Годината е 1949. Надписът Холивудланд се извисява гордо над Лос Анджелис, град в който гангстери, съдии и полицаи вечерят заедно на една маса в изискани ресторанти, несмущавани от медии. Ситуацията е абсурдна и гротескова. Жителите са свикнали с корупцията на властниците и всички знаят, че Мики Коен е престъпник, който контролира хазарта, проституцията и нелегалния трафик. Всички знаят също, че той е недосегаем и тихичко се молят да не кръстосат пътя му, или този на неговите сподвижници, които не се боят да бъдат арестувани. В тази тягостна обстановка, градът очаква своя спасител. И той се появява в лицето на сержант Джон О’Мара – ветеран от наскоро завършилата война. На фона на повсеместната корупция, неговото почти скандално поведение в защита на закона, привлича вниманието на един от висшите полицейски началници. Той му възлага задачата да неутрализира гангстерската мрежата и постави Мики Коен (все по-амбициозен мегаломан) на подсъдимата скамейка. Мисията е неофициална и нелегална, тъй като законът се оказва пречка за нейното изпълнение. Офицерът О’Мара подбира петима надеждни колеги, които оставят полицейските си значки вкъщи и започват войната срещу организираната престъпност.
Гангстерски отдел се нарежда достойно сред заглавия като Недосегаемите, Поверително от Ел Ей, Мълхоланд Фолс и Белязаният (имам предвид версията на Хауърд Хоукс от 1932). С ясно подчертан вкус към автентичната атмосфера, с елегантните костюми, шлиферите, широките панталони, меките шапки и ретро-автомобилите, филмът може да се окачестви като film noir chic. Към това определение бих добавил и ключови думи като бруталност, мускули и гилзи. Сценарната формула, остава вярна на клишетата на жанра и предлага история, в която е изтрита границата между добрите и лошите. Подобни филми не са в състояние да изненадат публиката с нови решения, но това, което е представено на екрана е приятно и естетически изпипано до най-дребния детайл. Без особено усилие, зрителят може да предвиди загубите в жива сила от двете страни на фронтовата линия и развоя на действието. В условията на конвенционална история (вдъхновена от реални факти!!!) доближаваща се до комикс, филмът разчита на забележителен кастинг, в който познатите и задължителни реплики се произнасят от едрокалибрени актьори като Джош Бролин (все по-популярен с годините), Шон Пен (все по-добър с годините), Райън Гослинг (за който годините не са проблем) или Ник Нолти (все по-обемист с годините).
Гангстерски отдел е кинопродукт, който има труден път до екрана. Дни преди премиерата му в САЩ, фикцията се слива с реалността - подобно на бандата на Мики Коен, психопат открива огън с автоматично оръжие в препълнен киносалон. Трагедията е почти точно копие на филмовата сцена. Реакцията на обществеността е бурна и дискусиите разгарят тлеещи страсти. По етични причини сцената (най-добрата според всички участници в създаването на филма) отпада и екипът се събира отново на снимачната площадка, за да заснеме отново възлов за разказа епизод (полицаите попадат в засада). Става дума за отсъстващата престрелка в Граумановия китайски театър (култово кинаджийско място, отстоящо на стотина метра от Dolby Theatre, където се провежда церемонията за връчване на Оскарите). Замяната не се чувства на екрана и кръпки няма, но с нетърпение очаквам DVD-версията на филма, която би трябвало да представи липсващия откъс. Очакванията ми са големи и интересът ми е продиктуван от ефектната финална престрелка между полицаи и бандити, където виртуозен монтаж съчетава каданс, специални ефекти и гледни точки.
Въпреки привкуса на déjà vu, разказът е структуриран с динамика, която не отегчава. Без да навлиза в дълбоки философски разсъждения за взаимоотношенията между правда, правораздаване и закон, филмът рисува в полуромантичен стил галерия доблестни персонажи, за които понятия като достойнство, чест и дълг не са абстрактни думи от средновековен роман. и които, подобно на герои от уестърн, събуждат възторг и уважение. dalt
