Кошмарът на терористите от цял свят, храбрият лейтенант от нюйоркската полиция Джон Маклейн се завръща триумфално на екрана в петата серия от франчайза за трудното умиране.
След като последователно спаси от злосторници небостъргач, международно летище, мегаполис и родината си, в Умирай трудно: Денят настъпи той разширява обхвата на дейността си и спасява човечеството от амбициозни руски мегаломани имащи достъп до ядрено оръжие.
В съвременното кино, това най-често е занимание за маскирани супергерои в чорапогащи, но за Маклейн, такива атрибути не са нужни. Опростена фризура, пистолет и позацапан потник са му напълно достатъчни.
Подобно на Индиана Джоунс, друг франчайз с чудовищен успех, и тук въвеждането на персонажа на сина е опит да се поизлъска формулата и да се задоволят високите очаквания на публиката, като се облекчи физическото натоварване на основния персонаж, който неминуемо понася щети от времето.
Този път историята пренася зрителя в Москва, където Маклейн младши - Джак, е попаднал в затвора по справедливо обвинение в убийство на руски олигарх. Оказва се, че полицейският служител Джон Маклейн, отдаден на професионалния си дълг, е прекъснал отдавна връзките със сина си, който е избрал самостоятелен и независим път на развитие. Сега, години по-късно, той разбира с известно чувство за вина, че синът му е станал нехранимайко и никаквец.
Бащата предчувства съдебен фарс и подобно на герой от гръцка трагедия се терзае от безсилието си срещу съдбата. С това вътрешните конфликти приключват, за да отстъпят място на външните. Зрителят не бива да се тревожи, защото скоро става ясно, че Маклейн-младши е достоен син на баща си и, че е закърмен с пистолетено мляко.
Малко преди да се качи в самолета на Аерофлот, на път от Ню-Йорк за руската столица, Джон Маклейн обещава на дъщеря си, (която зрителят помни от Live Free or Die Hard (2007) да бъде образцов турист и да не прави бъркотии. В устата на Брус Уилис това твърдение би трябвало да се тълкува като предизвестие за едромащабни поразии. И те фатално настъпват.
На път от летището, Джон Маклейн се запознава с московските автомобилни задръствания. Заедно с него, зрителят е принуден да изслуша Ню-Йорк, Ню-Йорк - хита на Франк Синатра, в изпълнение на таксиджия-интернационалист с ужасяващ акцент. Туристът Маклейн се озовава пред вратите на съдебната палата, където става свидетел на светкавична операция на цивилни командоси, които помитат охранителите от ОМОН. В суматохата, която логично настава, Джон съзира сина си Джак на волана на синьо фирмено микробусче. Баща и син, застават лице в лице, стъписани от изненада, след години раздяла.
Трогателна сцена, на фона на панически тичаща тълпа. От кратката размяна на мнения, става ясно, че подобно на голяма част от родителите в световен мащаб, Джон има неадекватно поведение и задава глупави въпроси в неподходящ момент. А моментът наистина е неподходящ, тъй като пасажерът в синьото микробусче е важен свидетел, преследван от напористи гангстери.
На зрителя предстои да види едно от най-зрелищните преследвания в градска среда, което световната кино-антология предлага за последните 50 години. Откакто британският шпионин Джеймс Бонд подкара разсеяно танк по улиците на Санкт Петербург, руското гражданство не беше сериозно обезпокоявано от хулиганстващи чуждоезични пратеници и миротворци. Присъствитето на Саймън Темплар – Светецът и Джейсън Борн в Русия беше по-скоро приятелска визита. Този път се оказа, че е дошъл е редът на московчани.
Без да чака покана, воден от бащински инстинкт и полицейски нюх, Джон Маклейн, се включва в гонитбата и добавя собствения си праволинеен стил към и бездруго напрегнатата ситуация. Безотговорното поведение на водачите на трите моторни превозни средства, (включително чудовищна блиндирана военна кола, мутация между бронетанспортьор и автобус), основателно би могло да разсърди КАТ-аджийското съсловие.
