Зад героя се крие реална историческа личност, живяла преди 3500 години.
Кинозрелището „Сблъсъкът на титаните” счупи рекорда за касови приходи през уикенда на Великден, вкарвайки в касите на американските кина 61,4 милиона долара. В ролята на митологичния герой Персей е Сам Уортингтън (горещата звезда от „Аватар”). По почина на хита на Джеймс Камерън и „Сблъсъкът на титаните” излезе в 3D-формат, който заради по-високите цени на билетите носи и по-големи приходи.
Филмът е римейк на едноименната лента (Clash of the Titans) от 1981 г. с младия тогава красавец Хари Хамлин в главната роля, Лорънс Оливие като Зевс и познатата от филмите за Хари Потър Маги Смит като Тетида. Условно казано е римейк, защото новото дигитално зрелище не повтаря сюжета от предишния филм и дори още повече „бяга” от митологичната истина и е доста свободна интерпретация на старогръцката митология.
В противовес на новия касов хит е романът „ПЕРСЕЙ” от Чарлс Кингсли. Той ще запълни празнотата от всички онези знания за прочутия герой, които липсват на голяма част от аудиторията, която ходи на кино. От друга страна, книгата ще впечатли и онези, които са наясно кои са Персей, Даная, Медуза и Андромеда.
В романа написаното от античните автори за Персей е облечено в художествена форма. Основно върху тези древни извори се правят преразказите на легендите и митовете на Древна Гърция, изучавани в училище или просто четени за удоволствие. В България най-популярни са „Старогръцки легенди и митове” на руснака А. Н. Кун. Чарлс Кингсли е писател и историк, преподавател в Кембридж, който дълги години се е занимавал с проучване на достигналото до нас от античната литература.
Основните събития в сюжета на романа изцяло следват Аполодор и приписваната на него творба „Митологическа библиотека”. Аполодор е живял през 2 век пр. Хр. Бил е не само филолог и писател, но и главен архитект на император Траян. Като такъв е оставил следи по нашите земи и на територията на днешна Румъния. Той е построил прочутия Траянов мост над Дунав в Дробета-Турну Северин, който е дълъг близо един километър. Негови са още проходът Желязна врата и форумът на Траян в Рим.
В детайлите романът „Персей” се обляга и на антични творби на Павзаний, Хезиод, Хигин, Есхил, Софокъл, Еврипид, Терекид, Лукан, Овидий и Диодор Сицилийски, в които се разказва или просто се споменават някои от приключенията на Персей. Някои от версиите са противоречиви, но романът изглажда тези противоречия и разказва цял, единен сюжет. Написан е в духа на античния роман (като „Дафнис и Хлое”, „Златното магаре”) – лаконично и ясно, пълно със събития и приключения.
Сюжетът: Акризий, царят на древногръцкия град-държава Аргос, напразно чака раждането на наследник и се допитва до Делфийския оракул. Предсказват му, че няма да има син, а ще му се роди внук, който ще се окъпе в слава, но ще го убие. Подплашен, Акризий затваря дъщеря си Даная в подземен дворец, но тя ражда дете – син на име Персей. Царят ги вкарва в дървен сандък и ги хвърля в морето. Но те се спасяват.
Персей се превръща в красив и силен младеж. Местният цар Полидект е хвърлил око на Даная и за да елиминира сина й, който му се противопоставя, го праща (с надеждата, че никога няма да се върне) да му донесе главата на ужасяващата горгона Медуза. Това е зловещо кръвожадно създание със змии вместо коса, чийто поглед кара всеки да се вкамени. Персей първо трябва да открие къде е островът на горгоните. Трябва да отиде при вещиците граи (които са старици по рождение и сестри на горгоните), както и да спечели симпатиите на нимфите и да получи предмети, които да му помогнат в схватката с Медуза. Съдено му е да се сблъска с титана Атлас (който държи небесния свод на плещите си), да въздаде справедливост в дворците на самодоволни тирани, да спаси окованата красавица Андромеда и да се влюби в нея...
Така, както Хайнрих Шлиман доказва, че Троя е съществувала, проучвания посочват, че и Персей е историческа личност. Живял е преди около 3500 години (около 15-13 в. пр. н.е. или два века преди Троянската война). Той е основателят на полиса Микена, над който по-късно ще властва Агамемнон. Внук на Персей е друг голям герой от древността – Херкулес.
Претворен в легендите, образът на героя Персей продължава да се развива през вековете – в литературата и изобразителното изкуство. Един от гениалните късноренесансови художници – Тициан, рисува няколко картини на тема „Даная и златният дъжд”. Леонардо и Караваджо изобразяват горгона Медуза. Рубенс има няколко версии на мотива „Персей и Андромеда”. Бенвенуто Челини извайва скулптура на Персей, държащ главата на горгоната в ръка, и тя и до днес събира погледите на един от площадите във Флоренция.
Любопитното е, че по-късното изкуство дописва мита за Персей. Според античните версии героят е само свидетел на раждането на летящия кон Пегас (превърнал се в символ на поетическото вдъхновение и творчеството), който се появява от обезглавената Медуза. Според старогръцката митология Пегас е конят на друг герой - Белерофонт, който убива чудовището Химера. Но през барока и романтизма Персей често язди Пегас и крилатият кон е заедно с героя на картини на Рубенс и други прочути художници. Една от най-прочутите творби на прерафаелита лорд Фредерик Лейтън е „Персей, яздещ Пегас” – силуетът на фигурата е част от логото на издателска къща „Персей”, издаваща митологичния роман „Персей”.
Книгата е илюстрирана с много изображения на мита за Персей – от античността до днес.
0 гласа
jgdjdj