Студиото, което ни поднесе "Шрек", "Мадагаскар" и "Кунг-фу панда", представя "Как да си дресираш дракон" – една приключенска комедия, чието действие се развива в митичния свят на грамаданските викинги и дивите дракони, създадена по романа на Кресида Коуел.
Историята разказва за Хълцук Кръвожадни Херингски III (озвучен от Джей Барушел) – викингски тинейджър от остров Бърк, където битките с дракони са част от ежедневието. Доста прогресивните възгледи на тинейджъра и нестандартното му чувство за хумор са причина той да не се вписва в племето си. Това не се нрави особено на вожда Стоик Грамадански (Джерард Бътлър), който по стечение на обстоятелствата е... негов баща.Когато Хълцук е включен в тренировките за дресиране на дракони заедно с останалите млади викинги – Астрид (Америка Ферера), Сополак (Джона Хил), Рибоног (Кристофър Минц-Плас) и близнаците Вироглава (Кристен Уиг) и Въртоглав (Т. Дж. Милър), той вижда своя шанс да докаже способностите си на боец.
Но когато се среща, и в последствие се сприятелява с един ранен дракон, светът му се обръща с главата на долу, а удобният случай да се докаже се превръща във възможност да постави началото на нов път за развитие пред бъдещето на цялото племе.
Крейг Фъргюсън озвучава Храчко Оригвалски, ковачът на селото и инструктор по дресировка на дракони. Той вижда потенциал в изключителните умения на Хълцук, за които Стоик и цялото племе са слепи. Режисьори на „Как да си дресираш дракон” са Крис Сандерс и Дийн ДеБлойс, продуцент Бони Арнолд („Играта на играчките,” „Тарзан,” „През плета”), сценаристи са Уил Дейвис, Дийн ДеБлойс и Крис Сандерс („Лило и Стич,” „Мулан”), по книгата на Кресида Коуел, а изпълнителни продуценти са Кристин Белсън и Тим Джонсън.
Викингите, които нападат …
В екранната адаптация на „Как да си дресираш дракон” светът на викингите и светът на драконите имат свои отделни територии, но когато пътищата им се пресекат (а това често се случва), резултатът е експлозивен и унищожителен сблъсък. Дийн ДеБлойс разказва: „Искахме да разкрием митологията на остров Бърг, където се развива действието. Викингите се заселват там преди около 300 години и от мига, в който стъпват на сушата, са заобиколени от дракони. И както заселниците се справят с хищниците или овчарите с вълците, реакцията на новодомците е да се отбраняват. Викингите са нападнати от дракони, които искат да плячкосат храната им и да разрушат домовете им.
Така се поставя началото на един продължил поколения наред конфликт в опитите им да живеят съвместно.”Тук се запознаваме с Хълцук, единственият син на вожда Стоик, който въпреки искрените си намерения и опити, просто не си пасва с останалите жители. Всъщност всеки път, когато Хълцук се опита да спечели одобрението на баща си и племето, резултатите са катастрофални и той е постоянен източник на подигравки.
Надявайки се да парира следващите му планове за доказване с трагични последици, Стоик урежда синът му да стане чирак на Храчко Оригвалски – ковач и довереник на вожда. Въпреки любовта си към Хълцук, Стоик често се чувства засрамен, че единственият му наследник е напълно неподходящ (поне в неговите очи) да стане викинг, още по-малко, бъдещ вожд на племето. Всички подценяват интелекта на Хълцук, най-вече заради липсата му на мускули, което се приема за непреодолим дефект.
"Най-важното качество на един актьор в анимационните филми – коментира продуцентът Бони Арнолд, – е способността му да обрисува нещо само с гласа си. В Хълцук много ми харесва идеята, че неговите видими пасиви, – че е умен и притежава нестандартни възгледи – се превръщат в най-големите му предимства. Това качество до голяма степен се предава на героя и от Джей Барушел. Той е умен, забавен и има същото нестандартно чувство за хумор като персонажа си.”Крис Сандърс споделя: „Много е забавно да работиш с Джей, защото наистина внася живот в репликите, които сме написали. И дори повече – той всъщност кара сцените да оживеят. Когато му показвахме материала, сякаш бяхме застанали пред самия Хълцук, отначало Джей често правеше пауза и казваше: „Мисля, че той по-скоро би харесал това” и правеше сцената по малко по-различен начин. И разбира се, всеки път тя се получаваше по-добре. Понякога идеше реч само за една думичка, но тя променяше всичко. Имам усещането, че след записите с Джей ние научихме малко повече за образа на Хълцук.”
