Интервюта
Интервю с Михаел Ханеке за филма "Бялата лента"

Режисьорът Михаел Ханеке залага на изкуството на изцеляващия шок. Той разглежда своите филми като негативни утопии, които, чрез показването на нещо ужасно, трябва да мобилизират позитивни съпротивителни сили.

Какво Ви вдъхнови да създадете тази история, фокусирана върху едно село в Северна Германия непосредствено преди Първата световна война?

Защо хората стават последователи на една идеология? Немският фашизъм е най-известния пример за идеологическа заблуда. Активните възрастни хора между 1933 и 1945 година са били деца преди Първата световна война. Какво ги е направило податливи на влияние, кое ги е подвело да следват политически клоуни? Моят филм не се опитва да обясни немския фашизъм. Той изследва психологическата нагласа, която са притежавали неговите последователи. Какво във възпитанието на хората ги кара да се откажат от своите отговорности? Какво в отглеждането и образованието им ги принуждава да изпитват омраза?



Темите от Вашия филм звучат ли актуално в днешното европейско общество, в света въобще?

Желанието да следваш идеологически водачи може да се породи навсякъде, по всяко време. Необходимите условия са бедност, унижения и безнадеждност – с тяхна помощ копнежът за избавление напира наистина неудържимо. Всеки, който обещае спасение, ще намери последователи – няма значение дали идеологията е „дясно” или „ляво” ориентирана, дали предлага политическа или религиозна доктрина.



Какво казва филмът Ви за християнството?

Животът на Христос е изпълнен с любов и състрадание. Но църквата заплашва онези, които разсъждават различно, с кръстоносците, насъсква инквизицията. Всяка религия в самата си същност е дълбоко човечна. В момента, в който тази същност придобие институция, трансформира се в църква – всеки инакомислещ става враг. Могилите от трупове, разпръснати из цялата история на човечеството, са резултат най-вече от религиозни и идеологически убеждения.

Невинни ли са децата според Вас?

Обърнете внимание на децата, които си играят в пясъчника. Същата йерархия се наблюдава и при възрастните. Децата са хора. Те не са по-добри или по-лоши от възрастните. Те просто са по-безпомощни. Психологическите рани, които им се нанасят, могат да бъдат подтиснати за известно време, но идва ден, в който всичко се събужда отново.

Как подбрахте актьорите?

Търсехме деца, които не само да бъдат талантливи актьори, но и да приличат като образи на познатите ни лица от снимките, запазени от този период. Срещнахме се с повече от 7 000 деца в продължение на 6 месеца.



Защо не узнаваме кой извършва престъпленията?

Съществуват логични обяснения за всяко престъпление, показано във филма. Просто трябва да се потърсят, именно затова не поднасям на готово всички отговори. Когато зрителите се стремят да открият причините, предизвикали нещо необяснимо,те могат да проникнат още по-дълбоко сред пластовете на историята, и да разчитат на собственото си въображение.

Защо филмите Ви са винаги изпълнени с тревога и подтиснатост?

Публиката е привикнала само да се докосва до повърхността на нещата, това й поднасят телевизията и киното, предназначено за масите. Зрителите се дразнят, когато са изправени пред по-взискателен поглед към дълбините на нашето съществуване. Но тъй като можем да открием подобна взаимозависимост и в древногръцките трагедии, не е ли именно драмата призвана да изследва тайните на човешкото съществуване?!

Премиерата на филма "Бялата лента" е на 17 септември 2010 г.