Интервюта
Интервю с Натали Портман за "Черен лебед"

Малко преди сезона на големите филмови награди се появява психотрилърът "Черен лебед". В него Натали Портман играе обсебена и свръх амбициозна балерина, избрана за главната роля в нова продукцията на балетната постановка "Лебедово езеро".

Ролята не е никак лесна, защото изисква раздвоение на личността. За Портман обаче това не се оказва проблем, както разбираме и от самата нея в интервю за film.com.

Ролята Ви в "Черен лебед" изглежда доста сложна. Предизвикателство ли е тя за актриса като вас?

Като дете танцувах, някъде докъм 12-годишна възраст. По онова време предполагам много съм идеализирала танца като най-красивото изкуство, което не изисква думи. Затова винаги съм искала да направя филм с танци. Когато Дарън (режисьорът) измисли тази невероятна идея, която не само е свързана с танци, но и с един персонаж страдащ от раздвоение, беше възможност за мен. На всичкото отгоре аз по принцип бих направила всичко, за да работя с него. Така че за мен беше много вълнуващо.



Филмът разказва за някакъв вид трансформация. За да влезете в роля обаче е било нужно да трансформирате тялото си.

Наистина беше голямо предизвикателство. Всички учители и треньори и най-вече режисьорът страшно много ме подкрепяха. Започнах с учителка по балет преди една година, с която учехме основни стъпки в продължение на шест месеца по два часа на ден.

Това ми помогна да се настроя за ролята, а и да не получавам наранявания по време на изпълненията. После тренировките станаха по пет часа на ден като добавихме плуване – по миля на тренировка. Два месеца преди снимките вече репетирахме и хореография. Така цялата ми заетост по ролята на ден надхвърляше осем часа. Физическата дисциплина обаче ми помогна да усетя емоционалната страна на героинята си – разбрах пълния смисъл на това какво е да си балерина. Не пиеш. Не излизаш с приятели. Не се храниш много. Поставяш тялото си на постоянна болка.

Вече се шуми, че сте се справила отлично с ролята и може би ще спечелите "Оскар". Какво мислите по въпроса?

Когато правиш филм и влагаш душата си в него, най-много се надяваш хората да го харесат. Ако хората се развълнуват и повлияят от лентата, ще бъде наистина невероятно. Така че за мен ще бъде голяма чест.



А какво е да носиш палци?

Палците са голямо мъчение. Балерините са си свикнали с тях, но за мен си беше съвсем ново изживяване. Намирам ги за средновековни

Хореографията във филма е на доста високо ниво, а вие действително изпълнявате голяма част от нея.

Да, с треньорката ми работехме върху всеки детайл на танца – от връхчетата на пръстите до погледа, защото той също е част от балетната игра.

Завършила сте психология в Харвард. Каква би била професионалната Ви диагноза за героинята Ви Нина?

Обсесивно-компулсивно поведение. Булимия, разбира се. Балетът е някакъв вид ритуал. Всеки ден опаковаш обувките си и приготвяш нов чифт за всяко ново изпълнение. Говорим си за изкуство, изискващо пълно отдаване. Както актьорът се оставя напълно в ръцете на режисьора по време на заснемането на филм. Опитва се да даде всичко от себе си, за да пресъздаде визията на режисьора как трябва да се случват нещата.



Вие току-що казахте, че филмът си е обсебване за актьора. Вие как излязахте от това обсебване?

Като приключа с всяка сцена, се връщам към себе си. Веднага щом свърша снимки, искам да бъда себе си. Не съм от хората, които обичат да остават в роля.