„На остров Бърг, където се развива действието във филма, ритуалът на посвещението за всеки викинг е да отиде и да убие дракон – обяснява Барушел. – Викингите са подложени на произвола на летящите чудовища, откакто са стъпили на острова преди стотици години. Те са по същество вредители, както в днешни дни възприемаме скунксовете или енотите – и викингите трябва да се справят с тях. Само че, вместо да ровят градините и да обръщат кофите за смет, те крадат овце и унищожават цели селища. Затова разбирателството на Хълцук с дракона е един вид богохулство за останалите. Не е нещо, което синът на водача трябва да прави.”Хърбавите и забавни персонажи може да имат място в комедийните филми, но определено не пасват за образа на наследник на вожд с име Стоик Грамадански.
Барушел продължава: „Бащата на Хълцук е военачалникът на викингите. И той е огромен, здрав воин – всеки от неговата армия е поне два пъти по-едър от Хълцук. Донякъде тяхните взаимоотношения не са по-различни от връзката ми с моя баща – той винаги е искал аз да тренирам хокей или поне баскетбол, но това така и не се случи.”
И ако слабичкият Барушел озвучава Хълцук, то напълно логично е някой внушителен актьор да бъде избран за ролята на скандинавския предводител Стоик. Какво ще кажете за бившия цар на Спарта?Арнолд споделя: „Джери Бътлър стана известен с ролята си в „300”, и когато гледахме този филм си помислихме: "Боже мой, това е нашият Стоик". Той притежава страховит глас, който е в състояние да изпълни образа на огромен мъж като бащата на Хълцук. Поканихме Джери на среща и му показахме какво сме заснели, а той много се развълнува и заинтригува от проекта.”
Когато Бътлър се присъединява към екипа, той вече разполага с богат опит в тази област: „Имах голям късмет, че съм играл викинг и преди. Пресъздавал съм няколко сходни образа: играл съм Атила, участвал съм във филми за средновековието, бил съм се с мечове, копия и щитове. Играл съм и Леонидас (в „300”), снимал съм филм в Исландия – там три месеца работихме върху „Беулф”, вероятно най-известната викингска история на всички времена, където героят също се изправя срещу чудовище. Затова имах чувството, че половината ми кариера е отдадена на този образ – да съм водач, да съм силен, да съм внушителен. А също да се бия за кауза, в която не съм съвсем убеден, да съм уплашен, но все пак да се бия.
Също като при Барушел, физическите данни на Бътлър оказват въздействие върху Стоик: „Кристоф Серанд, който отговаря за анимацията на моя персонаж е човекът, който ме вдъхнови най-много. Всичко, което той ми показа от проекта, ме вдъхнови – от една страна, защото е страхотно като резултат, а от друга, защото имах възможността да видя и да чуя какво аз съм направил. През целия период на записите се чудех защо са сложили камери в звукозаписното студио, но после Кристоф редактира някои малки детайли, за да направи анимационна версия на самия мен – движенията на героя бяха почти същите, както аз се държах в студиото по време за записите.”
ДеБлойс разказва: „Имаме голям късмет да разполагаме с изумителни актьори, които озвучават персонажите, начело с Джерард, който внесе толкова тежест и страст в образа си. Той е идеалният избор за предводител на викингите, под чиято груба външност се крие златно сърце. И е един от най-силните персонажи във филма, а ние бяхме два пъти по-щастливи заради невероятната му играта. С всяка своя реплика той допринесе много за развитието на образа.”
Създателите на филма с радост приветстват талантливата актриса Америка Ферера, която Джефри Катценбърг от “DreamWorks Animation” кани за проекта, след феноменалния световен успех на телевизионния сериал с нейно участие „Грозната Бети”. А ролята на най-обещаващата девойка-викинг на острова – Астрид, е страхотна.„Образът на Астрид, който се озвучава от Америка Ферера, не съществува в оригиналната книга. Но по време на разговорите със създателите на филма, ние решихме, че е важно в историята да присъства силен женски персонаж, нещо което да вдъхнови младите зрителки”, разсъждава Бони Арнолд.
