Начало »

Новини

Рецензии ДВА ПАТЛАКА - под прикритие и кръстосан огън

ДВА ПАТЛАКА - под прикритие и кръстосан огън

Рецензии
ДВА ПАТЛАКА - под прикритие и кръстосан огън

03.09.2013, 10:55 | Видяна: 39839 | синефиш.бг | dalt | РЕЦЕНЗИЯ

Погрешно е да се счита, че краят на лятото и началото на есента е период, който предлага остатъците от летните аудио-визуални оргии на големите дистрибутори. "Два патлака“ е летен филм, който, у нас, представен в първите дни на есента, би допринесъл за сравнително безболезненото преминаване от ваканционните настроения и спомени към сивотата на ежедневието.

ДВА ПАТЛАКА

Историята се придържа стриктно към клишетата на жанра, а това потенциално крие риск да отегчи зрителя. Разказът се върти около двама агенти под прикритие, които по силата на обстоятелствата трябва да обединят усилията си, за да оцелеят и постигнат успех. Звучи познато и не е нужно да се търси далеч, за да се припомнят дуетите от “Смъртоносно оръжие“, неотдавна преминалия по екраните “РПУ – оня свят“, “Лоши момчета“ и “48 часа“.

Може би първият и последният се доближават най-близо до “Два патлака“, защото става дума за Боби Тренч,чернокож агент от отдела за борба с наркотици и, за Маркъс Стигман, офицер от следствения отдел на военноморските сили. (Оставям на читателите да познаят кой персонаж въплъщава Дензъл Уошингтон и кой - Марк Уолбърг).

ДВА ПАТЛАКА

Исландският режисьор Балтазар Кормакур е осигурил вниманието на публиката и касовия успех на лентата не само с присъствието на две едрокалибрени имена и любимци на публиката, а и с чудесно изпипан диалог просмукан от леко чувство за хумор, граничещо с унищожителна самокритика. Това се оказва печеливша тактика, тъй като филмът си остава измишльотина в най-добрите традиции на приключенската фикция.

Историята се развива в полузаспалото селце Трес Крусес, намиращо се в прахоляка на американско-мексиканската граница. Двамата главни герои следват стриктно указанията на своите висшестоящи: да се обере банката и да се изземат наличните в нейните сейфове 4 милиона долара, принадлежащи на местния наркобарон. Така набавените средства ще бъдат използвани за секретни мисии на съответните ведомства. Тренч и Стигман не се познават, но сформират двойка с дълбокото убеждение, че “другият“ е криминален престъпник и наркотрафикант.

ДВА ПАТЛАКА

И двамата действат с благословията на началниците си, които са близки до идеята за лично обогатяване и елиминиране на неудобните свидетели впоследствие. Обирът протича като безпроблемно посещение в ресторант за бързо хранене, доближаващ се по-скоро до оперетен номер, отколкото до тежко криминално деяние. Оказва се, че парите на наркобарона Папи са 43 милиона и че те са част от сумата, с която картелът му си осигурява протекцията на ЦРУ и безпроблемна дистрибуция в Съединените Щати.

А ЦРУ не е склонно да сложи кръст върху загубата и затова изпраща садистичния следовател Ърл, който е твърдо решен да доведе мисията по възстановяването на сумата до край. Това са достатъчни условия двамата главни герои да не се чувстват комфортно. Следват преследвания, ръкопашни конфликти и размяна на изстрели в най-добрите традиции на класическия екшън.

ДВА ПАТЛАКА

Тук е моментът да се добави, че агент Стигман е великолепен стрелец и, че агент Тренч е изключително прозорлив детектив. Нищо не може да устои на тази великолепна машина, съставена от двама оперативни работници, силно раздразнени от това, че са били измамени от началниците си. Докато единият е циник и не се доверява никому, то другият е доста обсебен от идеята да се сприятели с някоя сродна душа.

Химията между двата персонажа работи с поразяваща ефикасност. Разказвам това, без угризенията, че отнемам на зрителя част от удоволствието от гледането на филма - той ще открие доста повече познати ситуации, представени по забавен начин.

ДВА ПАТЛАКА

През голяма част от прожекцията имах чувството, че актьорите ще се захилят в неконтролиран кикот, осъзнали абсурдните диалози и гротесковите сцени, в които участват.

Джинсовото яке на Уолбърг с бродирана акула и зъбите със златни коронки на Уошингтън са част от многото детайли и елементи, с които филмът се доближава до естетиката на “Криминале“ на Куентин Тарантино.

Подобно на “Мистър и Мисис Смит“, “Два патлака“ е Б-филм с А-актьори и А - режисьор. С чудесния си бокс офис в Северна Америка и откровения си ваканционен привкус, бих окачествил “Два патлака“ като появяване изневиделица на филм, прелетял ниско, под обхвата на радарите, за да изненада и зарадва публиката.