Преди концерта си в хотелския комплекс "Флоримонт" в Банско, Горан Брегович даде пресконференция за журналисти. Ето какво отговори той на въпросите на Actualno.com и на тези на останалите медии.
Actualno.com:Вие сте автор на страхотна филмова музика. Скоро ще композирате ли пак за български филм (Брегович е автор на музиката към "Летете с Росинант") или за друг?
Горан Брегович: През последните 10 години съм композирал много малко филмова музика и мисля, че ще го правя все по-рядко. Замислям албумите си като саундтрак. Само че за някои намирам филми, а за други - не. Но си представям всяка една песен като част от саундтрак за филм, който имам в главата си. Защо пък и вие да нямате такъв? Звучи странно да направите албум, който се казва "Алкохол". Но когато идвате от култура като моята нямате много причини да се извинявате, че пишете за алкохол. Ние нямаме класическа музика. Когато в Европа Верди е композирал своите опери, ние сме имали инструмент само с една струна - гусла. И затова е съвсем естествено е един композитор, идващ от тази култура да пише за алкохол.
Actualno.com: Къде контактът с публиката е най-силен - дали на сцената на опера, на стадион, в концертна зала, в заведение, на сватба?
Много дълго свирих рокендрол, така че вече съм се наситил на контакт с публиката. Най-важно е ние на сцената да се чувстваме добре. Всичко може да се засили - светлината, звука, но това настроение, което е между нас на сцената не може да се засили изкуствено. Така че аз излизам с идеята, че ако ние на сцената добре се забавляваме, то това настроение ще се пренесе и върху публиката пред нас. Така че вие само елате, а аз ще се погрижа за останалото.
Новият ви албум се казва "Алкохол". Какъв е музикалният коктейл, който сте смесили този път и какъв е градусът на настроението в него?
Бяха ме поканили на фестивала "Гуча", на който се състезават духови оркестри и тогава реших да свиря репертоар, който обикновено не свиря по концерти - това са парчета, с които загряваме зад сцената и се забавляваме с тях. Това са песни от времето, когато свирех рок, също и народни. После допълних и някои нови песни. И като гледах запис на този концерт забелязах, че тогава много съм пил. Аз пия само докато съм на концерт. И затова имам клауза в договорите, в която изрично е отбелязано, че трябва да има алкохол на сцената. Като видях колко добре ми върви алкохолът, реших, че и на други хора може да им се услади с тази музика. Реших, че трябва да направя два албума - един за концентрат и един - по-слаб. Първият се казва "Сливовица", а вторият, който ще излезе през септември, ще се казва "Шампанско". Него съм посветил на родителите си, заради тяхната история. Майка ми се разведе с баща ми, защото той, като повечето офицери в Югославия, пиеше много. Веднага след това той се подложи на лечение и спря да пие. Майка ми почина от левкемия. Втората жена на баща ми ми е казвала, че го е следяла тайно, когато дълги нощи под ред той не се прибирал. Намирала го, че спи под прозореца на болницата в Сплит, в която майка ми умираше. Баща ми надживя майка ми с 20 години. Върна се в селото си след смъртта й, купи лозе и годишно произвеждаше по 1000 литра вино от него. До края на живота си изпиваше тези 1000 литра най-вече сам.
Заради тази история посвещавам албума на родителите си. В никакъв случай не искам да кажа, че алкохолът е добър. Както и повечето неща, с които се злоупотребява. Но се надявам, че този албум ще бъде един малък саундтрак когато се веселите и пиете.
Повечето творци са зависими от нещо. Каква е вашата зависимост, ако това не е алкохолът?
Аз съм професионален композитор, както вие сте професионален журналист. Никога не съм правил нещо друго. Когато бях в четвърти курс в университета, станах рок звезда. Така че избягах от съдбата си да преподавам философия, защото това следвах. Просто моята работа е да съм композитор и се старая се да си върша добре работата.
Повечето хора на изкуството чакат да залезе слънцето, да им дойде музата. Но тези, които уважавам работят по 8 часа като всички останали. И аз така се старая да работя.
Вие правите прекрасна българска музика. Продължавате да работите с български певици, смятате ли да търсите нови?
Обкръжени сме от много различни култури - гръцка, турска, българска, румънска, циганска. Така че аз съм като един Франкенщайн като творя музиката си. Ако откриете, че съм крал нещо от българската музика, това не е, защото нарочно съм искал, а защото ми върви да смесвам нещата. Когато свиря в България имам чувството, че това е музиката, която свиря вкъщи. Не, моите певици са добри, така че няма да ги сменям.
