“Младостта си отива, не съвсем, не с мен...” Тъжна песничка на Михаил Белчев по текст на Недялко Йорданов
Ежемесечно кинопремиерите ни предлагат поне няколко истории, в които човешката цивилизация е заплашена от някаква тъмна сила, която в края на краищата е неутрализирана с повече или по-малко физически, или интелектуални усилия.
В “Краят на света” е ред на британския актьор Саймън Пег да спаси планетата. Неговият персонаж Гари Кинг е далеч от това, което се нарича супергерой, от когото може да се очаква да спаси когото и да било.
Той по-скоро е отчаян любител на бирата, анонимен алкохолик потънал в носталгични спомени, отрекъл новите технологии и средства за комуникация. За разлика от своите приятели и съученици: Оли, Пийт, Стийв и Анди, превърнали с в чичковци с разнообразни проблеми, той е запазил младежкия си дух и безгрижния поглед към житейските несгоди.
Горчив спомен глозга Гари – неосъществената му мечта да премине без почивка, заедно с “момчетата”, през 12-тте пъба на родния му кварал Нютън Хевън, като във всеки от тях се спре и изпие половин литър бира.
20 години по-късно – той решава да опита повторно. Не без усилия, тайфата се събира отново, за да открие, че родната махала не е махалата от ученическите спомени. Въпросът, който логично възниква е :”Ние ли сме ли се променили или махалата?” “Краят на света” е последната история от трилогията “Сладоледената кофичка”, започнала с “Шон и зомбите” (Shaun of the Dead) (2004) и “Суперченге” (“Hot Fuzz”) (2007).
Тя отбелязва своеобразна кулминация в сътрудничеството на Саймън Пег с режисьора Едгар Райт, съавтори и на трите сценария. Подобно на предишните два филма, става дума за приятна комедия, в която хуморът варира от лековати анекдотични закачки, преминава през комични скечове в стил “нямо кино”, за да достигне до по-дълбоки размисли за човешкото съществуване и съвременните морални стойности.
Смазващият резултат от пародийния подход при разработването на темата навява размисли, че зомби жанрът е задъхан, поизчерпан и има нужда от време за размисъл, за да се обнови. Трагичните касови резултати на летния хит “Z-та световна война” подкрепят подобно твърдение за криза в зомби сектора.
Подобно на "Ергенски запой" и “Last Vegas”, “Краят на света” се вписва в тазгодишната модна филмова тенденция тематично въртящя се около мъжкото приятелство. Към това понятие се добавят литри бира и британски темперамент, комбинация извикваща спонтанно определението “Швейк по британски”.
Филмът бе показан премиерно в Северна Америка в програмата на монреалския кинофестивал “Фантазия” и лично неговият режисьор удостои с присъствието си прожекцията. На последвалата пресконференция Едгар Райт сподели между другото: “В живота на всеки от нас има по един Гари Кинг.
Наред с различните послания, които отправяме, много бихме се радвали, ако след прожекцията на филма зрителите звъннат на старите си приятели, за да спретнат купон”. Всъщност това не е лоша идея, нали?
В “
20 години по-късно – той решава да опита повторно. Не без усилия, тайфата се събира отново, за да открие, че родната махала не е махалата от ученическите спомени. Въпросът, който логично възниква е :”Ние ли сме ли се променили или махалата?” “
Смазващият резултат от пародийния подход при разработването на темата навява размисли, че зомби жанрът е задъхан, поизчерпан и има нужда от време за размисъл, за да се обнови. Трагичните касови резултати на летния хит “Z-та световна война” подкрепят подобно твърдение за криза в зомби сектора.
Филмът бе показан премиерно в Северна Америка в програмата на монреалския кинофестивал “Фантазия” и лично неговият режисьор удостои с присъствието си прожекцията. На последвалата пресконференция Едгар Райт сподели между другото: “В живота на всеки от нас има по един Гари Кинг. 
