Артист - Клинт Истууд, Clint Eastwood

Начало » Артисти »

Клинт Истууд - Артист

Успехът на Истууд идва с ролята му в уестърна на режисьора Серджо Леоне „За шепа долари” (1964)

Приятели (6)

Абонамент

Сигнализирай за грешка

Добави инфо

Гласувай за актьора:

Потребители:

Гласувай:

Среден резултат: 0/100

Клинт Истууд - Артист Clint Eastwood
ЗА АКТЬОРА		ГАЛЕРИЯ		ФИЛМОГРАФИЯ		МНЕНИЕ

02.12.2024 | синефиш.бг

Дата на раждане: 31.05.1930 год.
Място на раждане: Сан Франциско, САЩ

Клинт Истууд се ражда на 31 май 1930, в Сан Франциско, САЩ, в работническо семейство. Участва във войната в Корея (1950–1953) като редовен войник. След армията пристига в Холивуд. Намира си работа като статист, след това играе второстепенни роли в нискобюджетни филми на ужасите от сорта на „Тарантула” (1955). Известност получава благодарение на ролята на Роуди в популярния едноименен ТВ сериал, който се излъчва от 1959 до 1966. Истинският успех идва с работата му в уестърна на италианския режисьор Серджо Леоне - „За шепа долари” (1964), заснет по мотиви от „самурайския” филм на Акира Куросава „Телохранител”.

Странното съчетание от цинизъм, черен хумор и поезия, великолепната музика на тогава начинаещия Енио Мориконе и колоритният типаж на Истууд превърнали филма (станал и родоначалник на жанра спагети-уестърн) в едно от събитията на 1964. Същия герой – Мъжът без име, Истууд играе в още два филма на Леоне: „За няколко долара повече”(1965) и „Добрия, Лошия и Злия” (1966). Една от особеностите на тези филми е, че ако в американските уестърни главния герой е изключително положителен типаж, то в „спагети-уестърните” той е само малко по-добър от злодей и бандит. Трилогията става много популярна след американските зрители и Клинт Истууд получава предложения да участва в холивудски уестърни.

Нов етап в творчеството на Истууд е филмът на режисьора Дон Сигъл „Мръсния Хари” (1971). Актьорът играе ролята на инспектора Хари Калахан, борещ се срещу престъпността с радикални, жестоки и понякога несъвместими със закона методи. „Мръсния Хари” е подложен на критики в пресата заради антилибералната си позиция, но става суперхит през 1971. Същата година е и режисьорският дебют на Истууд - трилърът „Пусни ми „Мисти”, разказващ за радиоводещ, преследван от умопобъркана поклонничка. Филмът е приет добре от публиката. Към края на 1970-те Клинт Истууд (основно благодарение на продълженията на „Мръсния Хари”, а също и заради комедийните ленти „Каквото и да правиш, губиш” и „Прави, каквото можеш”), става един от най-популярните американски актьори. Образът му на мълчалив, често мрачен, но благороден герой продължава традицията на „истинските мъже”, създавани от Джон Уейн. Освен това Истууд продължава работата си и като режисьор: трилърът на тема Студената война - „Firefox” (1981), четвъртият филм за Хари Калахан (1983), мрачният и проникнат от религиозни мотиви уестърн „Бледият ездач” (1985), драмата за американски войници, попаднали в локален конфликт някъде из Карибите – „Хълмът на храбрите”.

Най-добрият режисьорски филм на Истууд „Птицата" (1988) е историята на живота на легендарния саксофонист Чарли Паркър. Джазът е сред големите пристрастия на Истууд и филмът е направен с огромно уважение и любов, с невероятно внимание към детайлите и разработката на образа на главния герой. Изпълнителят на главната роля, Форест Уитекър, печели награда на кинофестивала в Кан, а Истууд получава „Златен глобус” за режисура. Филмът печели и „Оскар” за най-добър звук.

Сценарият на уестърна “Непростимо” е историята на убиеца Уилям Мани, зарязал „занаята” си, който се хваща отново пистолета, за да отмъсти на злодеи, обезобразили проститутка. Истууд купува сценария в началото на 1980-те, но си го държи в чекмеджето, докато не стига възрастта на героя, който иска да изиграе сам. През 1991, решил, че вече е време, започва снимките. “Непростимо” излиза по екраните в САЩ и Канада през август 1992 и става не само най-касовия му филм до момента, но и една от най-добрите холивудски ленти. “Непростимо” е сложен, многостранен филм. Това е дълбоко и горчиво размишление за насилието и за това как то влиза в душата на човека. Това е елегия, жест на уважение към отминалите време на Дивия Запад и угасващия жанр на уестърна. А също е преосмисляне на митовете и каноните на американското общество (кой да го направи, ако не Истууд - самият той американска легенда). Филмът получава заслужено признание и четири награди „Оскар” (две от тях за филм и за режисура).

След „Непростимо” Истууд се снима в трилъра на Волфганг Петерсен „Под прицел” (1993), един от най-касовите филми на годината. Поставя драмата „Съвършен свят” (1993) - умен и интересен филм за престъпник, избягал от затвора и взел малко момче като заложник. Лентата получава противоречиви оценки в САЩ, но има успех в останалите страни. След това Истууд приема предложението на Стивън Спилбърг да екранизира сантименталния бестселър на Робърт Джеймс Уолър „Мостовете на Медисън” (1995) за фотограф (самият Истууд), запознал се с провинциална домакиня. Истууд лишава филма си от излишната сантименталност и го превръща в тъжна и възвишена история за любовта, дошла твърде късно.

В следващия си филм, трилърът „Абсолютна власт” (1997), Истууд не се притеснява да представи президента на САЩ като насилник и убиец, което предизвиква несъмнен интерес сред критиката и зрителите. Съдебната драма „Полунощ в градината на доброто и злото (1997) и кримката „Истински престъпно” (1999) нямат комерсиален успех. В Холивуд започват предположения, че кариерата на Истууд клони към залез, но през 2000 новият му филм, научно-фантастичната драма „Космически каубои” - за група ветерани от ВВС на САЩ, които трябва да изпълнят отговорна мисия в космоса, става хит. Истууд окончателно показва не само, че възрастта не пречи на киното, а в неговия случай дори сякаш помага. Следващите му два режисьорски филма са криминалната драма „Реката на тайните” (2003), която получава 6 номинации за „Оскар” и печели 2 златни статуетки, и драмата „Момиче за милиони” (2004), която получава 7 номинации, от които печели 4 награди – сред тях и за най-добър режисьор, и за най-добър филм. Вторият от последните му два филма – „Знамената на бащите ни” (2006) и „Писма от Иво Джима” (2006) – отново бе предложен за наградата на Академията в 4 категории, сред които за най-добър филм, режисьор и сценарий.

Споделете: