Джейкъб Тиърни е изключително талантлив млад канадски режисьор и актьор.
На „София филм фест" видяхме неговия последен филм „Самият Троцки" - остроумна романтична комедия, която спечели и наградата на публиката на фестивала.
Защо точно Троцки? Защо не Че Гевара или дори Кастро?
Започнах да се интересувам от Троцки, когато бях тийнейджър. Мисля, че отчасти интересът ми към него беше събуден точно от факта, че той не е Че Гевара, че нямаше тениски с лика на Троцки и т.н. Животът му ми се стори изключително интересен и започнах да чета по-задълбочено за него. Така че всъщност всичко тръгна оттам.
А как изобщо попадна на името му?
Мисля, че беше в книгата „Десет дни, които промениха света".
Едва ли самият Троцки е изключително популярен в Канада...
Не мисля, че е популярен където и да било. Още не съм попаднал на място, където Троцки да е особено известен.
А кръщавайки филма „Самият Троцки", очакваш ли хората да имат някаква идея кой е той?
Не. През цялото време исках да направя филм, който да може да се гледа без да трябва да знаеш каквото и да било за Троцки, защото иначе просто нямаше да има на кого да го представя... може само пред някакъв клуб, посветен на него...
Може би в Русия?
Мисля, че дори и там той е бил изтрит от историята толкова успешно, че новите поколения дори не са чували за него. По-популярни са Хрушчов и Брежнев... За това е и следващият ми филм - „Самият Брежнев".
Наистина ли?
Шегувам се. Това би бил първият и последният филм, който бих могъл да направя.
Мислиш ли, че има нужда от някакъв вид младежки бунт, някаква нова революция?
Не ни трябва точно бунт. Със сигурност имаме нужда от някакъв вид ангажиране, нещо, което да вдъхнови младите хора. Не мисля, че зависи само от тях - всички трябва да им помогнем да са по-активни. Те имат енергия, ентусиазъм и идеи - всичко това е чудесно, винаги е по-добре, ако можеш да ангажираш хората. И филмът ми е отчасти посветен на това. В него Леон не се интересува толкова много дали хората са съгласни с него. Той просто иска те да направят нещо. Иска те да са активни, да участват. И аз съм съгласен с това. Защото той не се опитва да убеди хората да станат войнстващи последователи на научния социализъм...
Ти самият си бил доста социално ангажиран в младежките си години. Започна ли своя собствена революция?
Да, някои дребни неща. Никога не съм бил толкова активен, колкото е Леон във филма. Но там, където съм израснал, средата беше изключително политическа. Моята провинция се опитваше да се отдели от останалата част на страната.
Квебек?
Да, Квебек. В Монреал всичко е политически ангажирано - езикът, който говориш... всичко е много сериозно.
А как ти хрумна да пренесеш Троцки в Канада?
Стана някак естествено, просто защото познавах биографията му изключително добре. Освен това във филма съм използвал действително нещата, които Троцки е правил в младежките си години - бунтувал се е срещу баща си, оженил се е за по-възрастна жена, бил е прогонен от Одеса и изпратен в Сибир. Така че докато четях биографията му, си мислех, че този или онзи епизод е много силен. Всичко, което той е направил преди да стане на 20 години, е изключително интересно и ми свърши чудесна работа за това, което исках да направя. Все пак филмът е фантастичен. Никога не съм опитвал да го направя много реалистичен, да му придам голяма дълбочина. Исках да бъде реалистичен на емоционално ниво, но иначе не мисля, че всичко това може да се случи в действителност.
Сценарият е написан от теб. Много време ли ти отне?
Написах първия му вариант преди много години, когато бях на 19. После го пренаписвах многократно. Захванах се отново с него преди година и половина, когато бях на 29.
Чакал си десет години?
Да. Разбира се, не съм работил само върху това през тези 10 години, но отвреме-навреме го изваждах, преработвах нещо...
Значи това е филмът, който винаги си мечтал да направиш?
Да, това е моето бебче. Все пак хората могат да имат повече от едно дете, но това е сценарий, който значи много за мен. Исках да изчакам подходящия момент, за да го направя както трябва. Трудно е да събереш пари за филм. Направих първия си филм с много малко средства, а за този бях сигурен, че искам да го направя с повече пари. Просто е по-мащабен. Имах усещането, че филмът няма да се получи, ако не разполагам с по-голям бюджет. Защото пресъздаването на въображаемия свят на Леон включва много хора, много места, доста скъпи неща.
Във филма работиш с много добри актьори. Беше ли лесно да събереш този актьорски състав?
Никога не е лесно, а пък и актьорският състав е огромен. Много от тези актьори, особено по-възрастните, са изключително известни в Канада. Те непрекъснато работят и се занимават и с други неща. Човекът, който играе директора - Колм Фиоре, работи изключително много. Ние правехме снимките в истинско училище, така че можехме да снимаме там само през уикендите. Така че той беше като бащата при разведените семейства - идваше за уикендите, изиграваше сцените и веднага след това си отиваше. Координационно беше трудно. Но чудесното в случая е, че снимах точно с хората, които исках. Не беше трудно да ги заинтригувам, но трябваше да се организират подробностите.
Ако можеше да избираш, на кой филм би предпочел да си режисьор - „Войната е опиат" или „Аватар"?
