Ким Джи-ун е роден на 27 май 1964 г. в Сеул, Южна Корея. Той е създал някои от азиатските боксофис хитове през последните години: "The Foul King" (2000), "A Tale of Two Sisters" (2003) и "A Bittersweet Life" (2005). Ким Джи-ун започва кариерата си като театрален актьор, а после е и театрален режисьор. Неговият дебют в киното е със сценария за филма The Quiet Family (1998), за който той печели наградата „Най-добър сценарий” в Южна Корея, а после се заема и с режисурата на филма "The Quiet Family", участва в много филмови фестивали.
Вторият му игрален филм, "The Foul King" (2000), привлича повече от 2 милиона зрители, той е поразителен филм на ужасите и на истинската визуална елегантност. "A Tale of Two Sisters" (2003) достига 3,5 милиона зрители само в Южна Корея. След преработката му в студиото на Дриймуъркс e разпространен и в САЩ. Филмите на Ким, от "The Quiet Family" до "A Bittersweet Life", са еднакво харесвани от критиката и публиката, заради уникалния си стил и повествование. А Ким Джи-ун е един от най-популярните, модерни и признати таланти сред корейските режисьори и сценаристи. Преминал в кариерата си досега през всички жанрове - от черна комедия, социална драма-комедия, психо-ужас до гангстрески филм, този път с филма „Добрият, лошият и странният”, той се изправя пред предизвикателството на нов жанр - "източен уестърн". Западните критици вече наричат новия източен жанр – „кимчи” уестърн, на името на традиционното корейско ястие – кимчи.
С филма „Добрият, лошият и странният”, режисьорът Ким Джи-ун отдава вълнуващата си почит към Серджо Леоне, режисьорът на „спагети” уестърна „Добрия, лошия и злия”, от 1966 г.
„Добрият, лошият и странният” е направен в традицията на позабравения уестърн жанр, но освежен със забавно остроумие и нон-стоп екшън. В този „кимчи” уестърн от Дивия Изток има от всичко по много – широко разгърнати планове, влакови обири, клесически престрелки с пистолети, битки с ножове, бордеи с опиум, преследвания с коне, напрегнати безизходни ситуации.
Ким Джи-ун разполага сцените на филма „Добрият, лошият и странният” в Манджурската пустиня, действието се развива през 1930 г. Историята е за трима корейски мъже и техните перипетии с японската армия, китайски и руски бандити, придружени с много напрегнати екшън сцени. Ким Джи-ун взема всичко от баналните стереотипи, мрачните декори, напрежението и го преобърща на своя глава в един грандиозен коктейл от бойни изкуства, насилие и объркване. Рискът от предвиждане на поредното преследване се оспорва на всеки ъгъл с все по-голям и все по-добър и неочакван обрат. Ким Джи-ун е един голям майстор на манипулиране на настроението, той ни доставя филм с непрекъснати тонални изненади - моменти на екстремно садистично насилие, балансирани с лека комедия и грандиозни екшън сцени, редуващи се с драма с по-спокоен характер.
Визията, която е избрал режисьора Ким Джи-ун е точната за такъв тип филм – красиви цветове, екзотични пейзажи и кадри, благодарение на които става пълно потапяне в атмосферата на филма.
Красотата на филма е, че Ким Джи-ун е помислил за всичко. Той е усетил, че „Добрият, лошият и злият” може да бъде малко уморителен, така че Ким е задвижил сюжета в „Добрият, лошият и странният” около странното поведение на „странният” - героят, който придава колорит и свежа комичност. За да изпълни образите във филма с енергия и ентусиазъм, Ким Джи-ун е поканил най-добрите корейски актьори за ролите на тримата герои - Джонг У-сонг (ДОБРИЯТ), Лий Бьонг-хън (ЛОШИЯТ) и Сонг Канг-хо (СТРАННИЯТ). Ким непрекъснато пренасочва властта и силата между тримата герои. Това е неговия начин да ни покаже, че тримата герои са взаимозаменяеми и всеки един от тях е способен да бъде добър, лош и странен.
За работата си по филма, режисьорът Ким казва, че е успял да превърне мечтите си реалност: „Поканих за участие в моя филм актьорите, които са в топ 3 за Корея, те приеха и мечтата ми стана реалност. Същевременно направих корейска версия на уестърн филм, което ми беше друга мечта. Беше много значимо за мен – две от мечтите ми се сбъднаха едновременно в един филм.” Премиерата на „Добрият, лошият и странният” беше на Фестивала в Кан, миналата година. Филмът бе аплодиран и много добре приет от публиката и критиката. Там режисьорът Ким Джи-ун направи изявление за филма: „Широките равнини на Манджурия предлагат привидно безкраен пейзаж на земята и небето, управлявани дълго време от диви мъже и техните коне. Манджурия се превръща в бойно поле на великите сили през 1930 г. , както и земя на заточение за корейците скитащи там. До-вон - ловецът на глави, Чанг-и - хладнокръвния убиец и Тае-гу - крадец във влакове, са участници в една епична история, която се развива в опозиция на поразителния и екзотичен пейзаж. Във филма исках да изразя тази преливаща емоция, която изпълва тази безкрайност с въпросите „на живот и смърт”, но също така исках да го направя по хумористичен начин. От друга страна исках да покажа на публиката лицата на корейците от онова време, когато са били изоставени от родината си и от непреодолимото течение на историята. Лично, този филм също представлява жанр, който съм си представял по време на предишни мои начинания в киното. С този невиждан досега жанр – „източен уестърн”, искам да се създаде кинематографична възбуда и усещане за див екшън, развиващ се на фона на необятната, екзотична природа. Аз се забавлявах да нарушавам „законите” на уестърна в тази „враждебна” среда!” – с усмивка казва Ким.
Ким Джи-ун, за уестърните, които са му повлияли: " Харесвам филми като High Noon, Shane, My Darling Clementine, или Gunfight at the OK Corral, а също и Rio Bravo, филмите на Хауърд Хоукс. Но мисля, че съм повече повлиян от филмите, които показват много сила и издръжливост, каквито са показани главно в италианските уестърни, най-вече във филмите на Серджо Леоне. В американските уестърни са изнесени на преден план американската традиция и американските ценности, докато в италиански уестърни, „спагети” уестърните, намирам много по-чисто кинематографично удоволствие. Намирам, че има много повече експресивност в характерите на героите. Естествено, също се радвам на множество американски уестърни, особено на по-новите такива... Имаше време, когато новите уестърни започнаха да поглеждат назад в миналото, с филми като The Wild Bunch от Сам Пекинпах или The Unforgiven от Клинт Истууд . Но в действителност, намирам всички уестърни на Серджо Леоне за най-готините." – казва Ким Джи-ун.