И Астрид е именно такъв образ. Тя е най-добрата ученичка в класа и най-добрия боец с дракони сред връстниците си. „Съществува хубав контраст между Хълцук и нея, защото той не може да направи нищо както трябва. Най-страхотното нещо у Америка е че тя има силен глас, но с богата душевност. Затова макар да е груба с Хълцук в началото, Астрид излъчва особена топлота, която я прави симпатична. И когато започва да го опознава по-добре какъв е, тя става още по-мила, и според мен Америка пресъздава тази промяна по най-добрия възможен начин”, прибавя Арнолд.
Дийн ДеБлойс продължава: „Астрид представлява идеалът за млад викинг. Тя въплъщава убежденията на предишните поколения – драконите са врагове и трябва да се отнасяш сериозно към тях и да работиш здраво. Когато започват тренировките съществува огромно противоречие с Хълцук, защото той сякаш изобщо не ги приема насериозно. Астрид е много съсредоточена, тя работи усилено и постоянно се упражнява. Не си позволява да се забавлява много – ние по-скоро я възприемаме като звездата спортист в гимназията. Винаги концентрирана, тя непрестанно тренира без да се разсейва и не разбира хората, които не са напълно отдадени на целите си като нея. И Хълцук определено не е от нейната порода."
„Също като персонажа, който играе, Америка е много съсредоточена – коментира ДеБлойс. – Тя взима репликите и ги оцветява по свой начин, като им придава усещането за реален образ. Това, което най-много харесвам в подхода й към ролята е, че не само произнася думите както трябва, но и го прави с пълното разбиране към персонажа. Това е от голямо значение за крайния резултат.”
Към двамата централни образи в тренировките се присъединяват и други герои с подходящи имена: Сополак, озвучен от Джона Хил; Рибоног, озвучен от Кристофър Минц-Плас и непримиримите воини близнаци Вироглава (Кристен Уиг) и Въртоглав (Т. Дж. Милър). „Те всички са тинейджъри, но са съвсем различни от Хълцук – споделя продуцентът Бони Арнолд. – Сополак, Рибоног и Въртоглав са съществуващи герои от книгата, но понеже смятахме, че има нужда от повече женски персонажи, към Въртоглав добавихме негова близначка – Вирголава. Въпреки че спорят през голяма част от времето, те толкова си приличат, че понякога е трудно да ги различиш. Мисля, че до голяма степен успехът на актьорския състав, озвучаващ филма, се дължи на факта, че те са работили заедно и преди и се познават много добре. Получиха се няколко страхотни спонтанни импровизации по време на записите.”Дийн ДеБлойс разказва: „Изборът на Кристофър за Рибиног и на Джона Хил за Сополак бе идеален.
Откакто гледах „Суперяки” знаех, че тези две момчета са невероятно забавни и страхотна комбина. И двамата внесоха много импровизации на репликите, заради които на практика през цялото време съкращавахме написаните диалози и ги заменяхме с техните толкова свежи и изпълнени със страхотна енергия думи. Всяка импровизация, която излизаше от устата им, караше екипа и останалите актьори да избухват в смях.”
Друг източник на смях и забавление е Крейг Фъргюсън, който е избран да озвучи Храчко – ковачът, натоварен със задачата първо да се грижи Хълцук да не пострада и да обучи него и останалите тинейджъри викинги да се бият с дракони. „Според мен той е нещо като майчина фигура за Хълцук – отбелязва шеговито Арнолд. – Храчко се държи грубо, но всъщност се грижи за него. Той играе ролята на посредник между момчето и баща му Стоик.”
Дийн ДеБлойс размишлява: „Стоик вероятно си мисли „Ще пратя сина ми да работи заедно с най-добрия ми приятел в ковачницата, там може би той ще заякне, ще развие мускули като вдига желязо.” Но Храчко преди всичко е единственият истински приятел на Хълцук. Той е доста нетактичен, но е прям и откровен в съветите си към момчето Обикновено това не са някакви безцени мъдрости, но са думите, които Хъклцук има нужда да чуе… през повечето време.”
