Универсалният и вечен код на любовта се разчете ясно в голяма част от филмите от тазгодишната селекция в Кан. Любов във всичките й измерения – грижовност, отдаденост, юношеска романтика, първичен секс, ревност, неудовлетвореност… Любов във всичките й възрастови въплъщения - между 80-годишни старци, диви младежи, предпубертетни хлапета.
Любов, надмогваща социалните, расови, полови и религиозни различия. Любов, невъзможна, обсесивна, платена, нежна, фатална…. Очаквано от критиката „Златната палма” отиде при
покъртителна екзистенциална история за двойка възрастни интелектуалци, които се обичат до смърт, въпреки болестта, деменцията и деградацията. Тази камерна драма е разказана деликатно с безпощаден реализъм и най-важното - без капка сантименталност. Интересното е, че „Палмата” се връчва и в лицето на двамата изпълнители, стоящи извън всяка класация - Жан-Луи Трентинян (когото помним от култовия „Един мъж и една жена”) и Еманюел Рива, емблематично лице на френската Нова вълна от 60-те.
В „Реалити” на Матео Гароне, който взе втората по значимост награда на фестивала, любовта е подложена на изпитание от съблазните на съвременния медиатизиран свят - един чаровен и артистичен неаполитанец, обикновен търговец на риба, постепенно загубва разсъдъка, магазина и семейството си заради безумното си желание да стане богат и известен, като влезе в „Биг Брадър”.
Филмът е искряща сатира на нравите в традицията на добрата италианска комедия и в него се усеща нещо от стила на Фелини и другите италиански майстори на комедията. Нарекоха филма „комедия дел реалити”… Една любопитна подробност – главният изпълнител Аниело Арена е затворник с доживотна присъда, който периодично излиза, за да играе в киното и театъра.
Любовта спасява и героя от ”Частта на ангелите” (Наградата на журито) - социална и забавна „уиски” комедия за дребен престъпник, осъден на общественополезен труд, който намира начин да промени живота си на неудачник благодарение на добър по сърце социален работник, бременната си приятелка и неподозирания си талант на дегустатор на уиски за колекционери. Това беше една от малкото заредени с позитивизъм истории в Кан.
Пак за любов, но някак объркана, обвита в митологично-мистичен воал, разказва и най-енигматичния филм на фестивала.
на мексиканския режисьор Карлос Рейгадас, който взе наградата за режисура. Открито експериментален и провокативен, с хипнотично изображение, с внезапни обрати, пълни с почти непоносима бруталност, този филм разчита на подсъзнателното внушение и кара зрителя да усети физически величествената и страховита красота на природата. Това е радикален филм извън жанровите определения, въплъщаващ понятието за авторско и артистично кино, далеч от клишетата.
Пак румънски триумф
С нетолерантност и предразсъдъци спрямо любовта се сблъскват героините от великолепния румънски филм „Отвъд хълмовете” на 44-годишния Кристиан Мунджиу, вече носител на „Златна палма” за „4 месеца, 3 седмици и 2 дни”. Направен по истински случай от 2005 година в Румъния, филмът с голяма деликатност раздипля покъртителната трагедия на две монахини от православен манастир, сирачета от Дом за изоставени деца. Алина си идва от гурбет в Германия и иска да отведе приятелката си Войчита, единственото същество, което някога е обичала и което я е обичало. Но Войчита вече се е обърнала към Бога, а в любовта да имаш Господ за съперник е непреодолимо препятствие… Младата жена изпада в нервни кризи и сестрите решават да екзорсират злите духове от душата й като с това причиняват смъртта й… Крайно аскетичен като режисура, въздействащ именно с реализма и автентизма си, филмът заслужено отнесе две награди – за сценарий и наградата за женска роля, която беше поделена между младите Кристина Флутур и Козмина Стратан.
Друг неочакван аспект на любовта, между проституираща студентка и професор, ни се разкри в психологическата драма на иранеца Абас Киаростами, който е заснел филма си „Като някой влюбен” в японски декор. Принудена да финансира обучението си като продава ласки, една симпатична студентка попада в дома на изискан интелектуалец и двамата неусетно се забъркват в криминална интрига, където лъжа и истина са почти неразличими.
Лов на педофили в датска драма
Актьорът Мадс Микелсен, отличен в яростна конкуренция с Брад Пит и други изгряващи звезди с наградата за мъжка роля (познат като „лошия” от джеймсбондовския опус „Казино Роял”) тук влиза в кожата на мил възпитател в детска градина, несправедливо набеден за сексуално насилие. Снажният скандинавец отказва да целуне по устата едно русо ангелче с вирнато носле, детето си измисля и други работи, които скришом е видяло да вършат възрастните и това отприщва гнева на затворената селска общност. Започва преследване и истински „лов на вещици”, който изважда на повърхността средновековни предразсъдъци, жестокост и нетолерантност.
Жените ходят на секс туризъм в Африка
Любов във всякакви формати имаше и в много други филми от селекцията в Кан. Един нов, съвременен „колониализъм” представи сатиричната комедия на „Рай: любов” на австриеца Улрих Сайдъл - първа част от трилогия, правеща портрет на три жени, страстно търсещи щастието. Филмът разказва за тъжния секс туризъм на застаряващи европейки, които отчаяно търсят платената любов и утеха за самотата си при млади и бедни африкански момчета. Една гротескна картина на глобалния свят, където всеки участва с онова, което има…