Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Рецензии Дилъри на време

Дилъри на време
В „Дилъри на време“ дори и по-кратките роли са изиграни изключително убедително и мигновено ни карат да повярваме в историята на героя и в неговата мотивация.
Cinefish.bg

Рецензии
Дилъри на време

15.10.2011, 14:56  |   Видяна: 8598  |   синефиш.бг  |   РЕЦЕНЗИЯ
от Александър Райчев

Всеки добре знае от колко години е жив. Но пита ли се колко години е живял истински, така че да не съжалява за безвъзвратно изтеклите песъчинки от горната половина на часовника, безмилостно напредващ с обратно броене към финала на жизнения му път. Ами ако можеше да живеем вечно? Щяхме ли всички да се радваме на подобна привилегия?


Плакат Дилъри на времеВремето е пари. Този израз е част от модерната ни култура. Вложеният в него смисъл подсказва, че всеки един момент е възможност да заработиш пари с действие в контраст на възможността да стоиш безучастно и да не използваш всяка една възможност. Но какво би станало, ако времето буквално се превърне в конвертируема валута и то световна? От чието наличие зависи колко точно ще останеш жив?

Брилянтният новозеландски сценарист и режисьор Андрю Никъл („Гатака“, „Симон“, „Цар на войната“) се завръща след 6-годишно отсъствие, за да ни представи поредната си притча за света, в който всички ние сме принудени да живеем и да изобличи по присъщия си начин социалната несправедливост, която коства живота на мнозина всеки ден, всяка минута, всяка секунда. Добре разработените му идеи този път са опаковани под формата на футурстичен екшън-трилър, който ни предлага визията на една алтернативна вселена, в която на всеки е отредено да живее до 25-та си годишнина. След навършването на тази възраст физическото стареене свършва, но започва истинската борба да заработиш всяка една секунда, докато цената на живота ти не стане прекалено висока и се окажеш красив млад труп.

В тази вселена живее и Уил Салас (Джъстин Тимбърлейк), който опитва да свързва двата края за
едно с майка си Рейчъл (Оливия Уайлд). Техен дом е една от т.нар зони, като всяка приютява хора според времето, което са натрупали на сметката си. Уил и Рейчъл, разбира се, обитават нещо като гето и само се надяват да зърнат хубавия живот на богаташите от Ню Гринидж. Един ден обаче настъпва рязка промяна, защото Уил спасява човек с часовник на повече от 100 години от лапите на местните главорези, предвождани от избухливия Фортис (Алекс Петифайър). Спасеният Хенри Хамилтън обаче няма особено желание да продължава да живее, докато, за да бъдат безсмъртни малцина, мнозина трябва да загинат. Хамилтън скришно прехвърля целия си авоар на спящия Уил и се преселва в отвъдното. Преди Уил да успее да се зарадва истински на придобивката си, съдбата му изиграва лоша шега и докато с едната ръка му връчва щедър дар, то с другата взима най-скъпото му и го оставя с единственото желание да накаже богаташите, които се крият в техните капиталистически бастиони и тъпчат дребните хора до точката на пречупване.

С помощта на набъбналата си сметка Уил успява да си осигури достъп до Ню Гринидж и да се внедри в привилигированото общество, което иска да свали от пиедестала му. Там той среща Силвия Уайс (Аманда Сайфрид) – дъщерята на крупен борсов играч, който подобно на митичния Гордън Геко вярва, че алчността не е порок, а точно обратното, и неуморно търгува с годините на простосмъртните. Силвия е видимо отегчена от сивото си битие и постоянното си обкръжение от мълчаливи охранители. Не е изненадващо, че скоро двамата с Уил се оказват бегълци, чиито очи ще бъдат отворени за истинския смисъл на света, в който живеят, и ще ги изправи в решителна битка с тиранията на несправедливата система.

Но пътуването им обещава да бъде повече от трудно, защото по петите им е не само развилнелият се Фортис, но и праволинейният Пазител на времето (т.е. служител на закона) Реймънд Лион (Килиън Мърфи), който си мисли, че Уил е убил Хамилтън и нищо не може да промени мнението му по въпроса. От своя страна Питър Уайс (Винсънт Картейзър) до последно продължава да се надява, че високото социално положение, стената от гардове и стоманените врати могат да те предпазят от приливната вълна на социалното недоволство.

„Дилъри на време“ е повече от актуален на фона на бушуващата вече няколко години икономическа криза, която носи все по-голямо отчаяние на обикновените хора, докато властимащите продължават да тънат в охолство. Филмът удачно е подменил паричната единица с времева такава, защото именно времето е нещото, което ни отнема всеки удар на системата – удар, който скъсява земните дни на мнозина и ги тласка да се изключат от уравнението преждевременно.

Проблемът на поучителните и предупредителни истории, които Седмото изкуство ни предлага е, че в 99% от случаите те не носят значителни приходи на създателите си, защото хората предпочитат дъвката за очите пред това някоя по-дълбока идея да се прокрадне в съзнанието им. В случая на Андрю Никол предишните му 3 филма по официални данни са донесли общо по-малко от 100 милиона долара. Цяло чудо е тогава, че в капиталистическа машина като Холивуд се е намерил кой да му отпусне пари за нов филм. При „Дилъри на време“ ситуацията обаче е различна и Никол се е запасил с няколко силни коза, които едновременно да продадат филма и да предадат посланието му.

