Винаги сме знаели, че те ще се завърнат. След като Денят на независимостта даде нова дефиниция за блокбастър, следващата епична част предлага глобален спектакъл с невъобразим мащаб. Използвайки възстановена извънземна технология, земните народи са обединили усилията си и са разработили огромна отбранителна програма, която пази планетата. Но нищо не може да ни подготви за напредналата и безпрецедентна сила на нашествениците. Само изобретателността на няколко смели мъже и жени може спаси света ни от унищожение. За режисьора Роланд Емерих, Денят на независимостта: Нова заплаха бележи завръщане към вселената, която той и съсценариста и продуцент Дийн Девлин създадоха преди две десетилетия. Те представиха на публиката наелектризираща кинематографична смес от драма, екшън, смях, незабравими герои и президентска реч, която се цитира и до днес. С две думи филмът промени света на киното: той стана част от поп културата и припомни на всеки от нас защо отива в киносалоните. Трябва да се отбележи и че това е първото продължение на филм на Роланд Емерих: „За мен този свят е много специален, и аз исках да направя най-доброто от него и героите. Мина достатъчно време и усетих, че съм готов за продължение на историята. Още повече, че имах шанса да използвам визуални ефекти, които са светлинни години напред от онези, с които разполагах през 1996 г.“ Режисьор на Денят на независимостта: Нова заплаха е Роланд Емерих, сценаристи са Никълъс Райт, Джеймс А. Уудс, Дийн Девлин, Роланд Емерих и Джеймс Вандербилт. Продуценти са Дийн Девлин, Роланд Емерих и Харалд Клосер. Изпълнителни продуценти са Уте Емерих и Карстен Х.У. Лоренц. Оператор е Маркус Фьордерер. Музиката е на Харалд Клосер и Томас Уанкар. Участват актьорите Джеф Голдблум, Бил Пулман, Майка Монро, Лиъм Хемсуърт, Джеси Ъшър, Сила Уорд, Уилям Фикнър, Брент Спайнър, Вивика А. Фокс, Шарлот Гейнсбур и други.
ЗРЕЛИЩА И АТМОСФЕРА
Роланд Емерих е майстор в смесването на величие и забавление. Както отбелязва художникът на продукцията Бари Чусид: „Роланд има големи идеи. Когато си мислиш, че едно нещо е голямо, той измисля друго още по-грандиозно. Той винаги премества границите на мащаба и възможностите." Както става и в този спектакъл: един извънземен космически кораб със супер-структура, необхватен размер и собствено гравитационно поле, което нанася опустошителни щети на цялата планета. Корабът запалва възпламенителен облак, който се простира из цялото небе, спуска се над Сингапур и го обгръща в тъмнина, след което всичко, абсолютно всичко се вдига над земята от невидима сила и е въвлечено в разрушителна вихрушка. В друга точка от света Дубай буквално пада върху Париж, като най-високата сграда в света, кулата Бурж Халифа, се разпада етаж след етаж върху Айфеловата кула. (Нашествениците обичат сблъсък на забележителности...) После гигантски Буда се врязва в Биг Бен и огромното виенско колело в Лондон с трясък се разбива в Темза. А гигантски писти за кацане на извънземни кораба се плясват в Атлантическия океан. В коя част от него ли? Из целия океан! Денят на независимостта: Нова заплаха е неумолима сила, прекрачваща всякакви граници, допълнена с лек хумор, който не е типичен за този жанр. „Този филм е толкова по-голям от първия, - казва Джеф Голдблум, който отново е в ролята на учения и световен спасител Дейвид Левинсън. - Но е важен също духа на забавление, чудесата и възхищението на филма." В действителност, както отбелязва Емерих, героите и забавлението и сега заемат централно място. „Публиката наистина обича тези герои, - обяснява той. - Ние разширихме вселената на Денят на независимостта и аз едва изчаквам хората да се потопят в нея." Сценаристът Никълъс Райт отбелязва, че той и партньора му Джеймс А. Уудс са искали да уловят отново „доколкото е възможно наивния и искрен хумор от първия филм", макар след излизането на Денят на независимостта и много други големи блокбастъри „са се заразили с този тон. Има прекрасен ритъм – напрегнат екшън, последван от разтоварващ хумор и тогава емоционално подчертаване." Уудс добавя: „Драматичните моменти и зрелищата изпъкват много по-добре, ако са подкрепени с хумор и страхотни герои."
