Начало »

Новини

Интервюта Интервю с Франк Дилейн от „Пази се от живите мъртви“

Интервю с Франк Дилейн от „Пази се от живите мъртви“

Интервюта
Интервю с Франк Дилейн от „Пази се от живите мъртви“

12.08.2015, 14:10 | Видяна: 1098 | Press Release | ИНТЕРВЮТА

„Пази се от живите мъртви“, чиято премиера се очаква на 24 август, е дългоочакваният спиноф на разбиващата хитова драма „Живите мъртви“/“The Walking Dead”.

„Fear The Walking Dead”/ „Пази се от живите мъртви“ отвежда към началото на зомби апокалипсиса – едно време, в което светът се променя бързо по неизвестни причини, преди който и да е разбрал какво точно се случва… Когато животът, такъв, какъвто всички го познават, е бил променен по начини, които никой никога не би могъл да си представи…

Изпълнителни продуценти на филма са Робърт Къркмън, Гейл Ан Хърд, Грег Никотеро, Дейвид Алпърт и шоурънърът Дейвид Ериксон. Филмът е продукция на AMC Studios. Актьорският състав включва Ким Дикенс в ролята на Мадисън, Клиф Къртис в ролята на Травис, Франк Дилейн в ролята на Ник, Алиша Дебнъм-Кери в ролята на Алиша, Елизабет Родригес в ролята на Лиза и Мерседес Мейсън в ролята на Офелия.

ФРАНК ДИЛЕЙН (FRANK DILLANE), в ролята на Ник

Възпитаник на Кралската академия за драматично изкуство в Лондон, Франк Дилейн е участвал в няколко театрални постановки, включващи „Кандид“ (Кралски театър на Бат); „Питър Пан или Момчето, което не искаше да порасне”; „Венецианският търговец”; „Разсърдената жена”; „Сватбата на дребния буржоа”; „Чайка” и „Зимна приказка (всички за Кралската академия за драматично изкуство).

Филмовите му изяви включват: „Виена и Фантомите“ (Viena and the Fantomes) (Lola Pictures); „В сърцето на морето“ (In the Heart of the Sea) (Articulated Productions Ltd); „Маестро“ (Maestro) (Scarlet Films); „Пападопулос и синове“ (Papadopoulos & Sons) (Double M Films); „Хари Потър и Даровете на Смъртта“ (Harry Potter and the Deathly Hallows) (DDDCO Ltd/Warner Bros.); „Хари Потър и Нечистокръвния принц“ (Harry Potter and the Half Blood Prince) (VeeEye Ltd/Warner Bros.); и „Добре дошли в Сараево“ (Welcome to Sarajevo) (Channel 4/Miramax/Dragon Pictures). Изявите му в радиото включват „Джил“ (Jill) (Allegra Productions). Скоро имаше и участие в „Осмо чувство“ (Sense8) на Netflix.

Кой е Ник?
Ник е деветнайсет годишно момче, чийто баща е починал. Живее с майка си и сестра си – всъщност, от време на време бяга от къщи. Освен това се бори с пристрастеността си към наркотиците. Въобще Ник е в едно състояние между живота и смъртта и си мисля, че именно така е при наркоманите. Постоянно си между живота и смъртта, и когато това се случва докато светът се разпада, резултатът е един крайно неуравновесен млад мъж.

Кое е интересното при въплътяването в този герой и присъствието в този свят?
Не съм гледал оригиналния “Живите мъртви”. Харесва ми факта, че нещата не се крепят на ефектите и такива неща. В днешно време актьорската игра се свежда до повърхностно развлечение, а този сериал разглежда важни въпроси, понеже светът действително един ден ще стигне своя край. Всички теми, които се разглеждат във филма, са важни и реални. Именно това ме заинтригува. Семейството е една от тези теми, а също и смъртта, морала, какво означава да бъдеш човешко същество, какво е да убиеш и какво въздействие ще ти окаже? Какво се случва с човешкото, когато устоите рухнат? Това са съвсем реални, общочовешки теми.

Какъв е сюжетът на сериала?
Действието се развива преди апокалипсисът да връхлети с пълна сила, така че все още сме на етапа на въпросите – това болест ли е? Може ли да се лекува? Струва ми се, че правителството ще има по-голяма роля, от гледна точка на това какво ни казват да правим, какво не ни казват, и доколко ни промиват и манипулират.

