Начало »

Новини

Рецензии Изненадващо добра комбинация

Докато навън все още зимата няма никакво намерение да отминава, то от този петък в киносалоните ще се усети свеж пролетен полъх за тези, които подхождат непредубедено към филмите от афиша и не търсят задължително заглавието, за което целият свят говори с

Рецензии
Изненадващо добра комбинация

04.03.2011, 13:38 | Видяна: 3764 | синефиш.бг | РЕЦЕНЗИЯ

от Александър Райчев

С раздаването на наградите Оскар през изминалия уикенд официално бе сложен край на продължителния медиен фокус върху тежката артилерия на Холивуд, която за поредна година се отчете с драматично заредени изпълнения, донесли на изпълнителите и създателите си така жадуваните отличия.

И въпреки че публиката в много страни, включително и България, все още официално не се е докоснала до заглавия като „Черен лебед” и „127 часа”, то Холивудската машина продължава по своя план график и е готова с няколко нови предложения, които да ни припомнят, че киното е преди всичко за забавление.

Докато навън все още зимата няма никакво намерение да отминава, то от този петък в киносалоните ще се усети свеж пролетен полъх за тези, които подхождат непредубедено към филмите от афиша и не търсят задължително заглавието, за което целият свят говори с месеци наред.

Две премиерни заглавия, наглед абсолютно несъвместими, успяха искренно да забавляват автора на настоящата статия и да му припомнят времената когато повечето премиери нямаха цифра за незнайно кое продължение или основен персонаж във филма не беше маскиран герой.

Агенти на съдбата е невероятно приятна и освежаваща любовна история с елементи на свръхестествен трилър, които обаче са вплетени по напълно органичен и ненатрапчив начин в един разказ за борбата на човека да постигне това, което наистина иска, а не просто да се остави в ръцете на Съдбата.

Филмът е вдъхновен от творчеството на Филип К. Дик, което многократно е експлоатирано в Холивуд, но с променлив успех. Тук, без съмнение, за успешния резултат допринася дебютиращия като режисьор Джордж Нолфи, който е познат като сценарист на „Бандата на Оушън 2” и „Ултиматумът на Борн.” Нолфи от дълги години желае да реализира именно този проект, а участието на Мат Деймън, с когото вече добре се познават от работата по споменатите две заглавия, е осигурило така необходимия тласък, за да се набере необходимото финансиране. Деймън е все така убедителен в образа си на обикновения американец дори когато е изправен пред неведоми сили, но истинското откритие тук е Емили Блънт.

Очарователната британска актриса не е непозната на киноманите, но едва ли може да се сравнява по популярност с актриси от младото поколение като Натали Портман и Скарлет Йохансон, които имат значително количество световни хитове зад гърба си.
И въпреки това Блънт в ролята на балерина е много по-грациозна и по приличаща на истински лебед за разлика от Натали Портман и Мила Кунис взети заедно. Изпълнението й е безкрайно енергично и зареждащо с положителни емоции, вписвайки се идеално в динамичното темпо, с което се развива историята.

И въпреки че „Агенти на съдбата” наистина е по-скоро прекрасна романтична история, която може да накара и най-закоравелия скептик да повярва в силата на любовта, то филмът далеч не е насочен само към женската аудитория. Играта на котка и мишка между Дейвид Норис (Мат Деймън) и агентите, грижещи се всичко в света да върви по план, е едно неспирно надбягване из улиците на Ню Йорк, заснето по брилянтен начин от двукратния носител на Оскар Джон Тол („Легенди за страстта”, „Смело сърце”) и монтирано от Джей Рабиновиц („Дух куче: Пътят на самурая”, „Изворът на живота”).

