В живота на всеки средностатистически тийнейджър настъпва момент, в който усилията му да се откъсне трайно от родителския контрол се увенчават с успех. В този момент, най-често, кандидатът за самостоятелно развитие се оказва на ничия територия, самотен, в очакване на отговор на молбата му за преминаване в по-горна категория – тази на зрелите и отговорните. Това е време на сериозна равносметка на стремежи, мечти и това, което се нарича “морални ценности”.
Брит; Кенди, Коти и Фейт се оказват точно в този период. През първите ваканционни дни скуката е основно занимание на очарователните тийнейджърки в почти празното студентско общежитие. Те имат желание да се позабавляват, да се отдадат безгрижно на радостите, които им предлага далечна Флорида, и където десетки техни връстници, денонощно се ползват от привилегиите на вечното лято. Липсата на финансови средства се оказва съществена пречка по пътя към плажовете, затова те решават да вземат нещата в ръце. За да си набавят пътни, дневни и квартирни пари, те решават да ограбят клиентелата на малък крайпътен ресторант за бързо хранене. Фейт не приема идеята, затова пък нейните приятелки се справят чудесно със задачата.
След сцена, далечно напомнящата “Криминале”, трите въоръжени госпожици извличат плячка, с която планът за смяна на пейзажа става реалност. Четворката се оказва във Флорида, където се стопява в пъстрата, не особено облечена тълпа сродни души, мечтаещи за бира, хормонален баланс и силни еуфорични усещания, свързани с употребата на наркотици. Полицията се намесва и страстите се успокояват в местното квартално управление.
Четирите нарушителки на обществения ред, заедно с няколко други съмишленици, се изправят пред дилемата: да прекарат няколко денонощия в ареста или да заплатят гаранция, която ще им осигури свободата. Всъщност, предвид крехкият им финансов потенциал дилема няма. Ако дотук историята звучи банално, появата на персонажа превъплътен от Джеймс Франко въвежда ново измерение.
Чужденецът (превод от прозвището му Alien) плаща гаранцията на паникьосаните почти разплакани момичета, като им предлага гостоприемство и разходка с неговата спортна кола. Той не иска нищо в замяна, нещо повече, той задоволява всякакви прищевки на гостенките си. С удоволствие той ги наблюдава, включва се в лудориите им и заема позицията на щедър наставник, детегледач, духовен ръководител, брат, изповедник и попечител.
Не след дълго Брит; Кенди, Коти и Фейт разбират, че техният любезен нов приятел е един от водещите наркодилъри в региона и, че арсеналът от огнестрелно оръжие у дома му не е е част от колекция, а задължителен атрибут в напрегнатото му бизнес-ежедневие.
Четирите млади момичета се оказват на съдбоносен кръстопът. Всяка ще вземе своето решение и ще реагира според личните си предпочитания, възпитанието си и амбициите си. Ще се изяснят понятия като приятелство, дълг, лоялност и гордост. Не бих окачествил Купонджийки като “голям филм”, но бих му сложил ектикета “ефикасен филм”.
Той е портрет на част от това младо население, наричано от социолозите У-поколение, отрасло с компютрите и видеоигрите, чиито девиз е “искам всичко и сега”. Филмът предлага поне две нива на прочит от страна на зрителя, което го прави по-различен от сивия поток едноизмерна индустриална кинопродукция.
За едни, (възмутени или вдъхновени) зрители, това е възхвала на консумирането на наркотици, фестивал на провокативната голота и практическо указание как да се забавляват младежите в САЩ.
За други (по-скоро философи), това е филм-притча, който хвърля метафоричен поглед върху ценностите на широка част от съвременна Америка, бих обобщил и на Запада като цяло, като анализира причините и последствията от еволюцията на консумативното общество. А констатацията е горчива равносметка и прогноза за нерадостна перспектива.
