Жюли Делпи е родена на 21 декември 1969 г. в Париж. Нейните родители Мари Пилет и Албер Делпи са актьори, които се снимат в киното и играят в независими театри. Бащата на Жюли израства във Виетнам, Камбоджа и Западна Африка, където дядо й е бил част от администрацията на Френското колониално правителство. Г-ца Делпи е много малка, когато се запознава с повечето от изкуствата, тъй като придружава своите родители навсякъде.
И затова никой не е учуден, когато едва на пет за първи път стъпва на театрална сцена. А на девет дебютира в киното с малка роля в драмата ”Civil Wars in France” (1978). На 14, тийнейджърката се среща Жан-Люк Годар, който я кани в “Детектив” (1985), а с хонорара от “Беатрис” (1987) тя плаща първия си билет до Ню Йорк.
През следващите пет години редовно пътува до Голямата ябълка, в който окончателно се премества през 1990г. “Европа, Европа” (1990) на Агнешка Холанд е филмът, показал таланта на младата французойка. За тази роля се налага да научи немски, защото играе пронацистко момиче, което се влюбва в евреин. Делпи получава предложения както от европейски, така и от американски продуценти. През 1993 г. се снима във втория филм от трилогията “Три цвята: бяло” на Кшищов Кешловски, по-малка роля има и в “червената” серия. По същото време се съгласява да украси “Тримата мускетари” (1993) на Дисни и “Да убиеш Зоуи” (1994) на Роджър Ейвъри.
За Жюли Делпи заговарят всички след една денонощна разходка в Париж с Итън Хоук “Преди изгрева” (1995). Романтичната история получава много добри отзиви и е обявена за един от най-добрите филми на независимото американско кино през 90-те. През 1997 играе в “Американски върколак в Париж”, който се разминава с успеха. През 2001г. Селин от “Преди изгрев” се събужда като анимационна героиня в “Waking Life” (2001).
А след три години, Жюли отново я показва на зрителите в “Преди залез” (2004). За него получава и номинация за “Оскар” за адаптиран сценарий. Дъщерята на Мари Пиле и Албер Делпи има апетити към режисурата от малка. Като голяма се записва се и на специализиран курс в училището по изкуства (там се дипломира) към Нюйоркския университет. За първи път застава зад камерата на късометражния “Blah Blah Blah” (1995), който участва на Филмовия фестивал в Сънданс.
През 2002 г. дебютира пълнометражно с “Looking for Jimmy", на който e сценарист и продуцент. В последния си филм “Два дни в Париж” наистина се опитва да свърши цялата работа, защото там изпълнява и една от главните роли, автор на оригиналната музика.
0 гласа
Тази всестранно развита личност - невероятна е