Един от най-големите френски актьори на нашето съвремие Жерар Депардийо не случайно е наричан "истинският наследник на Жан Габен". В това сравнение има и намек към външността на актьора – некрасив, но много обаятелен и харизматичен, - и признание за големия му талант. Жерар Депардийо се ражда на 27 декември 1948 г. в малкия град Шатору в бедно многодетно семейство. На 12 години Жерар бяга от дома си и води скитнически живот, като често попада зад решетките за дребни кражби. След поредното му задържане Депардийо е убеден от социален работник и приятел да опита да поработи в актьорско студио. Харесва му, завършва курсове в Theatre National Populaire и на 16 години започва работа като стажант в Cafе de la Gare.
Появява се епизодично във филми още от средата на 60-те години ('Le Beatnik et le minet' 1965), но истинската му актьорска кинокариера започва през 1971. След малка роля в мелодрамата на Жак Дере " Un peu de soleil dans l'eau froide" (1971) по популярния роман на Франсоаз Саган, филмите с Депардийо започват да излизат един след друг – само през 1972 г. той се снима в 8 ленти както при умели занаятчии като Хосе Джовани, така и при експериментиращи авангардисти като Маргерит Дюра. Депардийо се събужда като звезда, след като по екраните излиза хулиганско-провокационния шедьовър на Бертран Блие „Les Valseuses". Партньорите на Жерар във филма - Патрик Деуер, Миу Миу и Изабел Юпер, също стават известни именно след премиерата на филма на Блие - смешен до сълзи, тъжен послеслов на младежката "революция" от 1968 година. И по-нататък неведнъж Депардийо отново ще работи с антибуржоазно настроени режисьори-радикали; ще изиграе едни от най-добрите си роли при италианския смутител на спокойствието Марко Ферери в "Последната жена" (1976) и "Ciao maschio" (1978), както и при Бернардо Бертолучи (по това време все още комунист) в "ХХ век" (1976), при Морис Пиала в "Лулу" (1979), "Полиция" (1985, приз на МКФ в Венеция) и в победителя в Кан през 1987 г. "Под слънцето на Сатаната".
Продължава и сътрудничеството му с Блие – освен "Les Valseuses", Депардийо е играл в още четири филма на майстора – „Prеparez vos mouchoirs” (1978), „Buffet Froid" (1979), "Jenue de soiree" (1986) и "Твърде красива за теб" (1989). Ролята му във филма на Жан-Пол Рапно "Сирано дьо Бержерак" му донася много високи награди – „Сезар” за най-добър актьор, наградата за най-добър актьор на фестивала в Кан през 1990 година и номинация на Академията за най-добър актьор. През 1990 година, заедно с Анди Макдауъл, той изпълнява първата си роля на английски език във филма "Green Card", режисиран от Питър Уиър. Играта на Депардио в този филм му донася наградата „Златен глобус” за най-добър актьор в комедия. През следващата година играе ролята на Христофор Колумб в епическия филм на Ридли Скот "1492: Завладяването на Рая", но тя не е сред успешните му изяви. Също през 1991 година той играе в "Баща ми е върхът!" и във филма на режисьора Ален Корно "Tout Les Matins du Monde", в който участва и синът му Жюлиам. През 90-те години актьорът играе и във фими като '”Хамлет” на Кенет Брана, епичният „Жерминал”, ТВ адаптацията на „Граф Монте Кристо” и „Клетниците”, както и в биографичния „Балзак” през 1999.
Трудно е да се намери някой поне малко значим френски режисьор, който да не е работил с Депардийо. Снимат го дебютиралите в края на 50-те и началото на 60-те отрицатели на "татковото кино", "младите вълци" от "Кайе дю синема", лидерите на "новата вълна" Жан-Люк Годар, Ален Рене и Франсоа Трюфо. Актьорът с успех работи във филмите на представителите на средното поколение френски режисьори Морис Пиала, Андре Тешине, Ален Корно и Клод Милер. Обаятелният винопроизводител и автор на автобиографичната книга "Откраднати писма" е обичан и от творци-интелектуалци като Дюра („Камионът", 1977) или Рене, и от майстори на комедията като Клод Зиди и Франсис Вебер.
През 1999 г. зрителите във Францция и Европа масово се втурнаха да гледат струващия $45 млн. филм по комикс "Астерикс и Обеликс срещу Цезар" на Клод Зиди, в който актьорът е Обеликс, а през 2000 г. поредният кинофестивал Кан бе открит с амбициозната историческа драма на Ролан Жофе "Vatel" с Ума Търман.
На екрана Депардийо си е партнирал с някои от най-красивите френски актриси - с Катрин Деньов в "Последното метро", 1980, награда "Сезар"), "Избор на оръжие" (1981) и "Форте Саган", 1984); с Марушка Детмерс ("Двама", 1988); с Изабел Аджани ("Барокко", 1976 и "Камий Клодел", 1988); а във филми на Ферери и Бертолучи може да бъде видян в сцени на границата на порното. Депардийо има и два опита като кинорежисьор: еранизация на комедията на Молиер "Тартюф" (1984) и „Un Pont entre deux rives" (1999). Сред най-новите филми с участието на неуморимия актьор са „Астерикс и Обеликс: Мисия Клеопатра", „Обет за мълчание", „Издирват се", „Руби и Куентин", „Бон Воаяж", „Будю", „Нова Франция", "Сан Антонио", „Колко ме обичаш?", „Когато бях певец", „Едит Пиаф: Животът в розово", а през следващите две години по екраните трябва да излязат още 12 ленти с Жерар Депардийо.
