След деветгодишно отсъствие Джейсън Борн е отново на големия екран. Четвъртата глава от сагата за американския разузнавач страдащ от проблеми с паметта среща зрителя с един персонаж, който не е загубил нищо от уменията си на професионален убиец, въпреки изминалото време. Нещо повече, желанието му да научи повече за програмата „Трейдстоун“ на ЦРУ е силно стимулирана от епизодични просветвания в съзнанието и появата на спомени, които трябва да се подредят, за да създадат ясна картина.
Косценаризиран от режисьора Пол Грийнграс и монтажиста Кристъфър Раус, филмът може да се приеме като квинтесенция на досегашните истории, тъй като съдържа елементите, които изградиха славата на франчайза с участието на Мат Деймън. „Джейсън Борн“ е и своеобразна метафора на екшън-жанра, тъй като разказът е подчертано зрелищен и предлага много действие с малко реплики, с главен герой, който независимо от обстоятелствата, е недосегаем и непобедим.
Амнезичният агент на ЦРУ е любим литературен герой от творчеството на Робърт Лъдлъм и клонинг на Джеймс Бонд, (притежаващ „случайно“ същите инициали). Една от разликите между него и британския му колега е, че той работи срещу правителството на собствената си родина. Събитията рисуват Борн като лоялен патриот и родолюбец, противник на безскрупулни и корумпирани висши служители на шпионското ведомство, а това не може да не буди възторг и ентусиазъм у зрителя. Животът на Борн е низ от епизоди, които могат се обобщят със следната етапна схема:
1. идентифициране и локализиране на Борн от секретните служби; 2. поставяне на клопка за Борн, от която е невъзможно да се измъкне; 3. измъкване на Борн от коварната засада; 4. преследване и изчезване на Борн.
Така представеният анализ навява мисли за досадна халтура и долнокачествено клише, но авторите са направили изключително увлекателен разказ, който пренася действието от Гърция, до Германия, Великобритания и САЩ. Филмът е забележителен и с два уникални екшън епизода, които са христоматиен пример за виртуозен кинематографичен монтаж и операторска работа. Става дума за високооктановата гонитба по време на антиправителствена манифестация в Атина и преследването на блиндирана кола по главния булевард на Лас Вегас (поразително напомнящо трагичните събития в Ница от 14 юли). И двата епизода носят известна документалност, изразяваща се в дребните детайли, към които Пол Грийнграс е особено чувствителен.
Френският актьор Венсан Касел е антиподът (лично замесен в досието) на Борн, и е очевидно разговорът между емоционални килъри не може да бъде кротък и със светски обноски. Томи Лий Джоунс изпълнява ролята на корумпиран директор на ЦРУ, който е силно „накиснат“, и който предпочита досието да си стои затворено, а Борн – да се залови жив или мъртъв, за предпочитане – мъртъв.
„Джейсън Борн“ е гарантирана наслада за феновете на шпионския екшън, визуален мехлем и е повод за размисъл за все по-силното присъствие на екранни франчайзи и малките виновни удоволствия на съвременната публика.
