През 1997 година една учителка по рисуване ме помоли да помогна на съпруга ѝ в едно благородно начинание. Художник, завършил в Румъния килимарство, абсолютно безвъзмездно започнал да учи на рисуване изоставени деца в някакъв дом. Дори не подозирах, че има такъв дом и то съвсем близо до мен. Та художникът открил невероятен усет към цветове и форми най-вече при деца, за които специалистите са се произнесли, че от тях нищо не може да стане.
Какви са мечтите на самотните деца всички знаят – да имат свой дом и някой да ги обича. Колко малко всъщност искат тези деца. Това са същите онези деца, за които разказвах в „Децата на Мария Магдалена“ преди 15 години. Там едни гладни деца се учеха да готвят, за да се нахранят. С времето бях престанала да деля децата на циганчета и българчета. За мен бяха деца, които никой не беше помилвал, не беше прегръщал, не беше целувал, които, преди да разберат какво е любов, бяха научили думата „омраза“. И затова реших да изпълня най-голямата им мечта.