С изложбата „ЦВЕТОВЕТЕ НА ЖИВОТА“ искам да разкрия онези брънки на човешкото, на трудно доловимото, осезаемото, онова магическо усещане от тайнството на комуникацията с хората, контакта с природата и различните форми, които са в нас, около нас, до нас и някак забързани, не обръщаме внимание на това тайно вълшебство, което се крие във всеки поглед, усмивка, като една нежна несигурност от непознатото.
TЕТРАДКАТА Срамежливият поглед на братчетата от Пакистан, които някак свенливо и притеснено, но с вълнение се опитваха да се усмихнат на чужденката, на непознатата срещу тях и в същото време притискаха тетрадката в ръка. Да, но тя не беше обикновена тетрадка, като тези в нашите училища, тя беше нещо повече. Там застанали сред разкаляния и разнебитен път, това богатство представляваше една каменна тетрадка, върху която децата с пясък пишеха и учеха в „медресето“ Корана, както и много други предмети… НА ОСТРОВА Вълнението, което изпитах в Гвинея Бисау, когато в столицата й от морското пристанище, нашият екип трябваше да стигне с лодка, подобна на тези на бежанците, до един от рядко посещаваните острови, където децата говореха само местния диалект, но не и езика на Camões, те искаха да разберат какво беше написано в един захвърлен буквар. Toчно в този момент съвсем естествено, въпреки че не говорех техния език, а само португалски, желанието да общувам с тях бе надделяло и аз започнах да им чета някаква история от буквара. Въпреки че те не разбираха словото, се смееха от сърце и с интерес наблюдаваха как някаква „branca“ – така наричаха белите хора, се опитваше да усети и долови тяхното същество…
ЦВЕТНА УСМИВКА Най-неочаквано зад оградата се усмихваха деца, тичаха, подскачаха, ала една телена ограда ни разделяше. Tе искаха да я прескочат, ние също, за да се срещнем, за да се запознаем. В погледа ми попадна едно мъниче, което се опитваше да имитира големите и просто искаше да бъде забелязано, за да разкрие пред нас цветната си усмивка и прекрасните плитки. В този момент, най-неочаквано голямото му и силно братче, което беше едва на 5 или 6 години, го грабна и вдигна във въздуха с гордост, за да могат всички да го забележат…
Това са част от безбройните моменти, които са се запечатали в съзнанието ми и за мен са истинско вдъхновение, тези хора, от най-различни точки на света, които са калейдоскопът на обществото, които по свенлив начин искат да бъдат забелязани, че ги има, че съществуват, както и възможността да се докоснем до различното, до сърдечното и човешкото.
СЛАВЕНА ИЛИЕВА е филолог-испанист, завършила е магистърска степен в СУ "Свети Климент Охридски“ в София, магистратури по Превод в Университета “Комплутенсе” в Мадрид, Международни отношения в “Дипломатическата школа” в Мадрид и Човешки права и демократични процеси в„Академията на Венеция“ и в “Университета по правни и политически науки на Монпелие”, Франция. Като полиглот съчетава професионалната си заетост на преподавател, преводач и наблюдател в мисиите за наблюдение на избори на Европейския съюз. Участвала е в международни конференции, отнасящи се до миграционните процеси, международното сътрудничество, културата и образованието. С увлечение изучава културата и традициите на различните страни и народи и активно общува с местните хора. Посетила е много държави и при всяко пътуване не пропуска да запечата върху „фотографска лента“ специфичния колорит на природата, бита и традициите на населението. Нейни снимки са представяни на изложби в Страсбург, Велико Търново и София. Мечтае да посети Антарктида, тъй като вече е била в останалите континенти и има желание да продължи да представя културата и особеностите на различни народи под различни форми. Изложбата "Цветовете на живота" е разположена във фоайето на Дома на киното и може да бъде видяна от 14-ти януари до 31-ви януари.
Специални благодарности на печатница "Ракурс" http://www.rakursprint.com/
