Интервюта
Интервю с Ан Фонтейн, режисьор и сценарист на „Коко преди Шанел”

Защо се заинтересувахте от Габриел Шанел?

Имах късмет да срещна Лилу Марканд, когато бях много млада, тя е била най-близката сътрудничка на Шанел през последната част на живота и и по-късно пише книга за техните отношения, наречена „Шанел ми каза”.

Така, за известно време, всеки ден чувах по нещо за митичната и личност. Също така внимателно прочетох книгата на Пол Моран, "The Allure of Chanel", един от авторите, които най-добре познават и описват личността на Mademoiselle. Не толкова модата, колкото необикновената жена, е причината за моя интерес. Отчасти се трогнах заради факта, че тя се е самоизградила като човек. Момичето, което идва от сърцето на френската провинция, бедно, необразовано, но надарено с необикновен характер, което е било предопределено от съдбата да начело своето време и обществото, където жените са били жертви на отчуждено поведение и дрехи. Този квази-Балзак начин на живот ме заинтригува.

Спомням си, че слагах снимки на младата Шанел в стаята си, но никага не съм си помисляла, че ще направя цял филм за нея. Много години след това, по време на разговор за Шанел с Карол Скота и Каролин Бенжо, продуцентите от Haut et Court, те ме попитаха дали се интересувам от разработването на проект, който да проследи живота и. Интересът ми много бързо се върна. Помолих за малко време, като се има предвид, че според мен би било грешка да се вземе целия живот на Коко Шанел. Трябваше да помисля, дали е възможно да стиковаме началото на живота и, годините на обучение, какво се е случило преди самата Шанел да разбере поразителната си съдба. И така, върнах се назад и прочето биографията и от Едмонд Шарл-Ру.

Първото и най-важно условие беше да намеря актриса, която да обхване личността и, не някой, който да направи бледа имитация на Шанел.



Очевидно Одри Тоту е идеалната актриса, която да изиграе Коко Шанел.

Да, и Одри много естествено се въплати в тази двуполовост – нещо, което не е съществувало по онова време и, което е съществено, за да разберем, как Коко Шанел е създала стила си. Шанел е черпала вдъхновение от самата себе си, тя е създала стила си върху тялото си, върху нейните различия, нейната жизненост. Днес двуполовостта е част от модата, но по нейно време, жените са били закръглени и натруфени. Шанел също за първи път лансира модата на късата прическа. Актрисата трябва да комбинира тънкия силует и силния темперамент, желязна ръка в кадифена ръкавица. Одри има най-тънкото кръстче в света! Има, също като Шанел, грацията, финеса и  безспорна харизма. При първата ми среща с Одри нейната воля, дързост, дълбочината на погледа, който те пронизва, ме впечатли. По всичко напомняше за Шанел. Нейната култура не е на знанието, а на наблюдението. Още не бях написала и ред от сценария , когато срещнах Одри, но знаех, че ако тя ми се довери и продуцентите ни поддържат, може да започне приключението.

Изместихте филма извън биографичните страни на историята и се придържате точно към нейната креативност и зараждането на фантастичната и кариера.

Защото през тези години има няколко и много романитчни фактора, и разбира се, в началото, младото момиче от провинцията, живеещо в нищета.

Детството на Шанел е достойно да се опише.

Да, Шанел е достойна да бъде литературна героиня. Тя бързо преминава през най-лошото. Младата Габриел губи майка си заради изтощение от раждането и болест, а скоро след това баща и, продавач, я изоставя. Настанена е в сиропиталището в Обазинския манастир, където монахините я учат да шие. После, тя опитва късмета си в кабарето на Мулен, където пее известната „Coco qui a vu Coco”, пред пиянстващи военни.



Докато писахте сценария трябва да сте знаели, че публиката знае края на историята. И въпреки това успявате да създадете напрежение.

Напрежението е много истинско в живота на тази героиня: как ще се справи? Как ще преодолее пренебрежението? Интересно е да видиш, че Шанел, която днес е емблематична за Висшата мода, всъщност не се е интересувала от мода. Тя е искала да бъде танцьорка, певица или актриса. Когато се отказва от артистичната си мечта, нейната зашеметяваща кариера е почти изградена без тя да знае.

Интересуваше ме да видя как Коко ще изгради съдбата си пред очите ни. Нищо при нея не е било подготвено, не е преследвала кариера, тя просто е създавала. Тя няма нито амбицията, нито начина да променя буржоазията – тази врата е затворена за нея – тя е привлякла внимание към себе си, за да започне от върха на провокацията. Когато пристига в Роаллиьо, Балсан и забранява да напуска спалнята. Тя подправя образа си въз основа на тайните на нейния произход, тя винаги е разкрасявала историята на нейното детство.

