Интервюта
Интервю с режисьора Мат Рийвс за "Let me in"

Мат Рийвс ("Чудовищно") се зае с нелеката задача да направи римейк на станалия култов шведски хорър "Покани ме да вляза", базиран на книгата на Йон Линдквист. Американската версия "Let me in" направи премиерата си на филмовия фестивал в Торонто, а режисьорът даде интервю пред Hollywood reportet относно страховете и надеждите си, свързани с творбата му.

Бяхте ли притеснен по време на премиерата на филма?

Естествено! Нямах представа какво ще си помислят хората. Бях наясно, че децата (актьорите Коди Смит-Макфий и Клои Моритц - б. а.) се справиха чудесно и заснехме лентата с много отдаденост и желание, но не бях сигурен, че ще се приеме добре. Знам, че има хора, които няма да харесат филма, но искам поне да го изгледат.
Винаги ще има такива, които повече харесват оригинала. Но искам да подчертая, че ние се опитахме да направим друг прочит на същата история. Надяваме се да не бъдем низвергнати, искаме нашата версия да съществува заедно с оригинала.



От книгата или оригиналния филм се водихте повече?

Заимствахме доста и от двата източника. Причината е, че Линдквист е адаптирал книгата си за филма на Алфредсон. В много от сцените диалозите са същите, тъй като те са взети почти дословно от книгата. Тя си е традиционна хорър история и аз исках да пренеса това в лентата. Едно от нещата, които много ме грабнаха, е, че тематиката е много шведска. Тази тема е много универсална, но като такава има и свой собствен културен облик. Това прави нещата много автентични. Същевременно бях наясно, че трябва да създам вариация на разказаното, която да е интересна на тукашната публика. Опитах се да разкажа американска история и затова се постарах да извлека детайли от собственото ми детство.

Когато човек гледа вашата творба, няма как да не я сравнява със скандинавската. Между двете има доста сходства и едновременно с това са много различни.

Не сте първият, който ми го казва. Идеята не беше да прекопираме дословно оригинала. Помолих всички, участващи в продукцията ни, които не бяха гледали оригинала, да не го правят. Има много сцени, които са взети от книгата и няма как да се различават особено. Това не е целенасочено, но няма как да бъде избегнато. Предпочитам да мисля, че и двамата с Алфредсон сме заснели едни и същи сцени при сходни условия. Аз харесвам неговата работа, намирам я за много скандинавска, притежаваща собствен дух. Много е красива, но аз се стремях да направя хичкоковска история от нов вид. Да прокарам неговия стил, но представен през погледа на едно дете. Има сцени, които са вдъхновени от неговите творби и те карат да се асоциираш с главния герой в тях.



Постарали сте се много във филма да не се споменава думата „вампир". Мисля, че я има само на едно място?

Така е. Не съм си го поставял за цел, но така се получи. Има един кадър, в който Коуди пита Клои дали е вампир и репликата в сценария беше "Какво си ти?". Заснехме я три или четири пъти. Той се справи чудесно, но аз го карах да я направи пак и пак. Накрая му казах да смени въпроса си на "Вампир ли си?" Той го направи толкова емоционално, че реших този дубъл да остане и във филма. И това е единственият момент в него, в който може да чуете въпросната думичка. Причината отново може да потърсим в текста на Линдквист, който въпреки че ни разказва за вампири, всъщност представя една много реалистична история. Това е една изключително реалистична метафора на детство, белязано от насилие и изолация. Считам, че във филмите могат да се задават подобни въпроси. Докато в реалния живот, ако си полицай, никога не би се запитал дали едно момиченце е вампир. Това може да се случи само в детски ум, само децата могат да сметнат подобно нещо за реалност.



Не смятате ли, че темата за вампиризма е преекспонирана напоследък?

Аз съм изключително благодарен на "Здрач" за едно - че разреши въпроса с възрастта на главните герои - вампири. Колко по-млади са те, толкова по-добре. Наистина в момента тези истории са много популярни и вероятно това отблъсква много хора. Онова, което ме запали по този сюжет обаче, беше, че това въобще не е вампирска история. Това е разказ за период от живота на всеки един от нас, поднесен по необичаен начин.
Ако ме питате дали според мен историите за вампири са се изчерпали, ще ви кажа, че се надявам да не са. В крайна сметка публиката има последната дума - ако тя иска да гледа подобни филми, ще ги получи. Надявам се това да продължава да се случва.