Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Рецензии Човешкото лице на Холивуд

Човешкото лице на Холивуд
„50/50“ и „Кешбол“ е почти сигурно, че трудно ще прескочат границата от 100 хиляди лева бокс офис, но за сметка на това безспорно се нареждат сред най-стойностните отвъдокеански заглавия за 2011 година.
Cinefish.bg

Рецензии
Човешкото лице на Холивуд

04.01.2012, 18:39  |   Видяна: 3250  |   синефиш.бг  |   РЕЦЕНЗИЯ
от Александър Райчев

Още една година отмина, а с нея и поредната порция високобюджетни безвкусици от Холивуд заляха световните и българските киноекрани. И докато в САЩ все пак огромният пазар позволява да видиш на голям екран дори по арт проекти, които разказват смислени човешки истории, докато на заден фон нищо не се взривява, то в България става все по-трудно за мислещата публика да им се наслади в мрака на киносалона, защото нито приходите от тези ленти оправдават разхода по вноса им, нито някой в тази държава има желание тепърва да култивира вкус у публиката.

И все пак от време на време поради една или друга причина някои по-малки заглавия успяват тихомълком да се промъкнат в седмичната програма на родните мултиплекси и ни позволяват да се срещнем с номинирани за престижни награди филми, както и да запознаят публиката с актьори, които на Запад са вече добре известни и уважавани имена.

50/50По Коледа явно наистина стават чудеса, защото малко след светлия празник зрителите ще могат да гледат „50/50“ и „Кешбол“, които почти сигурно трудно ще прескочат границата от 100 хиляди лева бокс офис, но за сметка на това безспорно се нареждат сред най-стойностните отвъдокеански заглавия за 2011 година.

50/50“ е историята на 27-годишния Адам, който разбира, че е болен от особено тежка форма на рак, въпреки че по собствените му думи не пуши, не пие и дори рециклира. Сериозната тематика на филма предполага особено тягостно преживяване за зрителя, но на помощ се притича непоправимият Сет Роугън, чийто умопомрачителен речник и поведение успяват да разсмеят дори на фона на тежките дни, през които преминава главния герой на историята.

50/50Важно е да се отбележи, че Роугън всъщност почти играе себе си, защото филмът е вдъхновен отчасти от личната борба с рака на сценариста Уил Райзър, чийто най-добър приятел е именно Роугън. В крайна сметка ще разберете, че дори фасадата на един човек да е видимо отблъскваща, то трябва да надникнете в по-скритите кътчета на душата му и ще разберете колко любов и грижа за близките и приятелите му се крие там.

В ролята на Адам влиза 30-годишният Джоузеф Гордън-Левит, който българската публика вероятно познава най-вече от участието му преди години в култовият ситком „На гости на третата планета“. Оттогава обаче измина дълго време, през което Левит се утвърждава все повече като един от най-добрите млади актьори с редица роли в силни независими продукции, сред които „(500) мига от любовта“, „Пакетът“ (Brick), „Пазачът“ и „Хешър“.

50/50Големите студия също забелязаха таланта му и го включиха в безмозъчни забавления като “G.I. Joe: Изгревът на кобра“, но и в един от безспорно най-стойностните блокбастъри за последните десетина години – „Генезис“. Неслучайно Крис Нолан взе Левит и за роля в дългоочакваната трета част от сагата за Черния рицар, която очакваме през лятото на 2012 година.

Адам, в изпълнение на Левит, ни показва как коварната болест постепенно взема връх над физическите сили на тялото, но въпреки това до последно духът се опитва да остане несломим. Колкото и уязвим да е Адам, то той продължава да мисли повече за близките си и как не иска да им бъде в тежест, но и продължава да отстоява житейските си привички, вместо да ги загърби пред потенциално приближаващата смърт.

50/50Истински се тревожи единствено, че може да си отиде от този свят, без от сърце да е казал на жена, че я обича. Ако трябва зрителят да вземе зрънце от посланието на този прекрасен малък филм, то е именно в това – да не губим време в дреболии, а да споделяме любовта си с хората, на които истински държим, защото не знаем колко време ни е отредено да бъдем на този свят.

50/50Освен чудесното изпълнение на Гордън-Левит, който вече заслужи награда за пробив на годината от филмовия фестивал в Холивуд, внимание си струва да отделим и на голямата Анджелика Хюстън, която за съжаление вече не виждаме толкова често на голям екран. Макар и в сравнително малко екранно време, носителката на "Оскар" успява да демонстрира магнетичното си присъствие и актьорско въздействие с всеки един жест, мимика и реплика.

В другата актуална премиера също намираме един голям актьор, който все още незаслужено продължава да бъде пренебрегван от Академията и остава без заветната статуетка "Оскар", въпреки че всяка негова по-сериозна роля е напълно достойна за подобна награда.

КешболСтава въпрос за Брад Пит, който в „Кешбол“ влиза в ролята на бейзболния треньор Били Бийн – човекът, опитал се да промени конвенциалните разбирания за начина, по който функционира не само бейзболът, но и спортът като цяло. И нека присъствието на бейзбол като център на повествованието не плаши българските зрители, защото в същността си това е филм за човешките взаимоотношения и отстояването на личностните принципи, които ни формират и определят пред всички останали.

В крайна сметка само трябва да си припомним, че един незаслужено позабравен актьор като Кевин Костнър има цели три чудесни филма, които са свързани именно с бейзбола, който обаче чрез изкуството надскача границите просто на една игра и се превръща в тълуване на живота, който водим независимо дали сме американци или българи. „Поле на мечтите“, „От любов към играта“ и „Укротяване на гнева“ – три заглавия, които си заслужават вниманието на всеки, който ги е пропуснал преди години.

КешболСега обаче Брад Пит достойно поема щафетата от Костнър и влиза в образа на човек, който добре си дава сметка, че животът е несправедлив, но именно това му дава стимул да опита нещо коренно различно, дори когато всички околни го смятат за луд и са готови да се отрекат от него, само защото не иска да спазва вековното статукво. А и да демонстрира, че не винаги по-голямата сума пари определя и по-доброто качество на отбора или това на собствения ти живот. Както и, че никога не можеш да знаеш от коя посока ще дойде неочаквана помощ, поради което е добре винаги да гледаш на света с широко отворени очи, за да не пропуснеш златната възможност.

КешболБили Бийн за мнозина навярно е изглеждал като полудял опортюнист, който е изгубил разсъдъка си заедно със загубата на трима основни играчи, които са примамени от несметните купища пари на Ню Йорк Янкис – клуб, който понастоящем е оценяван на 1,7 милиарда долара и отстъпва само на Манчестър Юнайтед и Далас Каубойс.

Несъмнено Бийн е бил разочарован да загуби на терена и на трансферния тепих, виждайки как в реалността всички усилия и планиране отиват напразно, когато се сблъскат с лавината от пари на един съвременен Голиат, който отдавна е погубил романтиката на спорта и го е превърнал в поредната корпорация, движена от жаждата за повече продадени тениски и прочие артикули.

КешболНо Бийн е далеч по-притеснен, че може да загуби работата си като треньор на Оукланд, защото това вероятно ще го отведе в друг щат и ще го отдалечи от дъщеря му. Това го кара да рискува и революционизира играта с помощта на наскоро дипломирал се икономист, като двамата решават да се осланят на статистиката, а не на нюха на вехтите специалисти от бейзболния щаб на всеки клуб, които изглеждат досущ пасмина излязла от епизод на „Семейство Сопрано“.

Останалото е история, която всеки може да прочете в интернет, но за българите е плюс, че не живеем в Америка и не сме били изложени на новини по случая, което ни предоставя шанса да гледаме филма и да го съпреживяваме с главните герои, без да сме сигурни как ще свърши всичко.

КешболПо-важното, е че по време на вече като ли вечно продължаващата финансова криза този филм ни показва, че има една-единствена противоотрова на влиянието на богатите, които винаги ще стават по-богати и ще поръчват музиката – да вярваш в себе си и в това, което правиш, като винаги поставяш любимите си хора на първо място, защото само те могат винаги да те вдигнат от земята и да те направят истински щастлив.

Мнозина навярно биха отбелязали, че нито „50/50“, нито „Кешбол“ си заслужава да бъдат гледани на голям екран, защото не бъкат от специални ефекти и не са в модерното 3D. Но и двата филма са именно за хората, които наистина ценят киното като изкуство и чакат редките моменти в програмата на кината, когато могат да се видят точно такива заглавия, които се прожектират по-скоро за престиж, отколкото за реално забогатяване. