Рецензии
Индиана Джоунс и кралете на развлекателното кино: Завръщането на Лукас, Спилбърг и Форд

Както и предишните три, последното приключение на триото Лукас-Спилбърг-Форд просто не е в една и съща категория със съвременното екшън кино. Който и да е филм от четирите за Индиана Джоунс може да се сравнява само с останалите три. Но и това не е лесно. „Ако изядете четири наденички, коя ще е най-хубавата?"- пита един известен критик и сам си отговаря: „Естествено първата, вкусът на следващите вече не е толкова нов".

Предварителните обещания за минимално използване на CGI не са били спазени - във филма има доста качествени компютърни спецефекти, но така трябва. Как бихте нарекли човек, който в ерата на mp3-плейърите, от принципни съображения предпочита грамофонните плочи? Най-меко казано - чудак. За разлика от други филми, спецефектите в „Кристалния череп" не са самоцел, а просто средство, така че стига за тях.

Затова пък новият Инди е заснет толкова емоционално, взривоопасно и неочаквано, че вероятно много от най-забавните моменти са се родили на снимачната площадка, а не в кабинетите на сценаристите. Например става така, че героят на Шиа Лебьоф се оказва на върха на дърво, а там в него се втренчва много приличаща на него маймуна. Мигове по-късно, очевидно вече приет в племето, Лебьоф скача по лианите като Тарзан.

Лукас оправдава дългото закъснение на филма с проблеми по сценария, а ролята на текста в „Индиана Джоунс" не изглежда чак толкова важна – все пак става дума за съвсем нереални събития. И те, слава Богу, са показани както трябва - никакви „модерни" драматургични похвати и практически пълно отсъствие на сериозност в актьорската игра – в най-добрите традиции на поредицата.

Трябва да споменем и новите злодеи. Комунистите, предвождани от Ирина Спалко (Кейт Бланшет), три пъти носител на Ленинска награда, герой на Социалистическия труд , са доста по-забавни и симпатични от нацистите, с които Индиана се би в първия и третия филм. Свирят на балалайки, играят казачок край огъня и искат да увеличат знанията си. Е, мечтаят и да завладеят света, но всеки си има недостатъци.

Междувременно от Русия пристигна новина, която сякаш ни връща в годините на първите филми за Индиана. Още преди са го гледали, членове на комунистическата партия от Санкт Петербург вече обявили филма за „груба антисъветска пропаганда" и настоявали да бъде забранен.

"Въпросният филм си е поставил за цел да оклевети съветските комунисти, да породи нова вълна на антисъветизъм и да създаде у съвременната младеж изкривена представа за външната политика на СССР през 50-те години на XX век. Длъжни сме да напомним на господин Спилбърг, който ненавижда всичко съветско, че през 1957 г. , времето на действието във филма, СССР не е изпращал терористи в САЩ, а изпрати изкуствен спътник в космоса, с което предизвика възхищението на целия свят.

Изразяваме крайното си недоумение от закупуването на подобен филм за разпространение в Русия. (Там филмът тръгна в 800 кина). Призоваваме зрителите да го освиркат по време на премиерата"- пишат оскърбените ленинградски, пардон, санктпетербургски комунисти.

А един руски блогър направи следния коментар: „Ако Индиана Джоунс се беше срещнал с истински съветски разузнавачи – като момчетата на Судоплатов или другаря Николай Кузнецов – от него щеше да остане само камшикът му. Е, може би и шапката". Може би пък точно такъв филм трябва да направят руснаците. Но ако някак си се прежалят и решат да го гледат, руските комунисти ще видят, че авторите му се подиграват и на американците от онова време, на които „даже и в супата им се привиждат комунисти".

Да се върнем към „Кралството на кристалния череп". Ако предишните три филма са ви харесали, значи и този ще ви хареса. А ако не – вариантите са два: или вие сте разгневен съветски комунист, или още по-лошото – за разлика от Лукас, Спилбърг и Форд, вие сте остарели.