ВОЙНАТА ОТ 1996 Г. И ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НЕЯ
Действието в Денят на независимостта: Нова заплаха се развива двадесет години след нашествието на извънземни, които почти унищожиха планетата ни и представя алтернативна реалност на нашия свят. Всичко започва през един летен ден на 1996 г., когато без никакво предупреждение се случи нещо необикновено. Всички погледи се обърнаха нагоре и въпросът дали сме сами във Вселената най-накрая намери своя категоричен отговор. В рамките на няколко минути животът на всеки човек на Земята се промени завинаги. Бе заложена на карта съдбата на нашата планета и думите „Денят на независимостта" придобиха един изцяло нов смисъл. Това вече не е само американски празник, това е денят, когато се ознаменува обединението на целият свят срещу извънземния враг. В следствие на войната от 1996 г., половината от населението на Земята е унищожено. Човечеството никога не е било толкова близо до изчезване. Оцелелите от извънземната атака започват да възстановят нашия свят и никога не забравят загиналите. Те ще запомня завинаги, че единството е нашата най-голяма сила. С изключение на малка падина в Конго, Африка, извънземната заплаха е неутрализирана и светът започва да се възражда от пепелта. Реконструкцията стартира веднага и паметниците и забележителностите на най-големите градове бавно се възстановяват до предишната си слава. Почти състоялото се унищожение на човечеството има неочаквано благоприятен ефект - вековните конфликти и политическо недоверие са изчезнали и се създава безпрецедентно сътрудничество между народите. С помощта на усвоената извънземна технология, нациите по света обединяват усилията си през последните две десетилетия да изградят огромна отбранителна програма за защита на нашата планета от космически нашественици. Програмата ESD (Earth Space Defense) служи като система за ранно предупреждение и обединена глобална отбранителна единица. По време на първите тестови полети на новите хибридните изтребители на ESD неизвестна неизправност причинява преждевременната смърт на командир Стивън Хилър. Проявената изключителна храброст на Хилър във войната от 1996 г. го превърна в световна икона. Той поведе директната атака срещу извънземния кораб-майка и победи врага. След края на войната той оцеля, заедно със съпругата си Жасмин и синът им Дилън. След години изследвания и разработки на учени по целия свят, ESD представи следващото поколение хибридни превозни средства и оръжейни системи. Един от най-открояващи се кораби е Н-8 (глобален отбранителен хибриден изтребител), който разполага с безпрецедентна скорост, маневреност и атакуващ потенциал, използвайки антигравитационни двигатели, противооръжия въздух / космос и други въоръжения. Когато президент Ланфорд, първата жена на тази висок пост, се захваща с работа, учени и инженери продължават да усъвършенстват хибридната технология и да обучават още по-напреднали бойци и защитни системи. Кулминацията на двадесет годишната подготовка за очакваната инвазия наближава. Но сме се подготвили достатъчно? Защото нашествениците също са готови за ново нападение...
НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ СЕ ПРИСЪЕДИНЯВА КЪМ ГЕРОИТЕ
Денят на независимостта: Нова заплаха разширява митологията на вселената на Деня на независимостта като събира отново познатите герои и оригинални актьори от първия филм и ги обединява с нови играчи от различни краища на света. За режисьора Роланд Емерих актьорският състав е отбор мечта. „Вълнуващо е да видим това предаване на щафетата от едно поколение на следващото, - отбелязва той. – Тук участват ветераните герои от първия филм, които дават път на нов отбор. На снимачната площадка се усеща духа на сбирка по случай 20 години от дипломирането на випуск ’96." Дийн Девлин отбелязва: „Най-голямата награда за мен от страна на проекта е отново да бъда на снимачната площадка с тези актьори и виждам, че те са се развили и са станали още по-добри. Докато пишехме сценария се чудех „Какво е ли ще е 20 години по-късно?" След това нашите завърнали се актьори просто огряха снимачната площадка и нашия нов екип също заблестя. Това е перфектната комбинация." Лиъм Хемсуърт е начело на актьорския състав на новодошлите участници в ролята на Джейк Морисън. Израснал като сирак, Джейк е смел пилот на изтребител с отлични качества. Хемсуърт, казва че се е възползвал веднага от възможността да бъда част от Денят на независимостта: Нова заплаха, защото първият филм е един от неговите любими за всички времена, макара тогава да е бил само на шест години. „Да се включа в борбата на военно-въздушния флот с извънземно нашествие в този филм за мен е сбъдната мечта." - казва актьорът. Хемсуърт се радва особено да изследва мотивацията на героя си да бъде сред най-предните редове в тази нова битка срещу извънземните. „Родителите на Джейк са били убити по време на войната от 1996 г., така че той има да си отмъщава." Тази травма от детството се отразява и в поведението на Джейк към органите на властта. Хемсуърт допълва: „Джейк може да е малко по-директен и да говори без заобикалки, защото винаги е бил в позицията на губещ, на когото му се налага да се бори за всяко нещо в живота си. Именно защото е отраснал без родители, Джейк негодува, обиден е и дори ревнува от положението на другите." Прямотата на Джейк, както и неговото безстрашие и периодичното му незачитане на авторитети, попарват плановете му. Неговите криле са подрязани и той е понижен до позиция да пилотира лунен влекач – това е гигантски мотокар, с който се транспортират оръжия за отбрана до лунната военна база. На този преден пост е центърът за първа реакция в случай на извънземна атака. „Лунният влекач се движи много по-бавно от изтребителите, с които Джейк е летял, и в общи линии денят му минава в преместване на тежки части от точка А (Земята) до точка Б (Луната), - казва Хемсуърт. - Това не е най-вълнуващата работа за Джейк, който знае, че е роден за пилот на изтребител, и рано или късно отново ще се качи да управлява хибрид." Задаващата се извънземна инвазия може да промени съдбата на Джейк, както и е променила преди 20 години живота на Дейвид Левинсън, изигран отново от Джеф Голдблум. В Деня на независимостта Левинсън проумя как да бъде спряна извънземната заплаха и по този начин попадна под светлината на прожекторите като световен герой. След края на войната, Левинсън прекара времето си в опити се да ни подготви за следващата им атака, понеже никога не се е съмнявал, че извънземните ще се върнат. Той е назначен за директор на програмата ESD, която е основана за възстановяване и разчитане на извънземната технология, останала по време на и след атаката. „Дейвид знае, че въпросът е не дали ще има ново извънземно нападение, а кога, - казва Голдблум. - Той се е нагърбил с отговорността на защитата на всички хора срещу друга атака, която очаква да е дори по-голяма от предишната. Така че Дейвид се опитва да измисли план, с който да измъкне победа за хората от неравностойната хватка. Той се опитва да помогне на всеки да разбере какво се случва по време на тази нова инвазия. И въпреки, че атаката на извънземните започва по ужасен начин, тези няколко дни дават възможност на хората да развият още по-голяма връзка един с друг. Една нова, невероятна променяща парадигмите и издигаща човешката душа светлина озарява естеството на Вселената, разкрива