Актьорите в поддържащите роли заслужават бурни адмирации, а и направо даже собствен отделен филм, в който да се развихрят истински. Антъни Маки, Джон Слатъри, Антъни Руививар и големият Терънс Стамп са нещо като реверанс към мъжете в черно на Томи Лий Джоунс и Уил Смит – отегчени служители, на които им е омръзнало някой да се опитва да избяга от неизбежното и по този начин да им разваля спокойствието. И те се страхуват от шефа над тях; и те не искат да поемат прекалена отговорност; и те се изморяват като обикновените хора; и те не успяват да останат безпристрастни. Този ироничен поглед към силата свише, проявяваща се чрез шепа бюрократи, е едновременно невероятно забавен и същевременно дълбоко проникновен – работата си е работа и все някой трябва да я свърши независимо дали му харесва.

В „С мръсна газ” безумните моменти се редят неспирно един след друг, но именно в това е очарованието на филма

В „С мръсна газ” безумните моменти се редят неспирно един след друг, но именно в това е очарованието на филма

Именно един подобен агент е основна атракция и в другото премиерно заглавие –
С мръсна газ. Уилям Фичнър в ролята на Счетоводителят е представител на най-голямото учреждение за задържане на провинили се, а именно – Адът. Като такъв той е по петите на Милтън (Никълъс Кейдж) – непримирим мъж, за който краят на линията е просто точка, от която да се върнеш, но не и в която да се примириш със собствената си участ. Счетоводителят за разлика от агентите на съдбата напасва поведението си според ситуацията, но въпреки това нищо не би могло да го спре да да изпълни задачата си.

Същото с пълна сила се отнася и за героят на Ник Кейдж. Няма сила на този или онзи свят, която да му попречи да изтреби всичко по пътя си, за да спаси детето на брутално убитата си дъщеря. Подобно на миналогодишния „Мачете” и тук с пълна сила важи фразата „ще се лее кръв.” Труповете започват да валят от първата минута, а към края вече едва ли има някой способен да ги преброи. Критиците и по претенциозните зрители биха отсъдили на мига, че Кейдж съвсем е изперкал и вече няма шанс да заснеме качествен филм. И въпреки ниските постъпления от премиерния уикенд в САЩ, трябва да се отбележи, че „С мръсна газ” е всичко, което феновете на подобен род продукции могат да желаят, а Кейдж продължава да забавлява точно толкова добре, колкото и преди години. Екшънът е неспирен, а модната 3D опаковка поне е истинска, а не добавяна в постпродукция само заради по-високата цена на билета.

Ако дотук мъжката аудитория още не е убедена, че иска да гледа именно този филм, то Амбър Хърд в ролята на устатата и бойна сервитьорка Пайпър е повече от основателна причина да изберете „С мръсна газ.” Докато Емили Блънт излъчва грациозна и топла красота, то набиращата все по-голяма скорост в Холивуд Хърд е способна със сексапила си сама да стопи полярните шапки и няма да има нужда да виним глобалното затопляне. Младата актриса навярно добре си дава сметка за физическите си дадености и не се свени да ги използва, за да гради кариера, която скоро предстои да я срещне на екран и с вездесъщия Джони Деп.

Заслужава да споменем и изпълнението на Били Бърк, който публиката познава най-вече като бащата на Бела Суон от поредицата „Здрач.” Тук той се развихря в ролята на сатанистки предводител, решен да докара Адът на Земята. Изпълнението му е изключително забавно и автоматично го прави един от най-откачените злодеи, появявали се на големия екран.

В „С мръсна газ” безумните моменти се редят неспирно един след друг, но именно в това е очарованието на филма и всеки влязъл с правилната нагласа в киносалона ще остане предоволен.

За финал трябва да отбележим, че и в двата премиерни филма героите се борят със собствената си съдба, изразявайки своето несъгласие с предопределения им път къде по по-елегантен начин, къде по откровено брутален.

Радостната новина е, че зрителите имат право на избор между две свежи заглавия, които заслужават една по-добра съдба, защото са с класи над конвеерната конфекция, която Холивуд бълва в последните години. А с настоящите за родината ни цели 4 почивни дни по-любопитните спокойно могат да заложат и на „Агенти на съдбата”, и на „С мръсна газ” и едва ли ще съжаляват.

С толкова свободно време двойките поне няма нужда да спорят кое да гледат, а просто да постъпят като Мечо Пух, който запитан „Мед или кондензирано мляко?”, отговаря „И двете.”