… и драконите, които отвръщат на удара
Според митовете във филма, викингите пристигат на остров Бърг седем поколения преди времето, в което се развива действието. С първата си стъпка на земята те са атакувани от драконите. Но непреклонните скандинавски воини отказват да напуснат своя нов дом и решават да останат и да се бият, и рано или късно да победят – независимо колко време ще отнеме това. Нападенията се случват предимно през нощта, заради това те си правят извода, че драконите отиват през деня на друго място. Ако успеят да открият гнездата им, хората биха имали шанс да премахнат завинаги заплахата от нощните атаки, на които са изложени вече повече от 300 години.
Съответно „Как да си дресираш дракон” започва с нощно нападение на орда дракони от различни породи, които бомбардират Бърг, отнасят овце и разрушават къщи. Дийн ДеБлойс разяснява: „Беше от голямо значение за Крис и мен да започнем разказа с голямо зрелище, защото искахме веднага да въведем фантастичните екшън-приключенски елементи и да разкрием конфликта между викингите и драконите. Искахме да дадем на публиката спираща дъха битка, изпълнена с огън, гръм и трясък, преди да разкрием, че всъщност това ще бъде история, наситена с емоции.”
Както и за дракони, за ужасно много дракони.
„В книгата на Кресида Коуел драконите говорят. Те си имат свой език, но ние от самото начало избрахме драконите повече да приличат на животни, с невербална комуникация. Мисля, че част от причината за това решение бе да направим драконите подобни на зверове и така те са по-трудни за побеждаване – Хълцук и викингите ще имат по-голямо препятствие за преодоляване. Това решение също направи по-интересна работата на аниматорите, защото е наистина голямо предизвикателство за тях да вложат във всеки дракон индивидуалност, без да се осланят на гласа.
И все пак, те се отличават по това как се движат, по изражението на лицето, по звуците, които издават, а това са неща с които анимацията и 3D се справят добре. Вярвам, че това са неща, които отличават нашия филм от всички останали филми за дракони”, коментира Арнолд.
От различните породи дракони, включени в творбата на Коуел, създателите на филма избират да се фокусират върху шест отделни вида, много различни един от друг дракони. Всеки от тях е представен по време на атаката в началото, а в сцените с упражненията върху пленените дракони, по един екземпляр от всяка порода е изучен и подложен на поредица от тренировъчни уроци. Има и сцена, в която Хълцук прелиства Наръчника за дракони, където буквално страница след страница са описани безброй дракони. „Това бе нашият начин да покажем на публиката колко необятна е популацията на драконите, които заобикалят викингите, като видове и численост. Те могат да бъдат атакувани, когато излязат за риба или на лов; може да има дебнещ дракон във водата, да се е спотаил в скален процеп или в клоните на дърво. А това прави този свят да изглежда още по-сложен и опасен”, доабвя Крис Сандърс.
След като Хълцук успява да простреля един от атакуващите дракони, което остава незабелязано от всички останали от селото, поради хаоса предизвикан от атаката, той вярва, че това е неговият шанс да се превърне в истински мъж и викинг, като убие един от смъртните врагове на племето си. Барушел споделя: „Той знае, че се очаква да убие това нещо, но вътрешния му глас казва, че не може. Викингът у него (по точно баща му) настоява да убие дракона, и според мен Хълцук полага големи усилия да стори каквото е редно в традициите на племето му. Той тръгва да го убие, но ръката му просто спира, особено пред гледката на безпомощния паднал дракон. Драконът поглежда Хълцук в очите и в този миг момчето осъзнава, че драконите са уплашени от викингите точно толкова, колкото хората от тях. Затова вместо да го убие, той го пуска на свобода. И малко по малко между тях се създава връзка, която отначало наистина е обтегната и несигурна, но с течение на времето става все по-силна и магическа.”
Отговорникът на художествения екип Алесандро Карлони твърди: „От този момент нататък, през деня Хълцук се опитва да стане викинг, какъвто всички очакват от него, като тренира да се бие с драконите. Но през нощта той се сприятелява с Беззъб и се научава да го обича. Така цялата втора част на филма разкрива контраста между деня и нощта – между това да се обучаваш как да убиеш врага си и да се учиш как да го обичаш.”
Този враг и едновременно с това приятел – Беззъб, прозихожда от една от най-загадъчните породи дракони, известна като Нощен бяс. Тези черни създания са вероятно най-страховитите за викингите, понеже началото на техните среднощни атаки е непредвидимо – с изключение на балистичния шум, който произвежда Нощен бяс за кратко, когато пикирането спре и преди да избълва точен и унищожителен огнен пламък.
