Какво ви привлече в историята на "Никога не ме оставяй"?
Андрю: Много рядко се намират сценарии, които са толкова директно свързани с животa, с това какво е да си жив и да се бориш за това чувство. Като актьори ние търсим точно такива смислени текстове. Смятам, че нито един от нас не се е и поколебал да стане част от тази красива история.
Кери: Прочетох книгата, веднага щом излезе. Хареса ми любовната история и идеята за хората, които искат да получат толкова прости неща от живота, а нямат тази възможност. Когато разбрах кои колеги ще се включат в лентата, почувствах, че всички сме на една вълна и ще направим един завършен филм. Бяхме едни от най-големите фенове на книгата и все още мисля, че сме.
Кийра: Не бях чела книгата, но когато получих сценария, веднага разбрах, че е уникален текст. Казах на приятелите ми: "Мисля да участвам в този филм.". Повечето от тях ми споделиха, че книгата им е страшно любима, а един от тях я определи историята като събирателна за нашето поколение.
Сценарият достатъчен ли ви беше или сверявахте подробности с книгата?
Кери: Книгата беше с нас през цялото време. Сценарият бе брилянтен и не сме променили нито един ред от него, но понеже историята се разказва от моята героиня, аз държах да се придържам към книгата за вдъхновение.
Кийра: Книгата беше много от помощ. За моята героиня аз разчитах както на нея, така и на мнението на всички останали.
Андрю: Романът много ни помогна да видим историята по един и същи начин.
Има ли разлика в това да се снимате във филми за много пари и в по-скромни продукции?
Андрю: Не, не мисля. Надали някой си казва: "О, това е голям филм, това е малък филм, о, тук трябва да играя много добре.". Играеш добре тогава, когато ти пука. Уважавам Кери и Кийра, защото са участвали в проекти, които означават нещо за тях. Смятам, че не подбират филмите си по бюджета. Ние сме слепи за такива неща.
Кийра и Кери: Много добре казано.
"Никога не ме оставяй" е много емоционален филм. Трудно или лесно ви се стори да овладеете емоциите?
Андрю: Мисля, че е по-лесно да се разплачеш, отколкото да успееш да разсмееш хората.
Кери: Много по-трудно е да покажеш ентусиазъм и радост, отколкото да изглеждаш мрачен. Затова на нас ни беше по-скоро трудно да сдържаме сълзите си. Аз наистина плачех през цялото време.
