на големия екран. Триер бяга от нормите на обичайния филмов разказ и нарушава дори законите на физиката с една-единствена цел – да ни покаже депресията в нейните най-ужасяващи и всеобхватни форми.
„Меланхолия” прилича на картина, в която художникът се е опитал да вложи толкова много емоция, че в крайна сметка формите и образите се размиват, изчезват и на платното остава само емоцията. Лентата беше номинирана за "Златна палма" в Кан, а Кирстен Дънст получи наградата за най-добра актриса на фестивала точно заради тази майсторски предадена депресия.
Меланхолията във филма струи от самата личност на Ларс фон Триер. Скандалният датски режисьор е преживял много остра депресия през 2006 г. и явно още се възстановява от нея. Последните му два филма – „Антихрист” и „Меланхолия”, са опит това чувство да бъде нарисувано с четката на един филмов режисьор.
Ларс фон Триер ни лишава от възможността да разберем защо е нещастна неговата главна героиня. Ние виждаме само външните проявления на нейната депресия, докато тя предава бъдещия си съпруг, напуска работа и потъва в един мрачен свят на нихилизъм, от който изплува, за да произнесе присъда над целия свят: „Земята е зло. Не трябва да тъжим за нея”. Ларс фон Триер показва изострящата се депресия на героинята на Кирстен Дънст на фона на много по-глобална криза – непозната досега планета на име „Меланхолия” се приближава към Земята и е на път да унищожи човечеството. Режисьорът не се съобразява със законите на физиката и предпочита да създаде един сюрреалистичен свят, в който подобно явление е възможно. Ларс фон Триер не се интересува много и от научнофантастичните елементи в своя филм. Той използва доста специални ефекти, но камерата почти не напуска затворения свят на героинята.
Представяйки „Меланхолия” Триер се пошегува, че лентата ще бъде неговият опит да навлезе в жанра на Роланд Емерих – холивудски режисьор, известен със скъпи филми за бедствия като разкритикувания както от кинаджиите, така и от учените „2012”. Макар и „Меланхолия” действително да напомня по нещо за „2012”, най-малкото с пренебрегването на законите на физиката, Триер се фокусира не върху спектакъла, а върху развитието на героите си.
Филмът по-скоро трябва да бъде сравняван с независимата американска лента „Другата Земя”, която също излезе тази година. И двете ленти, а също и спечелилият "Златната палма" „Дървото на живота”, използват явления с астрономически мащаби за фон на преживяванията на отделния човек в неговия малък свят.
