„Диви ягоди“ е пълнометражният филмов дебют на Татяна Пандурска, театрален и филмов продуцент и режисьор със сериозен опит в документалното кино. Филмът, вдъхновен от сборника с документални разкази „Забравените от небето“ на Екатерина Томова, разказва историята на Дафне, която неочаквано пристига от САЩ в Родопа планина, с надеждата да узнае истината за баща си. Покрай проблемите около старата наследствена къща на баба ѝ, която тя не я е познавала и срещите с чудатите местни роднини и старци, нюйоркчанката с български корени се запознава с драматичната история на рода си и това е възможността да преоткрие самата себе си. В главните роли са актьорите Ванина Кондова, чиято лична съдба е свързана с Ню Йорк и Иван Юруков. Участват и Стела Ганчева, Никола Додов, Никола Пашов, Нено Койнарски, Кирил Кавадарков, Васил Бинев, Анна Петрова, Никола Стефанов, Петър Дочев и др. Оператор е Стефан Врачев. Сценаристи на филма са Дечо Таралежков и Татяна Пандурска.
Мостовете, които ни свързват. Това ли е идеята, която се прокрадва във филма?
Дечо Таралежков, сценарист: Със сигурност е една от идеите. Мостовете, които макар и обрасли и занемарени, винаги могат да бъдат почистени и постегнати. Или ако ги няма, винаги може да се изградят. И това включва мостовете между самите нас като личности, мостовете между народите, а също и между настояще и минало. Всичко опира до силата и готовността на човека да отвори сърцето си и да направи първата крачка. Пък после, ако те е страх от височините, просто не поглеждай много-много надолу – дръж погледа напред.
Можем ли да избягаме от миналото си?
ДТ: Миналото съществува единствено като мисъл, като част от нас самите. В този смисъл човек няма как да избяга от себе си. Въпросът по-скоро е дали е способен да остави миналото да бъде минало и да бъде напълно буден в настоящето. Нещо, за което бащата на нашата героиня не е намерил сили, но тя е друг човек в друго време, с друг фокус на вниманието. Тя активно търси в себе си смелостта да бъде тук и сега.
Кои са хората, които считате, че ще се идентифицират с филма ви?
Татяна Пандурска, сценарист и режисьор: „Диви ягоди“ за мен е много личен филм и сбъдната мечта. Много са хората – българи и чужденци, които ще се идентифицират с темите на филма. Процесите на емиграция, които се развиват през последните десетилетия в света, засягат много хора и народи. Конкретно за нас, българите – във всяко второ семейство има деца и внуци, които напуснаха България и се заселиха някъде по света. Това е рана, която няма да зарасне и ще продължи да ни боли. Нашите послания във филма са за тях – за корените, за тъгата, за търсенето на родовата истина.
Към каква аудитория е насочен този филм?
ТП: Търсенията ни са в посока да проникнем в дълбочината на човешката душа. Общочовешките проблеми и емоции, които разглеждаме, се надявам да събудят любопитството на много зрители. Вероятно всеки втори българин ще открие и себе си във филма. Той е насочен към хора с отворени сърца и без нито капка цинизъм.
Как се съчетава традицията с модерното?
ТП: Традиция и модерност? Аз съм убедена, че всеки камък в реката е дотъркалян на мястото си. И в тази метафора искам да изкажа моето мнение – без приемственост между поколенията не може да се гради модерно общество. Защото всички ние сме заедно на точно това място и се развиваме и с неговата енергия, и заради него.
Прeмиерата е ДНЕС, 19 март, от 18:00 часа в Кино “Люмиер”.
