Начало »

Новини

Рецензии „Изтребление“ – на разходка в Зоната

„Изтребление“ – на разходка в Зоната

Рецензии
„Изтребление“ – на разходка в Зоната

26.02.2018, 11:43 | Видяна: 3672 | синефиш.бг | dalt | РЕЦЕНЗИЯ

„Много теории, никакви доказателства. Никой не се е завърнал оттам.“

Така д-р Вантрес (Дженифър Джейсън Лий), експерт по психология, обобщава информацията за Зоната, територия, която предстои да бъде изследвана от втората експедиция организирана от Пентагона, след трагичния провал на първата. Тя допуска съзнателно една неточност – единственият завърнал се от мистериозната местност, която тревожно набъбва бавно и сигурно, е сержант Кейн (Оскар Айзък), съпруг на Лина (Натали Портман), университетска преподавателка по молекулярна биология. Година след изчезването му, по загадъчен начин той се появява вкъщи, но здравословното му състояние (психично и физическо) не е блестящо – той страда от частична амнезия и е неспособен да даде приемливо обяснение за отсъствието си. Лина решава да разбере какво се е случило и се включва като доброволец в групата натоварена с продължението на проучванията.

„Изтребление“ – на разходка в Зоната

„Изтребление“ силно напомня „Първи контакт“ (2016), франчайза „Пришълецът“ и безспорно е почит към христоматийния „Сталкер“ (1980). Режисьорът Алекс Гарланд дава майсторски клас в няколко творчески области. Като сценарист и постановчик, той избира ефикасна форма на разказ с разчупена структура, способен дълготрайно да задържи вниманието на зрителя. Той решава брилянтно естетическата задача да превърне сравнително конвенционален научно-фантастичен разказ в интересен, визуално атрактивен философски материал. Гарланд избягва сръчно капана на интелектуалщината и самоцелното търсене на авторски ексхибиционизъм и нарцисизъм, като оставя пространство за интелигентността и съучастието на зрителя. Филмът е далеч от опростенческия подход на масовата продукция в жанра „сай-фи екшън“, напомняща до голяма степен детско блокче за оцветяване.

„Изтребление“ – на разходка в Зоната

„Изтребление“ потапя аудиторията във визуално сюреалистичен свят, полуреален, зловещ, ужасяващ и спокойно примамлив. Гарланд създава хипнотична тайнственост и напрежение с всички възможности на съвременния киноезик: монтаж, употребата на цифрово изображение, звукова илюстрация и развинтена фантазия на художник-дизайнери. Тук е мястото да се отдаде заслуженото на Натали Портман. Филмът е особен вид ретроспекция на нейните приключения, разказани с болка, свян и тъга. Безупречната й актьорска работа е основен и стабилен елемент, върху който се изгражда филмът. Нюансите на психическото състояние на Лина са представени в много широка гама, и според драматичния градус на ситуацията, по най-ненатрапчив начин извеждат на преден план адекватната палитра емоции. Нейният персонаж е пълноценна личност, в която се борят за надмощие жената, съпругата, научният експерт и отмъстителят. Поставена дълготрайно в нестандартна ситуация, в която стрелката на компаса се върти отчаяно, а всяка стъпка в Зоната я среща със зловещи мутации на животински и растителни видове, тя е дълбоко емоционално разтърсена от видяното и преживяното, като убедително споделя състоянието си със зрителя.

„Изтребление“ – на разходка в Зоната

„Изтребление“ е интересна творба и поради силното присъствие на женски персонажи – петчленната група от научни експерти, е съставена само от жени с висока степен на научни познания, готови за първа среща с извънземна цивилизация или смърт, а може би и за двете. Силата на филма е, че позволява личен прочит и почти интимна връзка със зрителя. От необяснимите явления в Зоната, където почти огледална реакция на материята създава нови видове флора и фауна, логично изпъква въпросът за възможността на човешкия род за загуби доминиращата си позиция в класацията на еволюционните процеси. А това е сериозен повод за размисъл и дискусии - качество, което откроява „Изтребление“ от сивия поток на масовата кинопродукция.