„...И нека е ясно на всички: най-добрият албум на Бийтълс е „Let it be“...“
Думите не принадлежат на музикален критик, а на Хуан-Мигел, известен като „черната пантера“, шеф на гангстерска организация в Мексико, който никак не обича да му се противоречи и безмилостно наказва всеки, който не споделя музикалните му предпочитания.
С разнообразната си гама от гротескови персонажи „Гринго“ притежава качествата на комедиите на Молиер, Commedia dell'arte и класическата буфо-опера. Към тях режисьорът Наш Едгертън е добавил диалози в стила на Уди Алън и доза черноват хумор. Резултатът е забавна история за еволюцията на един герой, за който съдбата е предвидила скромновато и безоблачно съществуване като дребен функционер във фармацевтична фирма.
Харълд Соинка (Дейвид Ойелоуо) е съвестен служител без особени амбиции, живеещ с илюзията, че неговият началник Ричард Ръск (Джоел Едгертън, брат на режисьора) е негов приятел. Той отговаря за голяма част от проектите и постоянно поема на гърба си нови задачи. Една от тях е продукцията на канабакс, авангарден продукт, който веднъж легализиран, ще преобърне наопаки бизнеса с марихуана. За да намали производствените разходи по новия фармацевтичен хит, фирмата му го изпраща в Мексико, където има подходяща фабрика. По време на командировката си Харълд научава, че жена му го напуска и, че неговият началник заема мястото му в брачното ложе. В този момент в главата му узрява план да инсценира собственото си отвличане и да присвои сумата, която фирмата му ще заплати на похитителите. Въпреки очевидната си простота, планът не се развива точно както предвижда Харълд.
„Гринго'' е населен с персонажи, които биха се чувствали добре във всеки комикс. Циничната и похотлива Илейн (Чарлийз Терън), глуповатата Бони (Танди Нютън), арогантният и безскрупулен Ричард (Джоел Еджертън) и наивната Съни (Аманда Сайфред) създават прекрасен многоцветен фон, на който изпъкват актьорските качества на Дейвид Ойелоуо. Макар и повърхностна комедия, ориентирана към бурлесковите ефекти, филмът изследва еволюцията му като персонаж, който си дава сметка, че в името на лоялността си към работодателя си е обърнал гръб (Харълд използва доста по-циничен израз) на семейството си и на собствения си живот. Премеждията и анализът, които е принуден да направи, му отварят очите, за да стигне до заключението, че в САЩ, не винаги трябва да следва указанията на премъдрия си баща. А това е болезнено откритие за имигрант от нигерийски произход, благодарен като куче за всяка бисквитка, подхвърлена от господаря. Историята, в която маймуна, вкусила банан не иска да яде морков се очертава като водещ лайтмотив на отмъщението на Харълд.
„Гринго“ е лековата и непретенциозна комедия, която хвърля поглед към традиционните семейни стойности, без да се представя за философска притча. С водопад от ситуации, които будят различни нива на смях, тя осигурява 111 забавни минути на отмора и потапяне в един фиктивен свят, който може би не е чак толкова фиктивен.
