Рецензии
Коко Шанел и Игор Стравински

от Славина Илиева-Сю

Така както дрехата от жарсе свободно пада на дипли, обвивайки женския силует, така и филмът на Ян Кунен елегантно се взира в обвитата в тайнственост връзка между двама легендарни персонажи от историята на XX век.

1913 година, Париж. Габриел Коко Шанел прохожда успешно в кариерата си на моделиер, обсебена е от професията си, а в любовния си живот е отдадена на Бой Капел.

По същото време културният живот в Париж интензивно се инжектира с живец благодарение работата на Сергей Дягилев, натоварен със задачата да ръководи провеждането на т.нар. „Руски сезони" в парижките оперни и театрални зали.

През 1913 г. се състои парижката премиера на „Пролетно тайнство" и Игор Стравински косвено предизвиква огромен скандал със своето произведение. Публиката изпада в неконтролируем шок от видяното и чутото новаторство на сцената. Въпреки общественото възмущение Стравински се превръща в апологет на следавангардното изкуство.

Сред зрителите е и Коко Шанел. Споделяйки същия нюх към новото и непознатото, което предизвиква уплах, бранейки свободата и независимостта си, моделиерката възприема Стравински като своя сродна душа. Двамата се запознават официално през 1920 г., когато Стравински и семейството му са емигранти във Франция заради Октомврийската революция в Русия.

Нелекият изгнанически живот на композитора е облекчен благодарение на Шанел, която приютява него, съпругата му и децата му в своята извънградска вила. Между двамата се развихрят страстни взаимоотношения - необуздани като музиката на композитора и грациозни като моделите, които Шанел създава. По време на своята тайна афера тя създава Chanel 5, а той постепенно затвърждава името си в традицията на неокласицизма.

Два трудни характера, борещи се за обществено признание, държащи на собствените си амбиции и мечти.

Базиран на новелата на Крис Грийнхалч - „Коко и Игор", филмът на Ян Кунен се взира в любовното тайнство между двамата. Биографичността остава в полезрението, историята наподобява дисекция на една жадувана, но скрита връзка между двама гении. Ана Муглис с лекота пришива образа на Коко Шанел към собствената си фина осанка, което важи и за Мадс Микелсен в ролята на Стравински.

Лентата прави впечатление и с красивата си визия, що се отнася до сценография и костюми (номинирана е в категория костюмография за Цезар 2010). Музиката на Стравински допълнително наелектризира, свободно вградена в отделни сцени - не като притурка, а като незаменима част от големия разказ.

Делата на двамата, онова, с което днес те за известни - модата и музиката - сякаш са отделни актьори във филма на Кунен. Пестелив откъм обяснения, филмът детайлно „говори" откъм визуалното. Ласкаво приканящ към воайорство.