От 12 до 20 октомври съвместно с Руския културно-информационен център в София, киноконцернът „Мосфилм” и „Вяст плюс”, Домът на киното ще е домакин на панорама на цялото кинотворчество на големия режисьор.
Заедно със седемте игрални филма заснети от Тарковски Домът на киното ще покаже за първи път у нас два документални филма посветени на режисьора – „Жертвоприношенята на Андрей Тарковски” създаден през 2012 от режисьора Денис Трофимов и „Андрей Тарковски и Сергей Параджанов. „Острови” създаден през 2003 – уникален документален експеримент в жанра на творческия портрет.
Андрей Тарковски е роден в село Завражие, близо до град Юревец на Волга в семейството на известният поет Арсений Тарковски. Когато през 1937 г. Арсений Тарковски напуска семейството си, Андрей е на тригодишна възраст. Събитието оставя травма в душата на момчето, а майка му издържа семейството, работейки като коректор в печатница. Тарковски завършва художественото училище и постъпва в Московския институт за източни култури, където изучава арабски език. През 1953 г. заминава в състава на научна експедиция в Турханския район на Красноярския край, Сибир. В тайгата остава близо година, преосмисляйки бъдещето си и решава да следва режисура.
В 1954 г. постъпва във Всерусийския държавен институт по кинематография там се сближава с Андрей Кончаловски, който става съсценарист на дипломната работа на Тарковски „Валяк и цигулка“ (1961 г.). Първият игрален филм на Тарковски „Иваново детство” печели „Златен лъв“ от фестивала във Венеция, а и известност на автора си. Следващият му филм „Андрей Рубльов“, участва в извънконкурсната програма на феситвала в Кан, стигнал полулегално там и получава наградата ФИПРЕСИ.
През 1974 г. на бял свят се появява дълго отлаганият автобиографичен филм „Огледало“. На следващата година започва съвместна работа с Аркадий и Борис Стругацки по сценария на „Сталкер“. Филмът е завършен през 1979 г. а на следващата печели награди на фестивалите в Кан и Таормина („Давид ди Донатело“). След края на снимките на „Носталгия“ през 1984г. в Италия, Тарковски решава да остане в Европа. В родината си той не може да получи така желаната творческа свобода.
На следващата 1985г. режисьорът започва работа по последния си филм, „Жертвоприношение“. В края на годината установява, че е болен от рак на белите дробове. Със съдействието на Франсоа Митеран, който лично праща телеграма на Михаил Горбачов, от СССР пристигат синът на Тарковски, Арсений, и тъщата му Ана Егоркина. В Кан „Жертвоприношение“ печели наградата на журито. Андрей Тарковски умира на 29 декември. На 3 януари 1987 г. е погребан в руското гробище „Сен Женевиев де Боа“, край Париж.
