Фестивал на събирането. Чрез Киното. Слоганът е Reconnect. Да се свържем отново. Бяхме разделени. Раздели ни пандемията. Почти три години имахме проблеми да съпреживяваме киното в киносалоните по естествения начин на топла среща между филм, автор и публика. Това вече е възможно и ние се свързваме отново / Reconnect-ваме се.
Но продължаваме да сме разделени. Разделя ни политиката, разделя ни позицията за войната, разделя ни позицията за Твореца или Администратора в театъра, разделя ни позицията за Природата и за още много неща.
Не можем да бъдем неутрални. Трябва да заявим позиция. Да бъдем страна. Аз съм на страната на нападнатия – Украйна, на страната на Твореца – Морфов, на страната на Природата, на страната на науката и цивилизацията. Аз имам позиция! Имай позиция и ти!
27-ият София Филм Фест ще предложи по традиция изключително богата програма. Тази година тя включва 170 филма от 53 държави. Откриването е с „Повелителят на горите“ на Фолкер Шльондорф, който ще награди с присъствието си гала вечерта. Той ще засади и първото дърво в „гората на СФФ“, която ще се разпростре на територията на София. Ще я садят специални гости и участници на фестивала. Сред тях ще бъдат носителите на Наградата на София Джералдин Чаплин и Радослав Спасов. Също Кшищоф Зануси, Ян Сверак, Биле Аугуст, Милчо Манчевски, Дито Цинцадзе, Георги Дюлгеров.
Добре дошли на членовете на международните журита и участниците с филми на фестивала! Добре дошли на участниците в 20-ия юбилеен София Мийтингс.
Благодаря на всички съорганизатори, партньори, спонсори и приятели, с които имаме честта да ви предложим 27-ото киноудоволствие.
Огромна благодарност на изключителния фестивален екип! Ще се видим в киносалоните!
Ваш, Стефан Китанов Фестивален директор
***
„Повелителят на горите“ на Фолкер Шльондорф открива 27-ия Международен София Филм Фест
Най-новият филм на Фолкер Шльондорф, „Повелителят на горите“, портрет на забележителния австралийски агроном Тони Ринаудо, удостоен през 2018 година с алтернативна Нобелова награда – приза Right Livelihood, открива 27-ия София Филм Фест на 16 март, 19:00 часа, в Зала 1 на НДК!
Самият Шльондорф ще бъде специален гост на гала вечерта и ще засади първото дърво в „Гората на София Филм Фест“, инициатива подкрепена от Столична община и телекомуникационната компания Yettel.
За всеки билет, закупен за откриването на фестивала, Гората.бг ще засади 5 дървета!
„Повелителят на горите“ е портрет на един забележителен човек. Тони Ринаудо е австралийски агроном, който революционизира идеите за възстановяване на гори и селскостопански култури в Африка. Той е намерил начин да стимулира повторното израстване на дървета от все още живи пънове и корени, които са формирали своеобразна „подземна гора” в продължение на десетилетия – благодарение на тази естествена регенерация не само се възстановява почвата, но се осигурява препитание на хиляди земеделци в Африка.
Ринаудо се бори дълго за приемане на неговите идеи; той работи в продължение на 30 години в региона Сахел (на юг от Сахара и на север от Суданската савана), където се среща с отчаянието и глада, преследващи населението, но хората притежават също твърдост, упоритост, решителност и воля за промяна. „Вождът на всички фермери“ е следван от Шльондорф в Гана, Нигер, Буркина Фасо, Мали, Сенегал, Етиопия в опит да конструира картина на климатичните промени, миграционните вълни и трансформациите вследствие естествената регенерация, контролирана от фермерите. Този метод за възстановяване на гори вече се практикува в 25 африкански страни.
ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА ГОРИТЕ / The Forest Maker | 27 SofiaIFF #RECONNECT Ексклузивно с „повелителят на горите“ ТОНИ РИНАУДО
27-ия София Филм Фест стартира с „Повелителят на горите“ – филмът-есе на легендарния германски режисьор Фолкер Шльондорф. Той описва Тони като „обикновен герой“ – поставен в извънредни обстоятелства човек, извършващ истински геройства. Как са се срещнали двамата, как се е родила идеята за филма и за много други детайли около това творческо партньорство – Савина Петкова направи специално интервю с Тони Ринаудо, чиято премиера е именно в първия брой на Фестивалния ежедневник.
Тони Ринаудо: Всичко започна от едно събитие, организирано от World Vision, където аз бях един от говорителите, а Фолкер беше част от публиката и много добре си спомням един детайл от нашата среща – на него му беше ясно, че не се чувствах напълно комфортно в тази нова роля. Вероятно точно затова той ми каза: „Изживей мига! Знам, че си мислиш как цялата тази суматоха, този интерес на хората към теб сега са някакви второстепенни неща, но моят съвет е да изживееш пълноценно този миг и да използваш славата, за да промотираш каузата си.“ Смятам, че нещо от това, за което говорих в онази въпросна вечер, е резонирало с него и той тогава е започнал да формулира идеята за бъдещ документален филм, защото ме попита: „Тони, с цялата ти дейност, с това влияние, би трябвало да имаш много последователи по целия свят, нали?“ А аз му казах истината – че въпреки световното признание, работата ми е сравнително непозната. Разбрахме се, че трябва да направим документален филм, за да променим това!
Това е моето най-важно правило: ако някъде е имало гора, дори да е било в далечното минало, на теория би трябвало да можем да я възобновим, или поне в някакъв вид, доближаващ се до тогавашната гора… Това, което ме удивлява, е огромният потенциал на природата да се възстановява с малко усилия и то много бързо… И това би трябвало да е ясно послание за много държавни глави, за учените, за НПО-та и донори – трябва да се работи с природата. Да работим с нея, да се вслушваме в нея, да слезем от колата, да се разходим в полето и да я чуем, но не с ушите си, а с всичките си сетива. Да чуем това, което тя ни казва и да не пренебрегваме хората, които живеят в засегнатите райони. От тях зависи успеха или провала на идеята, и от начина, по който се отнасяме с тях в съвместната ни работа.
Радослав Спасов получава Наградата на София за своя изключителен принос към изкуството на киното
Човекът, който много, твърде много е вплетен във филмите, които съм направил, е Славчо, Радослав Спасов – операторът на повечето от тях.
Славчо не обича да обсъжда изображението. Той се интересува от драматургията, от конфликта между героите. Затова е безценен по време на снимки. Знае на всяка сцена същината и прониква в актьорите, следи ги със свободното око иззад визьора и реагира спонтанно, щом се появи искрена и неочаквана реакция. Често обръща камерата към актьор, който е извън обектива и не спазва предварителната репетиция. Отначало аз се дразнех на тия му своеволия, но се убедих, че спонтанната му чувствителност е вярна, когато след това гледахме материала. Не случайно го търсеха и работиха с него всички значими режисьори от нашето време – те ценяха неговото съучастие. Той е снимал с Рангел Вълчанов, Едуард Захариев, Георги Стоянов, Иван Андонов, Людмил Стайков, Киран Коларов, Януш Вазов, Николай Корабов, Красимир Спасов, Надежда Косева, Милена Андонова…
Актьорите (особено актрисите) много го обичаха и му поверяваха лицата си. Знаеха, че ще направи най-верните им портрети; портрети, които ще разкрият душите им. Е, разбира се, душите се подготвят и от режисьора предварително, но ако в краткия момент, когато спонтанно е възникнала неочаквана, непредвидена, но искрена и нужна актьорска реакция, ако в този момент камерата „блее“ нейде около ръцете или краката на героя, то напразни са били и режисьорските, и актьорските усилия. Затова аз не вярвам на операторски екипи, в които титулярят реди осветлението, а зад камерата е тъй нареченият „швенкьор“. Помня, че Вайда при една среща във ВГИК през студентските ни години слиса аудиторията с твърдението, че операторът отговаря за ритъма във филма. Ние, попиващи по това време теориите на Айзенщайн за монтажа на атракциони, не го разбрахме. Казахме си: „Изсилва се!“. Години ми трябваха, за да проумея, че операторът наистина трябва да усеща ритъма на филма, особено ако снимате дълги план-епизоди с движение на камерата. Операторът тогава съучаства в тъй наречения вътрешнокадров монтаж.
Славчо бе готов да пожертва техническото съвършенство заради искрената и неподправена актьорска реакция – верен ученик на бате Димо.
Той има вродено, чувство за композиция. По време на „Изпит“ аз току надничах в камерата да проверя композицията. Не му се доверявах. Високомерно бях решил, че той няма достатъчно изобразителна култура. Не беше ходил много-много по изложби, а аз прекарах кажи-речи една трета от студентското си време в музея за изобразително изкуство „Пушкин“ в Москва.
Напомпан с такова самочувствие, аз доста се препирах със Славчо как да композираме кадрите, докато един ден той разреши споровете ни соломоновски:
- Ето ти камерата! Композирай си кадъра така, както ти считаш за добре! Заснеми го! После аз ще заснема моя. И ще видим резултата на чаршафа!
Слава Богу, като гледахме двата кадъра на екрана, аз имах куража да призная поражението си… Оттогава престанах да надничам в камерата на Славчо. В последните си филми стигнахме до безмълвна жестикулация. Аз питам:
- Какво хващаш?
Той показва с длани крупността. И работим.
Георги Дюлгеров (из неговата книга „Биография на моите филми“)
(1).jpg "„Повелителят на горите“ на Фолкер Шльондорф открива 27-ия Международен София Филм Фест")
