Интервюта
Интервю с Петър Тодоров, мениджър „Програмация” в „Синеплекс”

В поредицата „Да показваш световното кино у нас. Щастлив ужас или ужасно щастие?” ще ви срещнем с хората, които правят възможно идването на чуждите филми в България, както и с представители на синеплексите, които осигуряват техния показ.

Ще разберете с какво са свързани основните проблеми, големите радости и (не)удовлетворението от работата им. Надяваме се тези разговори да ви помогнат да научите повече подробности за пътя на любимите ви филми до българските киносалони.

Ето и мнението на Петър Тодоров, мениджър „Програмация” в  „Синеплекс”:

Откога сте част от екипа на кино „Синеплекс”, разкажете ни как започнахте работа в него?

Петър Тодоров: С кино се занимавам от 10 години. След като се уволних от казармата, ме приеха да уча политологоия в Софийския университет и тъй като не ми стигаха финансите (като на всеки студент) започнах работа. Получих покана от една фирма, която се занимаваше с издаване на видеокасети и DVD-та. Компанията беше собственик и на „Мултиплекс” в подлеза на НДК. Постепенно започнах да се занимавам само с киното, където работих почти седем години. Три месеца след отварянето на „Синеплекс”, тъй като собствениците не бяха доволни от това как то се менажира, поканиха нашия екип да участва в управлението на комплекса.



Отразява ли се кризата и при вас? Приходите по-ниски ли са, налага ли се да съкращавате хора?

П.Т.: Все още не сме усетили кризата, ако говорим за намалели приходи, защото такива не наблюдаваме. Не само, че не освобождаваме хора, но се наложи да назначим още. Също така месец юли беше най-силният месец от откриването на киното, като бокс офис резултати. До много голяма степен причината за тях се дължи на успеха на „Ледена епоха 3”, който е феномен в България. През юли сложихме дигитална машина, която единствена в България прожектира Real D 3D на Sony. Според мен, кризата няма да се отрази на бранша, защото вече е едно сравнително евтино удоволствие към днешна дата. Имали сме четвъртъци, (когато билетите при нас са с цена 4/5 лв.), в които през залите са минавали 3000-3500 души. Някои хора обичат да идват на предпремиерни прожекции, когато билетът е 14 лв, други предпочитат да изчакат, трети са свикнали да ходят на кино в събота или в неделя вечер. От друга страна в Ситицентъра кризата доста се отразява. Намалял е човекопотокът, дори колите в паркинга са по-малко.

Имате ли статистика на каква възраст са най-редовните ви зрители - например 15-20, 20-35, 30-40 години?

П.Т.: Бих ги позиционирал между 15 и 40 години, дори в четвъртъците горната граница се вдига до 45-50 години.



Как стои въпросът с разпространението (показа) на филми на независими компании? Има ли интерес от страна на зрителите или те подхождат към тях „ретро” и предпочитат да ги гледат в салоните на Дома на киното, Одеон, Евро Синема и т.н?

П.Т.: Не, не е така. Ние от „Синеплекс” имаме отлични отношения с всички български компании, както фирмите, които представляват големите американски мейджърски компании - “Александра Филмс”, “Прооптики” и “Съни Филмс”, така и с малките фирми, които разпространяват независими филми. От началото на 2009 г. нашето кино е част от Европа синемас, тоест ние сме първото мултиплекс кино в България, което е член на тази верига. Въпросът е малко сложен от гледна точка на това, че всичко при независимите филми се заплаща. Докато материалите на произведените от мейджър студио ти се дават безвъзмездно, не  влагаш пари напред и печелиш от дистрибуторската отстъпка, която то ти дава. Ако разпространяваш независимо заглавие, първо трябва да купиш правата му, да си купиш копия, да направиш плакати, листовки, което е доста трудоемко. За малките комании у нас също е сложно, те останаха две, три – „Тандем Филмс”, „Профилмс”. „Форум Филм” прави първите си крачки на пазара, желая успех на екипа! С мейджърски филми се работи по-лесно, защото за тях навсякъде има реклама, докато за независимия филм, трябва ти да направиш всичко тук на местна почва. Затова се предпочита тези филми да се взимат само за фестивали, за техния показ там правата са под формата на наем. Субтитрите се излъчват от прожекционен апарат, което също спестява разходи. Това са общо взето проблемите на независимите филми. Не, че хората не обичат да ги гледат, напротив.

През пролетта направихме прожекция на „Снимки в Палермо”, на която беше гост Вим Вендерс и залата беше пълна. Хората обичат качественото европейско кино. Същото се отнася и за българското. Родното кино ми е много голяма болка, но след  последната година, оптимизмът ми се върна. Според мен трябва да бъде променена самата система на одобряване на тези проекти. Ние като екзибитори, където се показва крайният продукт сме пряко засегнати от това дали филмът е добър. Защото ако не е, залите ще останат празни и контрата е в нас, тъй като на нас ни текат разходи, наем и т.н. Докато хората от екипа вече са си получили хонорарите. Никой не се интересува този продукт как се е възприел от хората. Мисля, че критериите, по които се одобряват тези проекти трябва да станат по-прозрачни, да участват хора, които работят в кина или менажират кина, защото те са наясно какво обичат да гледат хората и кое ще се продава. Защото в момента има някакви комисии в „Националния филмов център”, където постъпват някакви проекти, кой ги гласува, кой ги одобрява, ние това не го знаем. От друга страна има Закон за киноразпространнието, в който пише, че 5% от програмата на всяко кино трябва да е е съставена от български филми. И така, ние нямаме информация и контрол за това, което се произвежда, а от друга трябва да го показваме.