Най-странен от драконите е Гронкъл, който е всеобщият любимец поне на екипа на продукцията. Някои дори го третират като „кръстоска между крокодил и Харли Дейвидсън,” защото неговото тромаво, наподобяващо формата на хипопотам тяло, е украсено с относително малки, пърхащи криле, които може да размахва със страхотна скорост, даваща му възможност да лети назад и настрани. Гронкълът напада като овен с главата напред или разбива и размазва враговете си със своята удължаваща се опашка, завършваща с подобна на боздуган топка.
Смъртоносният змей е най-големия биткаджия сред събратята си, наподобяващ на папагал, със своите ярки цветове. Интересното е, че по някакъв начин той е развил мисловен процес, защото за дракон е твърде подъл и съобразителен. Не се оставяйте да бъдете заблудени от красивата му окраска – Смъртоносният змей има агресивен и избухлив характер, който става още по-лош от изключителната му суетност. Те са и ужасно проклети и зли, и са готови да последно да преследват плячката си.
Най-необичайният от драконите, Двуглавата заплаха лесно се забелязва (и лесно се разбира от къде идва името й): огледайте се за двете глави, всяка на отделен врат, които могат да се свързват в един. Освен, че е най-дългият от драконите, той също така има най-малките крила, както и къси и набити крака, така че нито е особено бърз във въздуха, нито е много ефективен на земята
Чихуахуа на драконите, Ужасяващ ужас е най-дребният на ръст и най-многочисленият. Въпреки че според слуховете има хиляди Ужаси, рядко може да бъде видян.
Вероятно най-близък до представата за класически дракон е водачът на драконският вид, Чудовищен кошмар. Освен страховит външен вид, той разполага и със смъртоносно оръжие – огънят му, който възпроизвежда от керосинов гел.
Викинги и дракони завинаги
Членовете на екипа и актьорите, които са взели участие в приключението на Хълцук и неговия дракон Беззъб, са повече от възторжени от преживяването по време на работата. Изпълнителният продуцент Тим Джонсън обобщава: „Това, което безспорно е интересно за драконите, е, че почти всяка една култура на планетата – от Далечния изток, Европа, навсякъде – всички имат легенди за дракони в своята митология. Историите за тези горди, свирепи, ужасяващи зверове са част от всяка една култура. Да преодолееш страха си от тези неща, от непознатото също е част от фолколорните истории.
За нас да бъдем част от тази традиция през XXI век, като вземем толкова широко познато животно като драконите и да разкажем своята история по книгата на Кресида Коуел бе едно от най-големите почести и предизвикателства.”„Искам зрителите да се чувстват сякаш са на обиколка в някой увеселителен парк. Но по-важно от чистото забавление е, че филмът дава вдъхновение – има надежда, има смях, има забавни сцени, има затрогващи моменти заключава казва продуцентът Бони Арнолд. – В допълнение към това има и страхотно послание. Хълцук е герой с вяра. Той се сприятелява със смъртоносен враг на селото си и тази връзка, между Хълцук и Беззъб, всъщност променя света към по-добро.”
„Специалните ефекти в този филм са невероятни – добавя сценаристът и режисьор Дийн ДеБлойс. – Анимацията, играта на актьорите, всичко е страхотно. Осветлението, постройката, дизайна, всеки един отделен елемент е на невероятно високо ниво, и аз не бих могъл да съм по-щастлив. Удивлявам се всеки ден какво успяхме да постигнем. Повече от горд съм с този филм и се надявам хората да оценят старанието, което сме положили, за да се получи крайният резултат.”
Към това изявление се присъединява и сценаристът и режисьор Крис Сандърс: „Искахме „Как да си дресираш дракон” да бъде легендарно преживяване. Това е свят на викинги и дракони, на покрити с люспи крила и железни мечове. Зрителите политат над земята и се реят в кристалното скандинавско небе, на гърба на летящи чудовища. Ние ги повеждаме на пътешествие из изпълнен с опасности свят и им разказваме за невъзможната връзка на едно момче с тези древни създания, която досега е съществувала само на страниците на книга. Няма да забравите тези герои и това място...”
