Няма по-добър разказвач на приказки в днешното кино от Гийермо дел Торо. Вярно, неговите истории не са много подходящи за деца, дори са прекалено екстравагантни и неразбираеми за някои критици и специалисти. Фантазията му обаче не познава граници и благодарение на нея той винаги успява да ни пренесе в един друг свят, в който всичко е подчинено на магическия реализъм.
Последният филм на мексиканския режисьор е своеобразна квинтесенция на неговото творчество. Той смесва няколко любими жанра, включително фантастика, мюзикъл, шпионски трилър и филм на ужасите, но „Формата на водата“ е преди всичко трогателна любовна история. Толкова запленяваща и необикновена, че се превърна в големия фаворит за всички възможни отличия и заслужено триумфира на наградите „Оскар“.
Дел Торо представя донякъде свой вариант на приказката „Красавицата и Звяра“, само че в едно друго време – разгара на Студената война. Точно в тази епоха няма как да се впише неговата главна героиня. Нямата Илайза (Сали Хоукинс) е типичния аутсайдер и може би най-самотния човек на света. Единствените й приятели са съседът гей (Ричард Дженкинс) и всеотдайната й колежка Зелда (Октавия Спенсър).
Двете със Зелда работят като чистачки в строго секретна правителствена лаборатория. Именно тук Илайза ще направи откритието, което ще промени живота й. Тя е запленена от едно подобно на амфибия същество, което безжалостен правителствен агент (Майкъл Шанън) е готов да подложи на жестоки експерименти. Но крехката Илайза самоотвержено ще се заеме да пообърка плановете му.
Не е тайна, че Дел Торо обожава чудовищата. Той израства, гледайки класическите филми за чудовища и впоследствие те присъстват под една или друга форма във всичките му филми. Затова и „Формата на водата“ е своеобразно отдаване на почит към тези култови класики, които са му толкова любими. По тази причина и Илайза ще се окаже запленена от едно такова чудовище.
Всъщност двамата много си приличат. Оказва се, че харесват твърдо сварени яйца и романтични мелодии. Освен това не могат да говорят, но пък точно това още повече улеснява комуникацията им. Особено в един свят, който не е дружелюбно настроен към тях. В съществото Илайза най-после открива своята сродна душа и съвсем логично двамата ще стигнат до отношения, които едва ли някой би предположил...
Ако опитате да го преразкажете накратко, „Формата на водата“ ще звучи съвсем налудничаво и донякъде като извратен порно филм. Но когато наистина го изгледате, няма как да не усетите магията. Дел Торо изпълва всеки кадър с истинска красота, сценографията е повече от впечатляваща, а разтапящата музика на Александър Деспла, донесла му повече от заслужен втори „Оскар“, е онази важна съставка, която невероятно точно допълва развитието на действието и приказното усещане.
Другото открояващо се достойнство на „Формата на водата“ са прекрасните актьори. Октавия Спенсър за пореден път доказва таланта си да изпъква във всяка роля, била тя напълно тривиална или второстепенна. Ричард Дженкинс е трогателен в ролята на човек, опитващ се дълги години да прикрие своята сексуалност, а Майкъл Шанън е негов антипод в поредната си злодейска роля. Но над всички се откроява прелестната Сали Хоукинс, която без да произнася нито дума, пресъздава абсолютно адекватно разнородната гама от емоции на своята героиня.
Невероятно оригинален, носталгичен и завладяващ, „Формата на водата“ доказва яркия талант на Дел Торо, изумил ни преди 11 години с „Лабиринтът на фавна“. Малко са режисьорите днес, които могат да ни предложат толкова първокласно кино удоволствие.
