Начало »

Рецензии Книгата на Илай

Лентата на Алън и Албърт Хюз слага парите си на силния екшън, динамиката и като цяло - пиршеството в това отношение, големи кланета и лоши момчета по уестърнски.

Рецензии
Книгата на Илай

27.01.2010, 12:26 | Видяна: 4102 | sivosten.com | РЕЦЕНЗИЯ

от Иван Атанасов

Оригиналността или силният сценарий определено не са сред отличителните черти на "Книгата на Илай". От една страна, защото филма вече сме го гледали в безброй варианти – с бъгита, без бъгита, с куче влачи рейс или пък с хеликоптер влачи волга – няма значение. Постапокалиптичното, последната война, развилнялото се слънце са експлоатирани до полуда от литературата и киното, и вероятно наистина е трудно зрителят да бъде впечатлен с каквото и да било на тази тема. Тъй че явно, попадайки в този жанр, една лента трябва да заложи на нещо друго. Тази на Алън и Албърт Хюз слага парите си на силния екшън, динамиката и като цяло - пиршеството в това отношение, големи кланета и лоши момчета по уестърнски.

Сюжетът, както вече споменахме, не е нищо особено. Илай, изигран от Дензъл Уошингтън, е човек, който желае само мир. Начинът му да го постигне е изколвайки всичко враждебно настроено с малкия арсенал, който влачи по себе си. При това с голяма доза ефективност и завидна продуктивност.

Същият този персонаж очевидно е имал време, покрай изучаването на изкуството да убие човек по тридесет различни начина, да се научи да чете и пише, тъй като носи книга. Която очевидно може да спаси света. И, естествено, е желана от архиврага. Тук някъде е моментът да споменем, че сценаристът далеч не се стреми да запази мистерията и всичко това бива разкрито почти от самото начало - така че на практика тези детайли от сюжета няма опасност да ви развалят гледането, ако се кахърите, че това е случаят.

Очевидно, за да изтъкнем позитивите на лентата, ще трябва да си затворим очите за някои дребни подробности, като например откъде Илай намира батерии за mp3-плеъра си, или пък как тъй злодеите са се сдобили с моторни резачки и гориво за тях. Също така ще трябва да подтиснем крещящия въпрос дали споменатите са особено ефективен заместител на хладното оръжие и да се откъснем малко от началните сцени, които нашепват за нещо недомислено.

Ще се наложи да изпепелим няколко мозъчни клетки, мъчещи се да си отговорят на въпроса защо след като всички се борят за оцеляване, то бандата нападаща главния герой не се разбягва в момента, когато половината пада мъртва до петнадесетата секунда - още повече, че все още понятие си нямат за ценната книга в арсенала му. И ще трябва да погледнем отвъд.

Отвъд лежи усещането, че е много яко да гледаш близо два часа дестилиран екшън, особено ако не се мъчиш да си обясняваш каквото и да било. Или с други думи, естетиката на бойните сцени определено си заслужава. Темпото също е от положителните черти, като Алън и Албърт Хюз са успели да го контролират прецизно, така че усещането за динамика да бъде близо до максималните си измерения през цялото време. Всичко това като цяло е доста позитивно, и ако беше гарнирано и с малко повече смисъл, и внимание към детайла, навярно "Книгата на Илай" щеше да се превърне бързо в култов екшън. Но не би.

Въпреки това лентата далеч не е негледаема, даже напротив. Все пак надали човек, дори бегло мернал плаката, ще влезе в киносалона с очаквания за голямо кино от световна класа. А филмът дава напълно достатъчно, за да позабавлява зрителя и да го отвлече от ежедневните проблеми. Така че, ако ви се зяпа нещо динамично, което няма да напрегне прекалено много мозъка ви – това е заглавието, което ще свърши идеална работа.