нашето място в нея и с кого можем да го споделим." На Голдблум му допада по-нататъшното проучване на различните нюанси на героя. „Дейвид Левинсън е сложен образ, скромен и любознателен чудак. Той е романтичен човек с неспираща любов към планетата и всички живи същества. И всички тези качества влизат в играта, когато получава смайваща информация за това къде сме ние и кой друг е там и това, което може да ни се случи." Също така Голдблум отбелязва, че макар нашествениците да имат по-модерни оръжия и превозни средства, те не притежават основна черта, която носи надежда на смелите мъже и жени да се изправят в битка срещу тях. „Извънземните имат военно предимство, но в някои отношения отразяват някои от собствените ни дребни малките глупости. Те не зачитат присъщата красота на живата планета и експлоатират ресурсите й до край. Това предизвиква тяхната гибел." И докато Дейвид Левинсън поема нови и впечатляващи отговорности, в сърцето си той остава героя, с когото се запознахме в Деня на независимостта, то неговият бивш шеф е претърпял някои сериозни промени. Бил Пулман отново е в ролята си на президента (вече бивш) на САЩ Томас Дж. Уитмор, който е ръководи защитата на планетата ни през 1996 г. От неговите близки срещи с извънземните тогава, Уитмор страда от синдром, който медицинските специалисти наричат извънземно остатъчно състояние. В следствие на тежки вътрешни промени Уитмор е емоционално и умствено неуравновесен и „знае" какво правят извънземните. Той има видения за предстоящото им завръщане и мрачни предчувствия на плановете им за Земята. „Уитмор се е срещнал незащитен със цялото съзнание на извънземната флотилия, - обяснява Пулман. - Това е подействало като ударна вълна на мозъка му. За света той все още е герой, макар да води изолиран живот в компанията на дъщеря му Патриша и близък кръг сътрудници. Уитмор е убеден от своите видения и интуиция, че извънземните се завръщат, но никой не му вярва. " Емерих добавя: „В класическата драма такъв герой е сочен от останалите за глупак, луд човек. Но нашествениците все още заемат съзнанието му. Уитмор е променен след това преживяване и сега умът е като огромен кошер, свързан с ума на извънземните. Той знае, че те ще се върнат обратно и смята, че този път няма да можем да ги победим." Девлин казва: „Много ми хареса идеята, че най-смелият и героичен лидер на планетата привидно е загубил ума си през последните 20 години, понеже извънземните са в главата му. Изключителна наслада е да гледаш дълбочината, с която Бил Пулман достига и представя този нов нюанс в образа на Уитмор. И в същото време запазва цялата сила на характера, какъвто го помним, познаваме и обичаме." Въображението на Уитмор и промените в поведението му се пазят в тайна от всички, с изключение на тесен доверен кръг приятели на бившия президент, сред които е и порасналата му дъщеря Патриша. Тя и верният й приятел Дилън Хилър, син на покойния пилот Стивън Хилър (Уил Смит), се познават от детство. Продуцентът Харалс Клосър казва: „Патриша и Дилън са израснали заедно в следвоенния свят като децата на двама от най-големите герои на планетата от 1996 г. – президента Уитмор и пилота, спасил Земята, Хилър." „Кралският" статут на Патриша не е попречил да следва собствения си път. „На Патриша й е трудно, - казва Майка Монро, която е в образа на президентската дъщеря. - Тя е истински боец, но също така има голямо сърце, което се вижда чрез отношението й към баща й. За него тя е готова на всичко. И в един момент осъзнава, че може би наистина той знае нещо за предстоящата инвазия." Патриша е израснала заедно с Дилън, но обича и иска да се ожени за Джейк. Отношенията им се усложняват от импулсивността на Джейк, който за малко да убие Дилън по време на изпитателен полет. Ако съумеят да работят заедно въпреки различията си, това трио ще поведе новото поколение към възраждането за човечеството. „Патриша се запознава с Джейк в училището за пилоти, - обяснява Монро, - и веднага си пада по „лошото момче". Те наистина са влюбени. В същото време има напрежение между нея и Дилън, защото светът предполага се, че двамата ще се съберат като двойка. Но сърцето си иска своето." Дилън, изигран от Джеси Ъшър, върви по стъпките на баща си Стивън Хилър. Той е наследил