Начало »

Новини

Интервюта Интервю с Улрих Зайдл за филма “Импорт/Експорт”

Интервюта
Интервю с Улрих Зайдл за филма “Импорт/Експорт”

02.04.2008, 21:46 | Видяна: 1849 | синефиш.бг | ИНТЕРВЮТА

"Импорт/Експорт" е доста тежък проект: В Украйна снимахте при минус 30 С, а в Австрия сред живи трупове. Това изостри ли физиологичните ви и психологически сетива или това бяха обичайните условия за вас?

Улрих Зайдл: Всеки филм има свой собствен стил и с никой от тях не ми е било лесно. Но екстремалните условия рядко ме разубеждават. Според мен тези екстремни сцени и образи могат да бъдат създадени само при екстремални обстоятелства. Филмът ви засяга миграционната вълна на работна ръка между Изтока и Запада. Кое ви заинтрегува първо – импортът или експортът?

Улрих Зайдл: Експортът. Идеята за този филм дойде докато работех по друг проект. Докато проучвах няколко документални филма от поредицата „Държавата на народа”, опознах обстойно семейство от работническата класа, където всички бяха безработни. В този момент се замислих дали да не ги използвам като сюжет за бъдещ филм. Що се отнася до импорта, от години искам да направя филм за Източна Европа, защото чувствам хората в този регион много близки. Така че започнах да пиша истории за хора, отишли от Изток на Запад и от Запад на Изток.

Актьорите в двете главни роли професионалисти ли са или отново са аматьори, както тези в предишния ви филм „Кучешки дни”?

Улрих Зайдл: Нито един от актьорите, които участват във филма, не е заставал пред камера досега. В действителност животът на австриеца Пол Хофман е много близък до този на героя. Той също е безработен, търси любовта и е доста скандален.

Украинката Екатерина Рак някога е работила като медицинска сестра и във филма, изпълнява същата роля. Преди този филм, тя никога не е посещавала западна страна и не планира да живее в такава.

Във филма двамата главни герои не се срещат никога. Защо?

Улрих Зайдл: В действителност те трябваше да се срещнат без да разговарят на границата. Така беше според сценария. Нещо, което според мен е логично. Но след като започнахме снимките реших да не срещам двата персонажа, защото във филма няма граници. Противно на границите вътре в обществото, които все още съществуват.

Снимахте филма две зими. Изминаха още две, докато го монтирате. И още една, докато излезе на екран. Защо създаването на един ваш филм отнема толкова време?

Улрих Зайдл: Защото съм малко бавен във всичко. Наистина. Обикновено използвам сценариите си само, за да дам някаква насока какво да се снима. В един момент снимките започват и екипът тръгва на път. Пътуването има крайна точка, но никой не знае маршрута, по който ще минем, за да стигнем до крайната цел. Това е процес, който постоянно търпи промени и често прекъсва просто, защото не знам какво ще направя след това.

"Импорт/Експорт" е игрален филм, но е заснет така, че понякога напомня на документален...

Улрих Зайдл: В тази връзка „Импорт/Експорт” до голяма степен е повече документален от „Кучешки дни”, тъй като е заснет в истински и съществуващи места и държави. Двете болници са реални, както и бюрото за безработни, а също така старческият дом и студиото за виртуален секс.

Като стана въпрос за старческия дом и на това място смесвате актьори с реални пациенти. Беше ли трудно да снимате умиращите?

Улрих Зайдл: Единствените трудности ги създаваха лекарите и персоналът, които правеха всичко възможно да попречат на проекта ми, което без съмнение беше поради това, че много старчески домове в Австрия са замесени в скандали и вероятността да се наруши репутацията им е голяма. Месеци преди да започнем снимките, прекарвахме много време с пациентите. За да се подготви, актрисата Мария Хофщатер, работи дневни и нощни смени в продължение на няколко месеца в гериатрично отделение. За пациентите, или поне за тези, които бяха адекватни, снимките бяха една промяна, предлагаща им разнообразие.

Вашият дебютен филм „Кучешки дни” спечели наградата на журито на фестивала във Венеция. Този успех промени ли ви по някакъв начин? Промени ли работата ви?

Улрих Зайдл: Не мисля. За мен заснемането на един филм е тежък процес и често е свързан с много лишения. Не улеснявам нито себе си, нито колегите се по никакъв начин. Всеки филм е едно предизвикателство, с което трябва да се бориш. Успехът няма рецепта. Има вероятност следващият ми филм да бъда пълен провал.

Ед Лахман, един от операторите на „Импорт/Експорт”, ви определя като етичен режисьор, но не и като моралист. Съгласен ли сте с това?

Улрих Зайдл: Целта ми не е да забавлявам хората с филмите си. По-скоро е да ги разчувствам, дори да ги засегна. Моите филми критикуват не индивидуални личности, а цялото общество. Освен да създава позитивни емоции, един филм трябва да открива за зрителя връзка със собствения му живот. Да постигнеш това, означава много. Искам хората в киносалоните да се сблъскат със себе си.

Не отговаряте на определението за класически, обществен филмов режисьор. Показвате реалността, но не критикувате.

Улрих Зайдл: Нямам болната амбиция да се боря за един по-добър свят. Никога не съдя един индивид. Опитвам се да покажа трудната страна на живота. Според мен реалността вълнува всеки един от нас, като съвкупност от страхове и желания – страхът от смъртта и любовната страст.

Песимизмът често е обект на коментари, въпреки това в творбите ви има и комични моменти.

Улрих Зайдл: Хуморът често прави ужасното и необратимото по-поносимо. Винаги търся места, в които трагедията и комедията се преплитат. Що се отнася до песимизма, не смятам, че оптимистите са по-конструктивни от песимистите. Така че не трябва да бъдат смятани за по-добри. Когато гледам обективно на света, не мога да не бъда песимист. Но както всеки песимист забелязвам и красивите неща.

„Импорт/Експорт” е филм, който шокира, но също така може да бъде определен и като най-хуманния ви филм досега. Да не би да сте узрял и помъдрял?

Улрих Зайдл: Надявам се да съм помъдрял. Но не и да съм станал по-мек. Всичките ми филми са продукт на хуманната ми гледна точка, независимо дали смущават, провокират или шокират.