С какво семейството и Ник будят съпричастието на зрителя?
Мисля си, че това семейство чисто и просто е “семейство”. С всяко семейство можеш да се идентифицираш просто защото е семейство.

Какво е различното в „Пази се от живите мъртви“ спрямо „Живите мъртви“?
Разликата е, че тук апокалипсисът тепърва започва, не се озоваваме най-неочаквано насред него. Редно ли е да убиваме или не? Тези неща все още се изясняват. И затова много по-задълбочено се разглежда моралният аспект – доколко е редно да убиеш зомби?

Какви са отношенията на Ник с майка му, Мадисън?
Нормални отношения между майка и син. Познавам майки, в чиито очи детето им е безгрешно и смятам, че това е недостатък за една майка. Понякога не виждат, че детенцето им не само има самоунищожителни импулси, но и деструктивни импулси, и отказват да повярват, че е възможно да са създали чудовище. Не че Ник е чудовище, но понякога действията му са чудовищни. Майчината обич може да бъде задушаваща, може да дойде в повече за едно момче, понеже момчетата могат да бъдат истински егоисти. Как е възможно тази жена да продължава да го подкрепя? И си мисля, че и в този аспект нещата ще са трудни.

Ник все още е в егоистичната фаза, така че не съм съвсем наясно какво изпитва към семейството си. Все още е потънал в собствения си свят на нуждата и желанието за незабавно удовлетворение на тази нужда, така че какво чувства душата му, все още не съм съвсем сигурен. Все още е в мъглата на пристрастеността. Липсващото звено в цялото уравнение реално е бащата на Ник, така че си мисля, че Ник все още не се е съвзел от шока, от загубата. И мисля, че именно това му дава нагласата да не му пука кой знае колко за нищо, понеже баща му е мъртъв.

Как реагира Ник на зомбитата?
Мисля си, че разбира какво вижда. Мисля, че когато често ти се случва хората да не ти вярват, започваш да проявяваш скептицизъм. А често е трудно да вярваш на наркоман. Вероятно е непоследователен в начина, по който се изразява или в емоциите си и на моменти изглежда откровено луд. Но си мисля, че тези черти са били налице и отпреди хероина. Леката му лудост винаги е съществувала. И си мисля, че при Ник всичко е въпрос на живот и смърт. И се опитвам да се държа по възможно най-детинския начин, понеже Ник е над социалната среда и над очакванията на обществото за това как е редно да се държи човек. Смятам, че ако си човек като Ник, предпочиташ да си извън обществото.

Какъв е светът в предапокалиптичното му състояние?
Светът е такъв, какъвто е – извратен, ужасен. Живеем в капиталистическо общество. Няма усещане за общност. Общността като такава е мъртво понятие. Всеки е сам за себе си и си мисля, че точно в такъв свят ще се озовем, когато настъпи краят на света. Какво ще се случи, когато Ник вече не може да се държи като пълен егоист, когато ще трябва да се грижи за сестра си или майка си? Мисля че в този момент вероятно ще осъзнаем колко сме били глупави.

А дали Ник ще е в състояние да се ориентира по-добре в новия свят?
Пристрастеността е физическа промяна в ума. Има едно такова изследване с плъхове, приучени да натискат бутон, с който чрез електрически импулс се стимулира определена зона в мозъка, и ако инжектираш на плъха гена, отговарящ за пристрастяването, няма да спре да натиска бутона докато не умре. Така че не храната е проблем при пристрастяването, проблемът е в този ген. И когато се изчисти от хероина, ще се пристрасти към нещо друго, например любовта.

Вярвам, че наркоманът е човек, който има тясна връзка с Бог, който съзнава, че Бог отсъства от живота му. Наркотиците се явяват заместител на религията, дават му нещо, за което да живее. Мисля си, че Ник ще достигне до това осъзнаване, когато се изчисти от хероина, но за момента като че ли няма за какво да живее. А това може да бъде и много освобождаващо. Когато нямаш за какво да живееш, не ти пука. Той непрестанно се лута между живота и смъртта. Мисля си, че вече е видял ада.

Снимки: Франк Окенфелс (Frank Ockenfels) 3/AMC