Споменахте, че ви вдъхновява музиката на Балканите и я включвате в своите композиции. Но вие работите и с много роми и ромска музика. Не е ли това факторът, който обединява Балканите?
Да. Може би единствената модерна музика на Балканите е ромската. Не защото циганите искат да бъдат модерни, а защото трябва да преживяват, да се издържат чрез това, което свирят.
Преди няколко дни в списание "Икономист" излезе статия, в която пишеше, че страните от Източна Европа са гуляйджиите на Европа, а тези от Западна трябва да плащат техните сметки. Смятате ли, че това е вярно?
Не разбирам нищо от великите икономически идеи. Но това, което Европа със сигурност ще получи от нас е топлината, която те отдавна са забравили. Ние сме единственото място, на което сватбата и погребението са двата най-важни момента не само в личния, но и в обществения живот. Това е нещо, което Европа е забравила преди 100 години. Между тяхната студена и нашата топла температура ще се получи е една средна. В света през цялото време се е дишало по този начин, чрез обмен на температури. Не вярвам, че Европа би ни канила в своята компания, ако не смяташе, че получава нещо от нас. Европа е стара курва, която е свикнала да печели. Така че въобще да не се притесняват, че ще ги направим бедни.
Франкенщайн се обръща срещу своя създател. Вие не се ли притеснявате от подобен вариант и как бихте се справили, ако това се случи?
Винаги става така. Това е неминуем цикъл. Когато мисля за Франкенщайн, обаче си представям една нова красота. В XIX и XX век Франкенщайн е символизирал грозотата, но в XXI век ще символизира красотата. Красивото в това столетие ще бъде някаква смесица. След 20 години Балканите няма да изглеждат така, както сега. Всичко ще бъде много повече смесено, отколкото днес.
Преди 10 години направихте голям концерт в Пловдив. После и един в зала 1 на НДК. Има ли значение за вас дали пеете пред 400 души или пред 4000?
Аз съм от малка музикална култура. Използвам всяка възможност да свиря своята музика. Тази година имах два концерта в операта в Сидни, Австралия. Свирил съм на места, които трудно ще намерите на картата, например в Омск. За мен самата възможност да свиря в България е голяма. И аз благодаря на Пепи (Лашов), че ми даде отново шанс да покажа това, което умея.
Каква е вашата философия за живота?
Простичка, както повечето. Газ до дупка, докато има бензин.
Споменахте смесването на различни стилове. Не смятате ли, че еклектиката в музиката би погубила идентичността на някоя малка култура?
Знаете, че по нашите земи 500 години е минавала най-страшната граница между два свята - говоря за директна граница между католици и православни от една страна и мюсюлмани - от друга. Те са се убивали едни други, но също така са пели и са свирели заедно.
Знаете, че Бог обикновено си прави шеги с нас. Ще откриете при най-големия си враг ваши мелодии, а у вас - негови. Това е някаква малка справедливост. Аз харесвам идеята враговете ви да пеят вашата музика, а вие - тяхната. Музиката се е родила преди да се научим на религия и политика. На нивото на музиката не съществува опасност нещо да се загуби, само да се допълни, защото музиката е най-дълбоката реч, която е дадена на хората.
Дали добрата музика се провокира от тежките моменти на един народ, или от добрите?
И от двата, но просто трябва да е хубава. Реакциите на концертите на "Мистерията на българските гласове" е била еднакво ласкава и в Токио, и в Ню Йорк, и в Исландия и в Папуа Нова Гвинея, защото те са говорили на един универсален език - езика на музиката. А ако го говорите добре, той е близък на всички.
Звездите имат скъпи и ексцентрични хобита. Вие от кое не бихте могъл да се откажете, дори в условията на тежка финансова и икономическа криза?
Аз нямам талант да ценя скъпите неща. Роден съм в семейство от средната класа, баща ми беше полковник, а майка ми - счетоводител. Така че вкусът, който е възпитаван в мен, е този на средната класа. И ако имам някакви скъпи неща - например сега съм облечен с Готие, но той е купен от бутик, в който е дошъл след като са го откраднали от някъде.
Как се отнасяте към музикалните формати като "Мюзик айдъл", "Евровизия"? Смятате ли, че те са необходими и помагат ли за развиването на таланта на младите?
У дома нямам телевизия. Талантливите деца нямат нужда от помощ, вие просто не можете да ги спрете.
Ако с една дума от заглавието на ваша песен трябва да дадете синоним на вашия живот, коя би била тя? Може ли за по-малка оценка, по-лесен въпрос да ми зададете? Понеже оркестърът ви е за сватби и погребения. Коя е идеалната песен за сватба?
0 гласа