Всички знаем, че зрелищата са запазена марка за Холивуд. Между грандиозните ефекти и битките на супергерои, готови да спасят човечеството, понякога все пак се намира място и за някой скромен филм, в който фокусът е самият човек. А ако този филм е направен наистина добре, той често засенчва повечето спрягани предварително за касови хитове заглавия.
„Чудо“ е именно една от тези приятни изненади, истинско чудо на фона на доста обсъждани и очаквани филми. Засягайки теми като толерантността и приемането на различните, екранизацията по романа на Ар Джей Паласио, вече издаден и у нас, е донякъде съвременен прочит на приказката за Грозното патенце. Но въпреки че звучи като старомоден телевизионен филм, това съвсем не е поредната мелодрама за изпитанията пред едно семейство, в което едно от децата няма как да се впише сред връстниците си.
Оги Пулман винаги ще носи клеймото различен. Той се ражда с лицева аномалия и съответно контактите му със света се свеждат единствено до членовете на семейството му. Оги бяга от проблемите, залисвайки се по науката, игрите и голямата си страст – „Междузвездни войни“. Но той няма как да избяга от едно нещо – все пак в един момент ще трябва да тръгне на училище. А когато те оприличават на Фреди Крюгер, това няма как да не предизвика сътресения.
Няма нищо по-жестоко от детската агресия и колкото и да си подготвен, неизбежно е когато изглеждаш като Оги да станеш нейна жертва. Да, момчето ще преживее много и всички зрители ще му съчувстват. Обикновено в подобни истории всичко се върти около главния герой и неговите проблеми. Режисьорът на „Чудо“ Стивън Чбоски обаче доста елегантно заобикаля това и представя гледните точки на други от обкръжението на Оги, към които животът също не е много благосклонен.
На първо място е по-голямата му сестра, която трябва да свикне с това, че винаги ще живее в сянката му. Разбираме историята и на нейната бивша най-добра приятелка, както и на съученик на Оги, който може би ще стане първия му приятел. В това отношение Чбоски не изневерява на романа на Паласио, в който нещата са представени по същия начин. И добре, че го прави, защото така филмът се получава още по-въздействащ и трогателен.
„Чудо“ е от тези заглавия, на които е почти невъзможно да задържите сълзите си. Той е безсрамно сантиментален, но и невероятно забавен. Донякъде е като приказка, която ти преподава „важните житейски уроци“. И точно като в приказка някои неща са прекалено розови: едва ли може да си представим по-добър директор на училище или по-мил учител от този на Оли. А пък майка му е самата Хубава жена.
Вярно, че ролята на Джулия Робъртс не е голяма, но отдавна не сме я виждали в толкова добра форма. Тя не изпъква в нито една сцена, но все пак основната й задача е да не отклонява вниманието на зрителите от проблемите на Оги. Робъртс представя цяла гама от коренно различни емоции, при това само с очите си. Но освен неизбежните драматичните моменти, ще се насладим и на заразителния й смях. Всъщност всички актьори, особено децата, са фантастични, а Джейкъб Трембли в ролята на Оги затвърждава мнението на всички, които му предричаха бляскаво бъдеще след потресаващата му изява в „Стая“.
Никълъс Спарк казва, че всички трябва да прочетат романа на Паласио, за да направят живота си малко по-добър. Същото важи и за филма. Отдавна не сме гледали толкова истинска история, която ще докосне всеки с посланието си и ще успее да ни разплаче, да ни разсмее и да ни накара да се почувстваме по-добре. А защо не и по-добри.
„Чудо“ е именно една от тези приятни изненади, истинско чудо на фона на доста обсъждани и очаквани филми. Засягайки теми като толерантността и приемането на различните, екранизацията по романа на Ар Джей Паласио, вече издаден и у нас, е донякъде съвременен прочит на приказката за Грозното патенце. Но въпреки че звучи като старомоден телевизионен филм, това съвсем не е поредната мелодрама за изпитанията пред едно семейство, в което едно от децата няма как да се впише сред връстниците си.
Няма нищо по-жестоко от детската агресия и колкото и да си подготвен, неизбежно е когато изглеждаш като Оги да станеш нейна жертва. Да, момчето ще преживее много и всички зрители ще му съчувстват. Обикновено в подобни истории всичко се върти около главния герой и неговите проблеми. Режисьорът на „Чудо“ Стивън Чбоски обаче доста елегантно заобикаля това и представя гледните точки на други от обкръжението на Оги, към които животът също не е много благосклонен.