В началото, Коко Шанел е метреса

Да, това е малко в противоречие с образа за нея днес, елегантно облечена в сериозен и шик костюм, която е изградила луксозна империя, основа на независимостта си; жена, която никога не се е омъжила. Въпреки това, младата Шанел е била издържана от мъж доброволно. В действителност е била куртизнака. През годините в Рояллиьо, Коко упражнява чара си върху мъже и жени, развива се, калява характера си. За да се отличи от кръга хора там тя започва да създава рокли за себе си, които били толкова семпли, че изглеждали свръх-почиттелни. От оттогава тя винаги се обличат като разумна млада дама, носеща собственоръчно направена шапка, която се превръща в модел за нейните приятели. Изправила се е срещу съществуващото, за да започне да твори. „Това, което не харесвах, исках да го направя остаряло”, казва тя.



В нейните модели, Шанел никога не е проектирала образа на идеалната жена, както дизайнерите правят обикновено. Тя изгражда нейния митичен стил върху нейни отделни характеристики и нейната различност.

Тя е била различна. Шанел превръща това в основно преимущество и мисля, че това е много трудно за нея. Работихме над тази трансформация с Одри. В началото се появява малкото селско момиче и виждаме как стилът и се сблъсква с другите жени, в първата част на филма във „въплащение на френския шик”. Помислих че е добре да дадем форма на точно тази еволюция без да пре-обясняваме нещата. Малко по малко, всичко в нея се превръща в грация и това, което хората виждат в нея „Шанел”.

Филмът е базиран на красива и трагична любовна история

Наблюдаваме я как се среща с двама мъже, които ще променят съдбата и из основи: Балсан, богат и ексцентричен джентълмен земевладелец, изигран от Беноа Полвоорд; и младия англичанин Артур Капел, наричан Бой, любовта на живота и, изиграна от Алесандро Нивола. Този мъж вярва в нея, но тя го губи. По-късно Шнанел казва: „Изгубих всичко със загубата на Капел”. И после Шанел се заравя в работа. Това, което ме изненада и заинтересова беше, че всичко което Шанел създава е главно от тези години. По-късно стилът се адаптира и се развива, тя става професионалист. По тази причина и този период от живота и е по-затрогващ. Има нещо в нея, което е едновременно много целеустемено и много уязвимо. Шанел е невероятно жизнена, изградена от страданията и.



“Жена, която си е изплакала очите” това ли казват хората за нея?

Да, и Шанел преодолява болката си точно чрез работа!харесва ми начина, по който се отнася с нещастието и превръща страданието в креативност. Това е друга интересна гледна точка, защото нейната известност я прави по-механична, и също по-изолирана.

Тя е имали също рязко чувство за хумор.

Шанел е била доста иронична. Във филма казва на сестра си: „Единственото интересно нещо в любовта е да правиш любов. Толкова е жалко, че трябва да имаш мъж за тази цел!” Шанел прелъстява с хапливите си отговори. На първата си среща с Балсан, му казва: „Ами отегчена съм и се чувствам много стара”, така че то я пита „И колко стара си сега? / На колко години си?”, „Тази вечер съм на хиляда!” отговаря тя.



Балсан започва някакак съвсем безразлично връзката с нея, но после и става много близък.

Хареса ми да изградя героя на Балсан, за него знаем много малко. Някак и за него любовта не съществува. Той обича конете си, обича разюзданите партите, и в същото време, купонджията прикрива един дълбоко емоционален и човечен характер. Когато мислих за този човек веднага се сетих за Беноа Полвоорд. Той е единствения, който може да съчетае и двете, ексцентричността и милата страна у него. Точно чрез наблюдението на малкия свят около Балсан, Шанел ще пресъздаде своя стил, черпейки вдъхновение, например, от леките и удобни материи за спортни облекла, преобазявайки облеклото за езда, заемайки пижамите му. Ровейки из гардероба на Балсан, тя открива момчешкия стил.

Тя си позволява да обича, в крайна сметка, с Бой Капел.

Всъщност тя се влюбва лудо в Бой Капел по много прям начин, а в същото време не вярва в любовта. Иска да избегне капана, в който е паднала майка и. Виждала е страданието да бъдеш изоставяна няколко пъти, от бащата на Коко, продавач, който обикалял от пазар на пазар, и от жена на жена. Така е разбрала за положението на жените, виждайки как майка й страда и умира в ужасяващи болки. Така че вероятно доста рано си е казала: „Не, това няма да се случи на мен.” Може би и затова тя вижда рано появата на „модерната” жена. Винаги срещу течението. Шанел решава да отпразнува свободата и независимостта на жената. Загубата на мъжа на живота и допълнително накланя везните.



Позволихте ли си някаква свобода докато пишехте сценария?

За да покажа известен човек трябваше да се освободя от диктиката на биографията, разбира се, ако искам да постигна един свеж резултат. С моите съ-сценаристи, ние трябваше да измислим някои неща, да тръгнем срещу хронологията, да модифицираме, да дадем повече живот на някои герои. Ролята на Маги Гилен е микс от истинската сестра на Шанел и Адриен, леля и, с която са били на една възраст и са имали еднакви амбиции да успеят. Героинята Емилиен, играна от Емануел Дево, е вдъхновена от известната комедиантка Габриел Дорзиа и Емилиен Д’Аленсон, танцьорка и велика куртизанка. Брилянтното изпълнение на Алесандор Новола, Бой Капел, който е изиграла такава роля в живота и, а всъщност не е бил с нея. Знаем много малко за ранните й години, а и Шанел е лъгала за тях. Казвала е: „Измислих живота си, защото не го харесвах.”