изключителните му летателни бойни умения и е член на новото поколение героични пилоти. Главният му съперник както за лидер на летящата отбранителна ескадрила, така и за сърцето на Пати, е Джейк. „Тази динамика между героите се отплаща, - споделя Райт. - Благодарение на ритъма меджу Лиъм и Джеси и техните естествени комедийни умения, перченето между героите до голяма степен напомня традицията на това, което показа Уил Смит в първия филм." „Подобно на Патриша, и Дилън имат статута на кралска особа, - казва Ъшър. - В края на краищата баща му е един от най-известните хора на света. Всички си мислят, че постигнатото от Дилън му е поднесено на сребърен поднос, но истината е, че той е много добър в това, което прави. И това е неговият проблем – как да отиде по-далеч, за да избяга от сянката на баща си и да си проправи собствен път." На екрана се завръща и Вивика А. Фокс, която отново влиза в ролята на Жасмин Дъброу Хилър: „Дилън се пита: Достоен ли съм, за да вървя по стъпките на Стивън Хилър". И Жасмин е там, за да му каже, че той има свой път и да започне свое собствен пътуване, без да се страхува. Бъди повече, бъди себе си!" Двадесет години след първият филм, Жасмин Фокс е здравен специалист и работи в болница. Тя е едновременно притеснена и много горда, че синът й Дилън е в челните редици на битката. Друга силна женска роля във филма е тази на американския президент Ланфорд, изигран от Села Уард. Тя е много по-различен вид президент от героя от войната Уитмор. Ланфорд е самоуверена, политически мотивирана и не се плаши от тези, които не са съгласни с нея. Повече от всичко тя е решена да не позволи на историята се повтори. Ланфорд е решителен и силен президент, какъвто трябва да бъде и не се страхува от използва сила. Уорд обяснява: „Двадесет години след първата атака, всяка нация е изградила отбранителни резерви. Всички ресурси и бюджети са били насочени към разходи за отбрана. Хората са правили компромиси, но вече са се уморили от толкова много жертви. И в началото на филма Ланфорд заявява, че е време отново хората да се поставят на първо място. Според нея вече сме приключили с изграждането на глобалната система за отбрана и сме подготвени за ново извънземно нашествие." За Ланфорд такава битка е от голямо значение, защото тя в изгубила почти цялото си семейство във войната от '96. „Разбира се, това се отразява върху нея, - казва Уорд. – Войната е направила Ланфорд по-устойчива и донякъде по-жестока. Но тя е силен президент и иска само да защити планетата." Друг отличителен женски персонаж е китайския модел и актриса Анджелабейби, която се присъединява в ролята на Рейн – смела и решителна част от елитния отряд бойни пилоти. Рейн е решена да не позволи емоциите и романтичните предложения от страна на най-добрия приятел на Джейк, Чарли (Травис Тоуп) да въздействат на мисията й. „Рейн гледа на Чарли по-скоро като на по-малък брат, отколкото като на гадже", - казва актрисата. Чичото на Рейн, генерал Лао (Чин Хан) е главнокомандващ на Лунната база. Лао изисква дисциплина и ред от своите пилоти, така че, разбира се, има конфликт с непокорния Джейк Морисън. „Лао е лидер, който стриктно следва изпълнението на задачите и иска нещата да са направени по правилния начин. И тогава се появява бунтарят Джейк, които не може да живее по правилата, които изисква Лао. Така между двамата се получават много интересни отношения." В новия филм се завръщат и двама любими ветерани, с които до голяма степен бе обвързан хуморът в първата част. Джъд Хирш отново е в ролята на бащата на Дейвид Левинсън, Джулиъс. Той сам е публикувал книга за героичните си подвизи по време на първата извънземна атака, и сега пак се озовава в центъра на катастрофалните събития. Именно през неговия поглед зрителят вижда за първи път нашествениците. Но и насред каквато и да е катастрофа да се окаже Джулиъс, той си остава същият. „През последните двадесет години нищо не се е променило за него, - казва Хирш с любов за своя герой. - Искам да кажа, абсолютно нищо. Разбира се, светът разполага с извънземна технология, изградили сме база на Луната, създали сме невероятни изтребители хибриди. Но Джулиъс пак си остава същия герой, познат на зрителите." Още по-ексцентричен персонаж от Джулиъс е д-р Бракиш Оукън, много