В бясното надпреварване, преследвачи и преследвани разменят ролите си и задружно отправят дръзко и безцеремонно предизвикателство към законите на гравитацията и правилата за уличното движение. Резултатът може да се окачестви като катастрофален за застрахователите на десетки автомобили, а зрителят не може да не потрие доволно ръце и да изпадне във възторг от монтажа и каскадите.
След гореспоменатото преследване, се очертават двете основни сюжетни линии в историята: (1) американските секретни служби се интересуват от важна и секретна информация за корумпирани руски политици и (2) най-подходяща форма за изглаждане на противоречията между баща и син е съвместно участие в престрелки с терористи.
Разрушителната война на семейство Маклейн срещу тероризма не пощадява шедьовъра на сталинската архитектура - хотел “Украйна”. В този легендарен обект, зрителят среща талантливата руска актриса Юлия Снигир, чиято удивителна физика бе щедро представена в списание MAXIM още през 2009. (Зрителят няма да открие съществена промяна, въпреки изминалото време).
Следват събития, разговори и разсъждения, които довеждат главните герои до силова развръзка на противоречията в сградата на спестовната каса в Припят – селището-фантом, обезлюдено след чернобилската ядрена катастрофа.
Продукцията на филма струва над 100 милиона долара и това проличава от всеки кадър на почти 100-минутната история. Целта е достигната, а средствата – оправдани. Аудио-визуалният спектакъл е грандиозен и, за да го вкуси с наслада, зрителят трябва да стане съучастник на авторите, като си спести въпроси по отношение на реализма и достоверността.
Има филми, които следват каноните в определен жанр. Има и други, които ги създават. Умирай трудно: Денят настъпи принадлежи към вторите и достойно носи фланелката с емблемата на франчайза.
dalt
ПОСЛЕПИС Почти се радвам, че Джон Маклейн не посети балетен спектакъл на Болшой, (реставриран наскоро за радост на руската общественост).
След като последователно спаси от злосторници небостъргач, международно летище, мегаполис и родината си, в 
Този път историята пренася зрителя в Москва, където Маклейн младши - Джак, е попаднал в затвора по справедливо обвинение в убийство на руски олигарх. Оказва се, че полицейският служител Джон Маклейн, отдаден на професионалния си дълг, е прекъснал отдавна връзките със сина си, който е избрал самостоятелен и независим път на развитие. Сега, години по-късно, той разбира с известно чувство за вина, че синът му е станал нехранимайко и никаквец.
Малко преди да се качи в самолета на Аерофлот, на път от Ню-Йорк за руската столица, Джон Маклейн обещава на дъщеря си, (която зрителят помни от Live Free or Die Hard (2007) да бъде образцов турист и да не прави бъркотии. В устата на Брус Уилис това твърдение би трябвало да се тълкува като предизвестие за едромащабни поразии. И те фатално настъпват.
Трогателна сцена, на фона на панически тичаща тълпа. От кратката размяна на мнения, става ясно, че подобно на голяма част от родителите в световен мащаб, Джон има неадекватно поведение и задава глупави въпроси в неподходящ момент. А моментът наистина е неподходящ, тъй като пасажерът в синьото микробусче е важен свидетел, преследван от напористи гангстери.
Без да чака покана, воден от бащински инстинкт и полицейски нюх, Джон Маклейн, се включва в гонитбата и добавя собствения си праволинеен стил към и бездруго напрегнатата ситуация. Безотговорното поведение на водачите на трите моторни превозни средства, (включително чудовищна блиндирана военна кола, мутация между бронетанспортьор и автобус), основателно би могло да разсърди КАТ-аджийското съсловие.
Разрушителната война на семейство Маклейн срещу тероризма не пощадява шедьовъра на сталинската архитектура - хотел “Украйна”. В този легендарен обект, зрителят среща талантливата руска актриса Юлия Снигир, чиято удивителна физика бе щедро представена в списание MAXIM още през 2009. (Зрителят няма да открие съществена промяна, въпреки изминалото време).