Но родната продукция от миналата година е светъл лъч, защото от 10 години работа в бранша, не се е случвало да няма билети за български филм, както се случи в „Синеплекс” с „Дзифт”. Залите в четвъртък бяха продадени за седмици напред. Беше уникално преживяване! Нямах усещането, че гледам български филм, а един нормален европейски филм. Сега същите са очакванията ми и за „Източни пиеси” на Камен Калев, който между другото не е подпомогнат финансово от „Националния филмов център”, а беше оценен в Кан. Затова ние от „Синеплекс” ще придизвикаме един дебат с ИА „Национален филмов център”, предполагам, че колегите от другите кина ще ни подкрепят, за това да има наш представител при гласуването и одобряването на филмовите проекти, кандидатстващи за финансиране от „НФЦ” и респективно държавата. Нашите приходи зависят единствено от зрителите, а техните не зависят от това. На тях никой не държи сметка колко зрители са гледали техния продукт, в който примерно са инвестирани 700 000 лева или 1 000 000. Защото сме имали филми, които са били посетени от под 100 зрители, което като бокс офис се равнява на 400 – 500 лв.!!! Оптимист съм, че след избирането на Александър Донев за изпълнителен директор на „НФЦ” нещата ще се променят в положителна посока, както за зрителите, така и за кината. А от това ще спечели българското кино като цяло, а не отделни негови представители.



Какви филми предпочитат да гледат българите, имат ли любими жанрове? А какви зрители са – възпитани или по-скоро обратното?

П.Т.: Според мен българите обичат да гледат филми за реални хора, дори за такива събития, все пак персонажите да са реални. Обичат да гледат и комедии, но в тях не включвам филмите по комикси, за роботи и т.н.. Като най-гледаният жанр, според мен, е романтичната комедия. Анимациите набират голяма скорост с навлизането на 3D технологията, защото тя предлага коренно различен продукт на клиента. Той е свързан със специални очила, изживяването е съвсем друго, нещо което не можеш да видиш вкъщи. Имаме проблем с това, че ни крадат очилата, явно хората си мислят, че ако си ги слагат вкъщи ще постигнат същия ефект, който им предлагаме тук.



Това не е много възпитано май?

П.Т.: Така е, но въпреки това, когато зрителят вижда, че има правила, той ги спазва. Имахме голям проблем, тъй като сме на етажа, където са разположени повечето заведения за хранене. Хората искаха да влизат със сандвичи, с цели манджи на табли и т.н. Опитахме се да обясняваме на всеки един поотделно, че това не е редно. Сложихме табели навсякъде и вече този проблем го нямаме. Това стана с течение на времето. Трябва зрителят да види, че правилата важат за всеки един, а не избирателно. Естествено в зала, в която има 250 души винаги ще се намери някой, който яде по-шумно пуканки, но почти всеки си изключва телефона. Може би след пет, шест години публиката ще бъде като във всяка една европейска държава.
 
Вече и вашето кино разполага с 3D зала, има ли посещаемост, какви за отзивите за качеството на технологията? Мислите ли, че ако не бяхте предприели тази стъпка, хората щяха да предпочитат „Синема сити” и „Арените” и за заглавията на лентата?

Да, предполагам че щеше да е така. Но аз пак искам да повторя, че те притежават различни дигитални машини от нашите. Системата, с която ние разполагаме - Real D 3D е приставка за машините на Sony, които все по-агресивно навлизат на кинопазара. Те подписаха договори с двете най-големи вериги кина в САЩ за продажбата на тези машини. Причината да изберем Sony, е да бъдем различни в предлагането на 3D преживяване в сравнение с нашите колеги. Убеден съм, че ако ние не бяхме инвестирали в тази технология зрителите щяха да предпочетат другите кина. 3D технологията все повече ще навлиза в нашия бранш и бяхме принудени от пазара да направим тази стъпка, въпреки че състоянието ни не е цветущо, което важи за всички, занимаващи се с показ на кино в България. Но нещата постепенно започват да се подреждат. Хората виждат, че цената на билета е по-скъпа, но срещу нея ти предлагаш нещо коренно различно, от това което са свикнали да получават като усещане и изживяване и резултатите са красноречиви. Говоря за „бруталния” успех на „Ледена епоха: Зората на динозаврите”. Когато преговаряхме със Sony, нашето условие беше процесът да е приключил преди премиерата на „Ледена епоха 3” в България.



Можете ли да изброите няколко причини, заради които зрителите предпочитат „Cineplex” пред другите мултиплекси в София?

П.Т.: Една от причините за мен е, това че „Синеплекс” е най-добрата кинолокация в целия град. В района се движат предимно млади, активни хора. Около мултиплекса са разположени и кварталите, в които живее аристокрацията на София - „Иван Вазов”, „Лозенец”, „Изток”. Също така, нашата програма е много разнообразна и ценовата ни политика е много гъвкава. Цените са от 4 до 15 лева, така че всеки може да намери филм по свой интерес и по своя джоб. Въпреки само 6-те си зали, предлагаме повече европейски и арт филми. Ние се стремим да показваме абсолютно всичко добро, което излиза на пазара.


Благодаря Ви за отделеното време.
Интервюто взе Мариана Иванова