превъзбуденият и леко смахнат учен, който отговаряше за изследванията в Зона 51 по време на първоначалните атаки. В резултат на срещите му с пришълците в първия филм, Оукън изпада в кома в продължение на две десетилетия в строго секретната Зона 51. Сега той идва на себе си и също като президента Уитмор има синдрома извънземно остатъчно състояние и вижда плановете на извънземните. Брент Спайнър се завръща е ролята си на Оукън с най-голямо удоволствие. Той отбелязва: „Винаги съм се надявал, че ще се завърна в този образ. Малко са актьорите, които са имали шанса да изиграят същия персонаж след 20 годишна пауза. Освен… добре де, Харисън Форд, нали? И Сталоун, предполагам. OК, и Шварценегер, също. Но все пак съм много развълнуван, че Оукън все още е жив!" Жив... и някак си още по-странен, отколкото когато го срещнахме в първия филм. „През 1996 г. той имаше стърчащи рошави коси, и сега изглежда още по-странен, защото е бил в кома. Всичко се е променило, а той е същият. Той все още е гений, който е решен да намери начин да се справи с извънземните." Сред новите лица, които се включват към актьорската вселената на Денят на независимостта: Нова заплаха с Уилям Фичнър, като генерал Адамс, който оглавява глобалните военни инициативи в областта на отбраната; Патрик Ст. Есприт като министъра на отбраната Танър; сценаристите на филма също се появяват на екрана: Никола Райт е в ролята на федералния счетоводител Розенберг; а Джеймс А. Уудс е майор Ритер.
„ТОЗИ Е... ОПРЕДЕЛЕНО ПО-ГОЛЯМ ОТ ПРЕДИШНИЯ."
Тези думи са изречени от директора на земната отбрана Дейвид Левинсън, когато вижда второто извънземно нашествие и до голяма степен обобщават сравнението и между първия филм и Денят на независимостта: Нова заплаха. Ето още няколко думи, които може да ви помогнат да си представите разликата – „Дубай падна върху Париж.“ Носителят на награда Оскар® за визуални ефекти Волкър Енгел отбелязва със смях: „Това може да се случи само в един филм на Роланд Емерих!" Емерих просто оценява напредъка в компютърно генерирани образи и позволява да му помогнат в създаването на тези зрелищни сцени. Продуцентът Девлин добавя: „Красотата на това, което Роланд направи в първия филм, е как комбинира старомодните визуалните ефекти с дигиталната технология. Днес, единствените граници са във въображението, а Ролан има безгранично визуално въображение." Друг ключов играч в привеждане на забавлението до епичния космически мащаб е художника на продукцията Бари Чусид, който е работил съвместно с Емерих в След утрешния ден и 2012. „Роланд е един от най-смелите режисьори, които съм срещал, - казва Чусид. - Той те вдъхновява да поемаш рискове, които вероятно никога няма и да си помислиш. Има опасност да се окажеш, че висиш над пропастта, но най-често в крайна сметка се озоваваш на чуден път, който не си и предполагал, че съществува." Под режисурата и визията на Емерих, Чусид се отнася към Денят на независимостта: Нова заплаха като самостоятелен филм, а не като продължение. „Роланд обича научната фантастика, както и аз, и едно от най-големите предимства да работя с него е, че той разширява границите на това, което може да бъде заснето, - отбелязва Чусид. – Мащабът и обхватът са толкова големи, че на моменти не могат да бъдат измерени. А филмът трябва да ги представи правдоподобно на екрана." Чусид отбелязва, че особено му допада идеята за хибридните изтребители, които комбинират извънземна и човешка технология. „От началото самото начало решихме, че хората са събрали технологията от свалените нашественически кораби, - обяснява той. – Те могат да разберат част от нея, но не изцяло. Независимо дали хората изграждат изтребител или влекач или оръжие, те могат да използват извънземната технология като подправка, която просто прави всичко по-добро." Оползотворяването от страна на човечеството на извънземната технология за една от големите теми на филма. "Едно от нещата, които се опитахме да покажем бе идеята, че всички нации са обединени срещу общ враг. - заключава Чусид. – Извънземните са го направили преди; ще го направят отново. Но сега вече няма разделение между цивилни и военни, между отделните страни и раси. Човечеството е обединено и ще използва каквото може, за да се бори за своята независимост."
