Начало »

Новини

Рецензии Играта на играчките 2

Очаква ви спокойна, приятна и красива анимация, на която може да се насладите сами или със семейството си

Рецензии
Играта на играчките 2

25.02.2010, 10:04 | Видяна: 6521 | sivosten.com | РЕЦЕНЗИЯ

от Димитър Грозданов

След огромния успех на първата част на дебютната анимация на „Пиксар”, за която си говорихме тук, резонно беше да се появи продължение, което освен всичко друго, е единственото такова в историята на компанията до наши дни. Щом се разбра, че ще има втора част на филм като “Toy Story”, вдигнал летвата в жанра до нови висоти, очакванията и на критика, и на зрители, бяха високи. Десет години по-късно вече спокойно можем да кажем, че в много отношения филмът ги оправдава.

Интересна е и предисторията на продукцията. В началото, “Toy Story 2” е предвиден да излезе директно на видеокасети и ДВД, без да има поява на голям екран, при бюджет от 10 млн. долара. Впоследствие обаче нещата очевидно потръгват по-добре (или най-малко по-скъпо) от очакваното и продуцентите се решават на евентуално пускане по кината. Бюджетът набъбва до 90 млн. долара, сума трикратно по-голяма от тази, похарчена за първия филм. Разширяването на обема на разработка се оказва ключово за последвалия касов успех и в крайна сметка въпреки дребните спречквания между „Дисни” и „Пиксар”, затвърждава сътрудничеството им.

“Играта на играчките 2” като цяло подобрява всеки аспект на предшественика си, без обаче да е толкова ключов за киноиндустрията като цяло. Значително по-динамичен и няколко идеи по-красив, филмът се възползва от напредъка на технологиите и по-големите финансови възможности на студиото във всяко отношение. Сюжетът този път се развива най-вече около играчката-каубой Уди, отвлечена от дребен, пълен и зъл човечец, който иска да я продаде на музей в Япония. В апартамента му нашият герой открива нови приятели – краварката Джеси и златотърсачът Смрадливия Пит, който му разкриват, че всъщност имат огромна колекционерска стойност и са били истински хит в миналото. Това го впечатлява дълбоко и го кара да се замисли дали собственик му Анди държи на него достатъчно много, за да се откаже от очакващата го слава. Междувременно приятелите му – звездният рейнджър Бъз Лайтиър, динозаварът Рекс, г-н Картофена Глава и разтегливото куче – тръгват на поход, за да го спасят. От там насетне ви е ясно, че всички биват забъркани огромна каша, над която приятелството и обичта надделяват.

Филмът залага на позната формула, като сценарият е хитро скроен с идеята, че „Играта на играчките 2” ще се гледа от малки и големи. Сюжетът си позволява закачки, които очевидно няма да бъдат разбрани от осемгодишните, но пък са достатъчно забавни и сами по себе си, за да не ги отегчат. Екшън сцените пък са достатъчно ефектни, за да впечатлят всякаква аудитория, а филмът се движи в оптималното време от час и половина – достатъчно дълго, за да не съжали родителят, че е дал парите си и достатъчно кратко, за да може да го изтърпи.

В звуковия департамент се завръщат Том Ханкс и Тим Алън, а към състава се присъединява и Джоан Кюсък. Музиката пак е дело на Ранди Нюмън и отново е на много високо ниво.

За да не ви губя излишно времето – филмът си заслужава, ако сте го пропуснали на времето. Очаква ви спокойна, приятна и красива анимация, на която може да се насладите сами или със семейството си. Приятно гледане.