Наистина не съм гледал нито един от двата. Би било прекрасно да имам достъп до този вид технология. За първи път гледах триизмерен филм миналата година и веднага ми се прииска да заснема нормален филм в 3D. Има нещо удивително в това да можеш да движиш камерата по този начин. Мисля, че това е наистина страхотно. Но не смятам, че някога ще разполагам с такъв бюджет за арт-филм в 3D. Едва ли има голяма пазарна ниша за това.
Питам те, защото имаме интересен контраст между филм с огромен бюджет и много специални ефекти и „Войната е опиат", който е с несравнимо по-малък...
Чух, че „Войната е опиат" е изключително хубав филм. Познавам хора, които са наистина влюбени в него. А не се сещам за хора, които да обожават „Аватар" по същия начин. Като цяло съм склонен да правя по-малки филми. Не ми допада идеята да прекарам три часа в киното - направо я мразя. В един момент започвам да тропам с крака, задникът ми се схваща, искам да отида до тоалетна, а и огладнявам, освен това и пуша...все едно съм на самолет...
Освен режисьор, ти си и актьор. Кое от двете предпочиташ?
Да режисирам. Нямам никакво колебание за това. И сега понякога изигравам някоя роля, но не както го правех преди. Вече не изпитвам особена страст към това. Бях актьор като дете. Сега имам 25-годишен стаж и от определен момент загубих интерес. Не харесвам суетата, свързана с актьорската игра. А няма как да я спреш, защото си пред камера и трябва напълно да осъзнаваш как изглеждаш, какво правиш. Бих предпочел да си обръсна главата и просто да отида на работа. Не да се притеснявам дали съм гладко избръснат, дали ми е излязла пъпка... това е смехотворно.
Играеш малка роля в „Троцки". Би ли искал да играеш главна роля във филм, режисиран от теб?
Не мисля, че е писано да се случи. Всъщност не знам. Може би, ако изникне нещо, за което да си помисля „наистина трябва аз да направя това". Опитвам се да мисля по този начин - дали бих се наел да изиграя някоя роля, ако съм в екипа, подбиращ актьорите. Но режисирането е сериозна работа, същото е и с актьорската игра. Мисля, че би било изтощително да правя двете неща едновременно. Може би е различно, ако изпълняваш главната роля, защото можеш да режисираш, докато играеш. Но да правиш това, което направих в Троцки, а също и в следващия си филм (участвам в две сцени), е просто разсейване. Не мисля, че бих го направил отново. Притеснявам се какво се случва с камерите. Бюджетът ми е ограничен, така че не мога да гледам записите на място и трябва непрекъснато да се чудя дали сцената се е получила...
Другият филм, на който си сценарист и режисьор - „Twist", е доста мрачен...
Много мрачен. Изключително депресиращ.
А „Троцки" е доста лек и приятен.
Да, всъщност ги разглеждам като двете страни на една и съща монета. Написах и двата сценария, когато бях на 19 години, така че и двата са младежки по свой начин. В единия филм всичко, което може да се обърка, се обърква, а в другия всичко, което може да се получи, наистина се получава. Така че и двата са малко крайни в това отношение. А филмът, върху който работя сега и е почти готов, е в тона, в който мисля, че ще бъдат и следващите ми неща. Надали някога отново ще направя толкова весел филм като „Троцки". Едва ли ще направя и толкова депресиращ филм като „Twist". Ще се опитам да съм някъде по средата.
Филмът, който довършваш, е "Notre Dame de Grace". Разкажи ни нещо за него.
Става дума за филм-ноар. Черна комедия с мистерии и убийство. Историята се върти около трима съседи, които живеят на три поредни етажа в една сграда. Един от тях е убиец. Всичко е мистериозно, така че не мога да разкрия твърде много, но екипът е същият. Харесва ми да работя с едни и същи хора. Приятелите ми се шегуват, че ако искаш да участваш в мой филм, трябва първо да станем приятели. Харесва ми да пиша сценарии за конкретни актьори. Обикновено имам част от актьорския състав в главата си преди да започна да пиша. Иначе щеше да се наложи да променям части от сценария, които са написани точно за тези хора. Когато познавам актьорите лично, по-добре разбирам как мога да работя с тях, за да се получи филмът, който искам.
Имаш ли идеи за нови сценарии?
Да, в момента работя върху това. Мисля, че следващият филм, който ще режисирам, ще се казва „Добрият терорист". Историята е базирана на книга от Дорис Лесинг, която адаптирам в момента. Романът е за няколко британски момчета в началото на 80-те години на миналия век. Те искат да се присъединят към Ирландската републиканска армия (ИРА) и да станат терористи - да взривяват сгради, да се бунтуват срещу обществото. Но се справят много зле, така че от ИРА ги отхвърлят. Те се обръщат към КГБ, които също ги отхвърлят... Дорис Лесинг ми позволи да променя контекста на нейната история, така че в моя филм основата ще бъде т.нар. Октомврийска криза в Монреал. През 1970 г. в Монреал едно френскоезично терористично движение - Фронтът за освобождение на Квебек - започва отвличания на хора и взривява няколко бомби. Така че моят филм ще бъде за група англоезични хлапета, които се опитват да се присъединят към Фронта. Във всяко друго отношение това ще бъде доста коректна адаптация на книгата й. Продуцентът иска да започнем снимки догодина, така че теоретично това е следващият ми филм.
