Тези дни ни напусна една от големите легенди на Холивуд – Елизабет Тейлър. След брилянтни актьорски изпълнения и милиони влюбени почитатели, актрисата с теменужения поглед завинаги затвори очи.
Елизабет Роузмънд Тейлър се ражда на 27 февруари 1932-ра година в Лондон в семейството на американски преселници. Баща й е търговец на картини, който се мести във Великобритания, за да открие собствена галерия, а майка й е театрална актриса, която прекратява кариерата си след сватбата си.
В навечерието на Втората Световна война, когато Елизабет е едва на седем, семейството заминава за Лос Анджелис.
Когато пристигат в Щатите семеен приятел предлага да я заведат на кастинг за хлапета организиран от „Юнивърсал”.
Първата поява на бъдещата звезда е в продукцията „There's One Born Every Minute” на режисьора Харълд Йънг. По това време Елизабет е на 10 години.
Три години по-късно, през 1943-та, Тейлър сключва договор с MGM за участие в пълнометражен филм за най-известното коли в киното – Ласи. Доволни от успеха на филма MGM подновяват договора й за още две участия – „The White Cliffs of Dover” и екранизация по романа на Шарлот Бронте „Джейн Еър”. През 1944-та идва звездният момент за Елизабет Тейлър – филмът „National Velvet”, където актрисата е редом до Мики Руни.
Приходите от разпространението на лентата надхвърлят 4 милиона долара, което кара MGM да подпишат дългосрочен договор с актрисата. Първият филм след сключването на контракта отново е за Ласи – „Courage of Lassie”. През 1947-ма участва във филма на Майкъл Къртис „Life with Father”. По това време Къртис е един от водещите режисьори в Холивуд, благодарение на големия успех на „Казабланка”.
Следват множество участия в края на 40-те и началото на 50-те, за да се стигне до 1955-та, когато актрисата се снима в култовия „Гигант” на Джордж Стивънс, който остава завинаги в аналите на киното, като последният филм на Джеймс Дийн.
Две години по-късно Елизабет Тейлър за първи път попада сред номинираните за наградата „Оскар”, филмът е „Raintree County”.
През 1958-ма Тейлър е Маги Полит, емблематичната й героиня от „Котка върху горещ ламаринен покрив”. Партнира и Пол Нюман. И двамата са сред претендентите за наградите на Академията. Самият филм е с 6 номинации за водещите категории, но не успява да спечели нито едно отличие. Лентата поставя началото на златния период в кариерата на Тейлър.
Само година по-късно тя отново е сред номинираните за „Оскар” за участието си в екранизацията по Тенеси Уилямс „Внезапно, миналото лято” на Джоузеф Манкевич. Дели екран с други две холивудски легенди – Катрин Хепбърн и Монтгомъри Клифт. Наградата отново й се изплъзва, но за ролята получава „Златен глобус”.
През 1961-ва Елизабет Тейлър най-сетне триумфира пред Академията с първата си статуетка за най-добра актриса в „BUtterfield 8” за ролята си на момиче на повикване. Това е последният филм на Тейлър обвързващ я с MGM.
След дълга пауза продължила 3 години актрисата се завръща на екран с мащабната продукция на „Фокс” – „Клеопатра”.
Бюджетът на историческата драма е в размер на космическите за времето 44 милиона долара. Режисьорът Джоузеф Манкевич има идея проектът да бъде реализиран в две части – „Цезар и Клеопатра” и „Антони и Клеопатра”, всяка от които с продължителност 3 часа.
От „Фокс” не са съгласни с тази идея и крайният продукт е четиричасова пищна история с Елизабет Тейлър, Ричард Бъртън и Рекс Харисън в главните роли. По време на снимките се заражда и бурната връзка на Тейлър и Бъртън, продължила 10 години и временно приключила с развод през 1974-та.
Само година по-късно двамата отново се женят, за да стигнат до развод през 1976-та. Най-дълго продължилата връзка на актрисата от общо 8-те й брака.
През 1966-та Тейлър и Бъртън отново са заедно и на екрана – класиката „Кой се страхува от Вирджиния Улф?”. Двамата са в ролите на Марта и Джордж - женени от 20 години съпрузи, които се ненавиждат. Според голяма част от критиците днес, това е най-добрата роля в кариерата на Елизабет Тейлър. Втори „Оскар” за актрисата и номинация за Ричард Бъртън. Като цяло равносметката от продукцията е 5 статуетки от 13 номинации за „Оскар” и приходи от 28 милиона при бюджет 4 милиона.
През 1968-ма снима във Великобритания „Тайната церемония”, на режисьорския стол е Джоузеф Лоузи, а сред актьорския състав са Миа Фароу, Пеги Ашкрофт и Робърт Мичъм.
По време на фестивала в Берлин през 1972-ра Тейлър е отличена със „Сребърна мечка” за участието си във филма на Питър Устинов “Hammersmith Is Out”, където отново неин партньор е Ричард Бъртън. С този филм приключва върховият период в кариерата на актрисата.
Кариера продължила шест десетилетия, увенчана с десетки филмови награди, милиони верни почитатели и образи, които могат да послужат за учебник по актьорско майсторство. И едни красиви теменужени очи, които завинаги ще ни гледат от екрана.