„Пиета” на култовия Ким Ки-Дук и магнетичният Мадс Микелсен в „Кралски афери” и „Ловът”
По традиция София Филм Фест представя на своята публика някои от най-сериозните фаворити на фестивалните журита от отминалата година. Така в програмата на 17-ия СФФ ще откриете носителите на „Златен лъв” („Пиета”, реж. Ким Ки-Дук), две награди „Сребърна мечка” („Кралски афери”, реж. Николай Арсел) и три награди от МФФ Кан 2012 („Ловът”, реж. Томас Винтерберг).
Носителят на „Златен лъв на Сан Марко” от 69-ото издание на венецианския кинофестивал е дело на култовия корейски режисьор Ким Ки-Дук. Заглавието „Пиета” съдържа очевидна препратка към безсмъртната творба на Микеланджело и навява асоциации с всеобхватността на майчината любов и майчиното страдание.
Сценарият на Ким Ки-Дук разказва историята на събирача на дългове Кан До (Ли Чжон Чжин), който живее тъжен, празен и самотен живот - въпрос на самоналожен избор, - за да култивира хладнокръвието, необходимо за „професията” му. Един ден на вратата му се появява жена, която твърди, че е майката, изоставила го като дете...
„Пиета” е шокиращ, на моменти жесток филм за възможността за изкупление и преоткриването на човечността. „Често си задавам въпроса какво представлява човекът – разсъждава южнокорейският режисьор. – Какво означава да бъдеш човек? И може би публиката ще каже, че новият ми филм отново е твърде брутален. Но това насилие е просто отражение на онова от реалността, което присъства до известна степен във всеки от нас.”
Режисьорът на брилянтните „Стик №3” (2004) и „Пролет, лято, есен, зима... и пролет” (2003) признава, че не е имал специално отношение към киното преди да се озове в киносалон в Южна Франция, на прожекция на „Мълчанието на агнетата”, а след това и на „Любовникът” на Жан-Жак Ано. И никога не е учил как се прави кино, което не пречи да е носител на редица награди, най-често за режисура, от международните филмови форуми в Берлин, Венеция, Кан, Локарно и Сан Себастиан.
Със „Сребърна мечка” за сценарий и за мъжка роля (в лицето на Микел Бое Фолсгард) от Берлинале 2012, „Кралски афери” разказва важна страница от датската история и припомня събития, довели до поставянето под въпрос на установения социален ред и революциите, които обхващат Европа в края на XVII век.
Дания, 1770 г. В края на епохата на Просвещението Каролин Матилд е елегантна и добре възпитана английска принцеса, която се интересува от изкуство и философия и има нещастието да е омъжена за датския крал Кристиан VII, ревнив мъж, с влошаващо се психично здраве. Светъл лъч в живота на кралицата се оказва появата на влиятелния доктор Струнзе, но тайната й страст променя завинаги съдбата на цялата нация.
„Всеки датчанин знае тази история – споделя режисьорът Николай Арсел, – тя е част от нашето ДНК. Изучаваме я в училище, слушаме за нея, правени са няколко документални филма, много популярен балетен спектакъл, дори опера и излязоха няколко бестселъра по въпроса. С три филма зад гърба си, аз реших да се заема с този сюжет, който много харесвам, преди някой друг да ме е изпреварил.”
В стремежа си да изследва различните жанрове Николай Арсел (сценарист на „Момичето с татуирания дракон”), навлиза умело в хлъзгавата територия на историческия филм, при това с ограничен бюджет, но подкрепен от чудесен актьорски състав, начело с магнетичния Мадс Микелсен („Коко Шанел и Игор Стравински”), в ролята на д-р Струнзе - горещ привърженик на Волтер, Русо и Дидро.
Отново Мадс Микелсен, при това с награда за мъжка роля от Кан 2012 ни посреща в „Ловът”. Седмият филм на Томас Винтерберг се връща към проблема за нефункционалността на семейната единица, напомнящи за любимия на критиката „Празненство” (1998). Темата за истината, която убива, разработена в типичния за режисьора психологически стил, е вплетена в един трогателен филм, в който лицемерието и абсурда напомнят за света на Ларс фон Триер.
След тежък развод, 40-годишният Лукас си намира нова приятелка, нова работа и се опитва да възстанови връзката със сина си тинейджър. Но един дребен детайл, съвсем незначителна забележка, случайна лъжа и животът му внезапно се преобръща, а лъжата се разпространява като невидим вирус. Апатията и недоверието постепенно се разпространяват, малката общност изпада в колективна истерия и Лукас е принуден да се бори за живота и достойнството си.
„Исках да разкажа за много неща в този филм: за загубата на невинност, на физически контакт между хората, за загубата на приятелство, когато се намеси страхът и за слуховете, които се разпространяват като вирус, особено с посредничеството на новите медии”, споделя Винтерберг. Датският режисьор, приятел на Ларс фон Триер и съосновател на „Догма”-платформата, признава, че с „Ловът” се е опитал да постави началото на нова кинематографична „чистота”.
Двамата с операторката Шарлоте Бруус Кристенсен измислят манифест, според който всяка ситуация би могла да се случи и без присъствието на камерата и понякога тя би трябвало да „пристигне” с малко закъснение, за да заснеме само част от сцената, а друг път би трябвало да е невидима. „Искахме да покажем малки късчета от истинския живот.”
.jpg)
