Доминик Кобе е филолог, професор в Института за източни езици и цивилизации в Париж, изследовател на мароканското наречие в арабския език „дариджа”. Има издадени множество книги и научни трудове. През 2019 г. дебютира в киното с документалния филм „Пънк завинаги”, който снима в течение на 8 години. Филмът е част от документалната програма на Sofia MENAR.
Как решихте да заснемете филм за пънк сцената в Мароко и как открихте Стоф?
Проучвам ъндърграунд сцената в Мароко от 2005 г. покрай фестивала L’Boulevard, който е представен и във филма. Писала съм книги и материали посветени на новото културно движение „Найда”, което се заражда в страната в периода 2005-2007г. и прилича на испанската „Мовида” от 80-те. Най-близкият превод на английски на „Найда” е “It Rocks!”. Имах щастието да преподавам два семестъра в Казабланка в периода 2006-2007 г. и да преживея разцвета на това движение. Познавах повечето музиканти от алтернативната сцена. Продължих да пътувам до Казабланка по няколко пъти годишно, а през 2010 г. се установих там за две години. Започнах да документирам събитията и през 2010-та на фестивала L’Boulevard открих Стоф, когото може да видите в началото на филма с едни къс червен гребен. Поисках негов контакт, но той нямаше телефон по това време и затова загубихме връзка. Но 6 месеца по-късно отново се срещнахме на един метъл концерт. Продължавах да го снимам, както и да правя кратки клипове, просто за спомен. По това време още не бях решила да снимам филм. Доста по-късно станахме приятели и започна да се заражда идеята за документален филм, в който Стоф да бъде главен персонаж, но покрай него да се представят и други младежи от различни квартали на Казабланка. Тогава се свързахме и с неговия приятел Орлан и заснехме много материал през 2015 г. Започнах да монтирам и да търся продуцент, който да подкрепи филма. През 2017 г. Lardux Films застанаха за продукцията, намерих партньор и в лицето на мароканската компания Pan Production, а по-късно и 2M Television... И при следващото ми пристигане в Казабланка, сестрата на Стоф ми се обади и ми каза, че той е арестуван. Направихме всичко възможно, за да му помогнем, наехме адвокат, който работеше про боно. След като намалиха присъдата му от 15 на 11 месеца, решихме, че ще заснемем финалната част от филма след като излезе на свобода, през март 2018 г. Това означава, че филмът проследява Стоф в периода 2010 – 2018 г.
А с какво се занимава той в момента?
Продължаваме да сме близки. Опитваме да му помагаме в тези трудни времена. Най-важното е да има смартфон, за да може да си комуникираме постоянно. Помагаме му и с продажбите онлайн на разни пънк дрехи и аксесоари, които той изработва. Но е трудно като няма пряк контакт. Той си е същия пънкар, както казахме във филма: „Веднъж пънкар, винаги пънкар!”
Вие сте филолог, може ли да кажем, че мароканският дариджа е един вид пънкът на арабския език?
Много ми харесва идеята за дариджа като пънка на арабския език. Никога не се бях замисляла, но е точно така! Дариджа не е признат за официален език и няма писмени норми, които трябва да се спазват. Постоянно се променя, взима думи от френския, класическия арабски, английския и испанския. Това е основният език на улицата, на пънк и рап музиката... Направи ми впечатление, че с възхода на Найда, младежите припознаха дариджа като техен език. Езикът, който ги обединява. След 2003 г. дариджа придоби различен статут в обещството и започна масово да се използва. Включително и в обществените медии, където преди това се говореше само на класически арабски и френски. Все още не е признат като официален език, но се ползва широко от обществото, което според мен е по-важното.
Как са отразява пандемията върху личния и върху професионалния ви живот?
Като изследовател, аз съм сред малкото щастливци, които могат да продължат да работят въз основа на материалите, които са натрупали през годините. Един от най-интересните проекти, по които работя в момента, е качването на дариджа на електронни устройства. Проблемът е, че не мога да работя на терен. Не съм ходила в Мароко от декември 2019г., което си е дълъг период. Много международни конференции и събития бяха отменени или проведени онлайн. Същото е и с филмовите фестивали. Присъствала съм само на два, всички останали се проведоха онлайн, както Sofia MENAR. Сблъскахме се с нещо, което не сме си и представяли, че съществува, но оцеляваме някак.
„Пънк завинаги” е дебютният ви филм, планирате ли вече да заснемете следващ?
Още съм силно привързана към „Пънк завинаги”. Не мога да мисля за нов проект. Това е първият ми филм, а аз не съм професионален режисьор, мисля си, че мога да му се насладя по-дълго време. Ако започна да снимам нов филм, той отново ще е свързан с Мароко и Казабланка. Но трябва да съм там, за да се появи вдъхновението.
Домакин на Sofia MENAR тази година е Neterra TV+, където могат да бъдат гледани всички филми от селекцията. Зрителите имат възможността да изберат между три варианта за достъп: 3 филма за 10 лв., 10 филма за 20 лв. или абонамент от 30 лв., с който могат да се гледат всички филми от фестивала.
Абонаментите са налични на https://neterra.tv/festival/menarfest
Sofia MENAR Film Festival се организира от “Позор” и запознава българската публика с културата и традициите на ислямския свят. Програмата на Sofia MENAR Film Festival представя най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, като традиционно включва и специално подбрани тематични събития, свързани с държавите от този регион, както и с обичаите на етническите групи, които обитават земите им. Фестивалът е основан през 2009 година.
Започнах да документирам събитията и през 2010-та на фестивала L’Boulevard открих Стоф, когото може да видите в началото на филма с едни къс червен гребен. Поисках негов контакт, но той нямаше телефон по това време и затова загубихме връзка. Но 6 месеца по-късно отново се срещнахме на един метъл концерт. Продължавах да го снимам, както и да правя кратки клипове, просто за спомен. По това време още не бях решила да снимам филм. Доста по-късно станахме приятели и започна да се заражда идеята за документален филм, в който Стоф да бъде главен персонаж, но покрай него да се представят и други младежи от различни квартали на Казабланка. Тогава се свързахме и с неговия приятел Орлан и заснехме много материал през 2015 г. Започнах да монтирам и да търся продуцент, който да подкрепи филма. През 2017 г. Lardux Films застанаха за продукцията, намерих партньор и в лицето на мароканската компания Pan Production, а по-късно и 2M Television... И при следващото ми пристигане в Казабланка, сестрата на Стоф ми се обади и ми каза, че той е арестуван. Направихме всичко възможно, за да му помогнем, наехме адвокат, който работеше про боно. След като намалиха присъдата му от 15 на 11 месеца, решихме, че ще заснемем финалната част от филма след като излезе на свобода, през март 2018 г. Това означава, че филмът проследява Стоф в периода 2010 – 2018 г.
Никога не се бях замисляла, но е точно така! Дариджа не е признат за официален език и няма писмени норми, които трябва да се спазват. Постоянно се променя, взима думи от френския, класическия арабски, английския и испанския. Това е основният език на улицата, на пънк и рап музиката... 