Безспорно най-силната страна на филма са актьорите. Никол е заложил на водещите млади, привлекателни и талантливи актьори в Холивуд, които му се отплащат с пълнокръвни и емоционални изпълнения. За Джъстин Тимбърлейк вече е излишно да говорим като за певец, защото той отдавна е само и единствено актьор, който работи неуморно и резултатът е налице с настоящата премиера, в която прави може би най-добрата си роля досега. Той е едновременно раним и твърд герой, решен на всичко, за да въздаде справедливост и да освободи хората от социалните им окови. Не би било пресилено, ако кажем, че за Тимбърлейк „Дилъри на време“ е това, което бе миналогодишния „Генезис“ за Леонардо ди Каприо, като все пак признаем, че филмът на Нолан ще си остане ненадминат в необозримото бъдеще.

Дилъри на време

Аманда Сайфрид успява чудесно да предаде пътя на героинята си от порцеланова кукла в златен кафез до млада бунтарка, която намира кауза, за която си струва да се бориш. Задачата, заложена в образа на Силвия, е да ни покаже, че парите не могат да ти купят щастие и независимо колко повече имаш от останалите, то имането ти ще си остане просто купчина физическо притежание, което не можеш да отнесеш в отвъдния свят, а би могъл да зарадваш толкова много хора приживе с него.

Алекс Петифайр е брилянтен като неудържим маниак, бясно куче, което системата толерира, за да задържа бедните зад построените бетонни стени, разделящи човечеството на различни категории хора. Килиън Мърфи от своя странна продължава с поредицата култови роли (след „Генезис“, „Батман в началото“, „Черният рицар“) и извежда на едно ново ниво образа на полицаят, който е създаден за тази работа и не знае как да спре да я върши, дори когато собственият му живот изтича през стиснатите около спусъка на пистолета му пръсти.

В „Дилъри на време“ дори и по-кратките роли са изиграни изключително убедително и мигновено ни карат да повярваме в историята на героя и в неговата мотивация. Прекрасната Оливия Уайлд умело предава майчинските чувства на героинята си към героя на Джъстин и смея да твърдя, че няма да почуствате каквато и е да неловкост от факта, че в реалния живот са на приблизително една и съща възраст. Уайлд успява в минимално екранно време да пресъздаде образа на съвременната трудеща се майка, която работи неуморно, за да може децата й да преживеят още един. Дано някой се сети да даде на толкова актуалната актриса някоя по-голяма сериозна роля, а да не я ползват само за украшение на комерсиални продукции със съмнителни качествакато „Каубои срещу извънземни“ примерно.

Мат Бомър перфектно предава бремето, което лежи върху плещите на Хамилтън, чието дълголетие му е донесло единствено печал, докато вижда как хората умират около него – измъчени, смазани, с отдавна угаснала надежда в очите. От своят страна Винсънт Картейзър е успешен в пресъздаването на пълния противовес на Хамилтън – пресметливият бизнесмен Уайс, който е готов да ви отпусне още малко време срещу безбожна лихва.

Техническата обезпеченост на филма е също в сигурни ръце. Визията на футуристичните Съединени щати, обитавана от хората на времето, е дело на сценографа Алекс Макдауъл, в чиято биография изпъкват заглавия като „Специален доклад“, „Чарли и шоколадовата фабрика“ и „Пазителите“ – все ярки доказателства за безспорните му професионални умения, които тук успяват да спомогнат за контраста между бетонната джунгла на гетото и лъскавите сгради от стъкло и бетон, които крият зад стените си избраните и техните богатства; контраст и между лъскавите резиденции, напомнящи за разкоша на отдавна отминали златни години, и вехти хотели, които отдавна са изгубили своите цветове. И всичко това изглежда напълно съвременно, с малки изключения, което само подсилва чувството за реализъм и релевантност със състоянието на истинския свят и настоящето, в което ние зрителите, живеем.

А за цветовете на филма като цяло и картината, стигнала до екрана, отговаря легендарният оператор Роджър Дийкинс, чието дело е визията на всички филми на братя Коен и заслужено е номиниран цели 9 пъти за награда Оскар. „Дилъри на време“ е първият му филм заснет изцяло с дигитални камери, което несъмнено е улеснило снимачния процес, но по никакъв начин не е отнело от качеството на крайният резултат, който изглежда като заснет на 35мм лента, което несъмнено е още един похват за противопоставяне на минало и настояще, едно носталгично намигване към годините, когато времето не изтичаше толкова бързо и не струваше толкова скъпо.

Финалният щрих е поставен от композитора Крейг Армстронг, който добавя още едно престижно заглавие към филмографията си, която включва „Мулен Руж“, „Наистина любов“ и „Уолстрийт 2: Парите никога не спят“.

При все по-дълбоките социални идеи заложени в „Дилъри на време“, филмът си остава и едно от малкото първокласни развлекателни предложения на Холивуд за тази година. Имаме достатъчно преследвания с коли, престрелки и много, много бягане от страна на главните герои. Един-два момента прехвълят границите на благоприличието по отношение на физически възможното или логически допустимото, но все пак това е произведение на изкуството, а не документален филм. Така че, когато на 28 октомври отидете в най-близкия мултиплекс, се замислете дали имате 2 часа за губене или по-скоро искате да гледате филм, който наистина си заслужава и времето, и парите ви. Защото „Дилъри на време“ е наистина висококачествено предложение в киноафиша, което има достойнството да не краде от скъпоценните секунди на зрителите, а едновременно да ги зареди с желание за по-смислено битие и да ги забавлява на цената на един входен билет – сделка, която не бива да пропускате.


Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното


За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg