Иван Станев - Режисьор

Иван Иванов Станев е роден на 2 ноември 1959 г. във Варна. Завършва режисура при проф. Гриша Островски във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” (1983) и културология в СУ „Климент Охридски” (1987). Завършва аспирантура по културология при проф. Ат. Натев (1988) и при проф. Х. Ришбитер във Фрае университет, Берлин. Преподавател по театрознание във Фрае университет, Берлин. Дебютира с постановката на „Любовта към трите портокала” – по К. Гоци в ДТ – Ловеч (1984).

Работи в ДТ – Ловеч (1984 – 1986), на свободна практика (от 1986). От 1988 г. живее и работи в Германия.

Постановки: „Пътека за дивеч” – Фр. Крьоц, „Алхимия на скръбта” – авторски колаж, „Пресечката” – К. Георгиев, „Раната Войцек” – авт. колаж, „Измяната” – авт. колаж (Щудиотеатър, Мюнхен), „Представление и наказание” – текст и сценография Ив. Станев, „Хермафродитус” – текст и сценография Ив. Станев (копродукция на Микари Амстердам, Театер дер велт ’91 Есен, Кампнагел-фабрик Хамбург и Хебел-театър Берлин; гастрол в България 1992), „Братче и сестриче” – авт. спектакъл по Братя Грим (Подевил, Берлин); „Чайка” – авт. колаж по А. П. Чехов (Фолксбюне, Берлин), „Дон Жуан в Ада” – по Ж. Б. Молиер и „История на окото” – по Ж. Батай (Театър „София”, 1997), „Говорене/мълчание” – по Л. Витгенщайн и Й. Йонеско (Подевил, Берлин, 1998), „Good Night, Ladies” по „Хамлет” – У. Шекспир (Кюнстлерхаус Бетаниен, Берлин, 1998), „Синьото на небето” – Софиензеле (Берлин – Франция копродукция), „Луксор – Лас Вегас”, „Холивуд завинаги” (Берлин – Франция копродукция), „Изкопни материали” – по А. Платонов (ТР „Сфумато” – София) и др.
Гастроли: в Амстердам, Загреб, Белград, София, Тбилиси и др.

Има изяви в киното (автор на филмите „Вилата на мистериите” и „Луксоар – Лас Вегас”)

За него се твърди, че не е лесен като режисьор. Твърди се, че и като човек също не е лесен. Може би затова с лекота се говори за Иван Станев като за режисьор, който е авангарден, провокативен, шокиращ. Но се знае, че той е режисьор, на който систематично се е пречело да работи на родна почва преди 1989 г.

Иван Станев е роден в морската столица на България – Варна. Там завършва немска езикова  гимназия. От петгодишна възраст играе в кукления театър на братя Райкови, където се сблъсква с първите си театрални изживявания. През 1983 г. завършва ВИТИЗ, като последните две години ги изкарва в задочна форма на обучение, поради скандал, който предизвиква неговата постановка „Пътека за дивеч”.  От тук пътят му се отправя към Ловеч, където в театъра работи с група съмишленици. Първата му постановка там е „Любовта към трите портокала”, следва „Алхимия на скръбта”, колаж по Чехов, Витгенщайн и Йонеско, който е спрян от цензурата. Самият Станев е заявил пред ръководството на театъра, че репетира пиесата „Казимир и Каролина”, но в последствие установява, че тя не го интересува и започва тайно репетиции върху „Алхимия на скръбта”, където за първи път развива колажната техника, при която сродни текстове звучат в един тон. Заформя се страхотен скандал, представлението е спряно. 

През 1987 г. на камерна сцена на Театър „София” поставя „Раната Войцек” по текстове на Бюхнер и Хайнер Мюлер. Спектакълът е поканен на фестивала „Берлин – културна столица на Европа’88” в Западен Берлин. Димитър Стайков задава въпроса „Възможен ли е Иван Станев в нашия театър? Абсолютно и неизбежно! Да не го приемем, означава да се примирим с провинциализма на нашия театър, останал глух и сляп за различните модели през бурното време на 50 – 70-те години.” (Пресбюлетин на Театрален преглед „Младежка сцена” в Сливен, 1-5 февруари 1988, бр. 4, с.10). През същата година Иван Станев започва работа като режисьор в Германия, където поставя, пише и издава на немски език, занимава се с преподавателска дейност, а от 1999 г. започва да се изявява и като филмов режисьор („Луксор – Лас Вегас”, „Холивуд завинаги”). Като театрален режисьор работи и във Франция.

В края на 2005 г. поставя своята драматична поема „Изкопни материали”, написана по мотиви от „Изкопът” на Андрей Платонов в ТР „Сфумато” . Сценографията е на Даниела Олег Ляхова, играят студенти от класа на проф. М. Младенова.