Приветствате мотото на Шанел: „Винаги трябва да махаш, да сваляш, никога да добавяш.” И като нея не харесвате прекалените неща, ненужните украшения, прекаленото въодушевление.

Беше много важно филмът да изглежда като нея, без суетни и естетически отклонения. Стилът Шанел се разпознава измежду всички по своята строгост, елегантната простота на линиите. В сцената на хиподрума или на плажа в Довил, забелязахме пълната противоположност на стила на Шанел с роклите на другите жени и техните претрупани прически, всички висулки и корсети, които ги пречупват. Те имат и изкуствена поза, докато Шанел търси индивидуалното. Усеща се ритъма на нещата, през цялото време във филма.

Казвате, че уравновесеността и минимализма, които определят оригиналността на нейните облекала идват от архитектурата на манастира в Обазин, дрехите на монахините и пансионерките с бели ризи и черни поли.

Да. Важно е да си представим малкото момиченце в нейната среда. Исках да се придържам към абсолютизма на доминиращите цветове – черното и бялото, които са се превърнали в квинтесенция на стила Шанел. И да я видим в Мулен как взима една дреха и добавя към нея бялата кръгла якичка и бели ръкавели от мъжки костюм, за да направи костюм на Емилиен (сестра и), това е костюмът на сиропиталището. Прословутата малка черна рокля започва да се оформя, за да се превърне в символ на нейния стил.



Опознавайки любовния живот на Шанел, можем да се учудим че нейната „малка черна рокля” – нейната най-популярна дреха – не е създадена за самата нея, жената белязана от самота.

Във всеки случай, снимах всички страни, свързани е модата, свързвайки го с нейния живот, в частност трагичния инцидент, който тя преживява – смъртта на Капел. Има красота в начина, по който превръща тази драма в обсебеност от черното, нейния култов цвят. Любовните и връзки придават лирично измерение на дрехите и. Това, което прави дрехата прекрасна е тялото, на което се облича. Шанел привнася в женската мода движението и свободата като цяло.

В последните кадри, модно ревю показва колекцията, която утвърждава славата и през изминалите години. В тези кадри, седейки на прословутото стълбище, Коко Шанел се наслаждава на триумфа си докато разглежда моменти от миналото

В началото на филма тя еволюира, в края - се променя. Тя става Коко Шанел и нейната история на може да се забрави от тогава. Тези кадри са като мечта: виждаме я да работи и изведнъж работата и прелива в парад, не е съвсем реалистично, различни епохи и стилове се смесват. Някак предусещайки, тя се появява вече като мит. Опитах се да конструирам края някак алегорично. Шанел е много успешна, но чувстваме някаква меланхолия зад успеха. Тя се справя с трудните моменти след връзката Бой като се потопява в работа. Шиенето е много скромно изкуство: рязане, корене, разшиване, събиране с игли, шиене... В тази скромност има нещо рядко красиво и беше преизвикателство да го покажем на екран. Лицето на Одри накрая, там вече има решителност, аскетизъм и концентрацията, които ще помогнат на Коко да достигне до същността си и да се превърне в легендарната фигура, която всички познават, първата жена в мъжкия свят, която построява империя, носеща името и и до днес.



Maison CHANEL помогна ли в този проект?

„Съдействието на Maison Chanel беше незаменимо, особено в последната част, когато беше немислимо да се снима без облекла с марката Шанел. Снимахме на прословутото огледално стълбище. Всички дрехи в тези кадри са от Conservatory of CHANEL. Срещнах се с Карл Лагерфелд няколко пъти. Показахме му скици на облеклата на нашия дизайнер Кристин Летерие. Когато Карл видя снимки на Одри Тоту в роля каза, че това е единствената „истинска Шанел”. Общата работа беше много естествена, но по никакъв начин Maison Chanel не успя да повлияе на артистичния ми подход”

"Коко преди Шанел" е втория ви проект, съвместно с Warner Bros., след "Момичето от Монако".

Да. Много съм щастлива, че Warner Bros. повярваха отново в мен. Успокояващо е да знаеш, че голямо студио участва в проекта, с който рискуваме ние.

Одри Тоту и Беноа Полворд също ви се довериха

Писах героя на Балсан, мислейки за Беноа. Имах възможността да видя този талант докато режисирах „В ръцете му”. Искахме да работим заедно. Бях доста нервна в деня, в които дадох сценария на Одри Тоту. Казах и: „Имаш правото да откажеш, но няма кой да изиграе ролята освен теб. Ако ти се откажеш, ще се откажа и аз." За щастие Одри ме успокои много бързо! Знаете, че Одри проихожда от същата област, както и Шанел. Отрасла е в Монтлюсон, на 60 км от Мулен. Одри сподели, че винаги е мислела, че ще се срещне с тази героиня. Знаеше, че ролята е предопределна за нея.