Рецензии
“ДИРЕКТЕН ПОЛЕТ” – Елементарно, драги ми Варадине

"Трябва да вкараш в действие, малките сиви клетки, скъпи ми Хейстингс"
Еркюл Поаро

По-младите читатели едва ли познават списанието за научна фантастика “Космос” и неговата рубрика “Логиката решава”, помещаваща се на последните страници на изданието. В нея, подобно на епизодите от сериала "От местопрестъплението", още на местопрестъплението инспектор Стрезов и старшина Варадин намираха верните решения на заплетени криминални загадки.

Оперативните работници винаги се оказваха безпогрешно прави и пред читателите на списанието заставаше въпроса, как прозорливият дует успява да разкрие истината и да разобличи криминалните деяния разполагайки с толкова оскъдна информация? Отговорът се намираше под заглавието “Логиката реши” и така органите на властта печелеха силен престиж сред любителите на криминални казуси.

Подобно на своите изключително наблюдателни и прозорливи български колеги, Бил Маркс бди за реда и законността. Той е един от десетките хиляди въздушни полицаи, чието присъствие стана желателно и наложително след терористичните актове през септември 2001. По време на успешното излитане зрителят разбира, че Бил не е особено щастлив с избора си на професионално поприще, и че не е образцов служител и офицер.

Въпреки трогателния му талисман, слабостта му към алкохола и цигарите запалват известни подозрения у бдителните зрители, които тръпнат в очакване на разбиването на рутинното спокойствие на междуконтинентални полет между Ню-Йорк и Лондон.

Не след дълго въздушният шериф получава ултимативно текстово съобщение, осведомяващо го за намеренията на неизвестен злосторник да елиминира по един пасажер на всеки 20 минути, ако самолетната компания не преведе крупната сума от 150 милиона долара на посочена банкова сметка. Нещо повече, авторът на съобщението доказва, че не се шегува.

Незапознат с рубриката от списание “Космос”, Бил е изправен пред трудна задача – да разреши неразрешим проблем в нереално кратък отрязък от време. И тъй като всички обстоятелства и факти посочват въздушния полицай като потенциален психопат с нелоялни намерения, задачата му става непосилно сложна. Като се добави към това и лесно обяснимото раздразнение витаещо сред пътниците, става ясно, че всички условия за трилър с екшън нюанс са налице.

С майсторското дозиране на напрежението, “ДИРЕКТЕН ПОЛЕТ” е изключително ефикасен разказ, в който режисьорът си играе на котка и мишка със зрителя. Присъствието на основен персонаж, в който се съмняват всички, (включително и зрителят), и който подозира всички (с изключение на зрителя) допринася за интензивната и логична паника (тук зрителското съучастие е личен въпрос).

Испанският режисьор Хауме Койе-Сера (“Без име”- 2011), подхвърля стръв за вниманието като реални улики и неоспорими факти, които после разбива чрез логика и събития. Неспособността на аеро-шерифа да идентифицира противника си създава усещането за клаустрофобична обреченост и превръща филма в приятен кинопродукт, честно развяващ знамето на жанра.

Би било уместно да се отдаде заслуженото и на присъствието на Лиам Нийсън (второ сътрудничество с Койе-Сера), който внася точната доза психологизъм в образа си на виновник трескаво търсещ друг виновник. Върху картата на съвременните кинопродукции “ДИРЕКТЕН ПОЛЕТ” се намира на пресечната точка между съзерцателно-аналитичните разследвания на Холмс, Поаро или Мис Марпъл и мускулестите прояви на Джон Маклейн от франчайза “Умирай трудно”.

Някои кинофенове основателно биха го включили в поредицата “Летище”, но е почти сигурно, че авиокомпаниите няма да го включат във филмовите си каталози за многочасови полети.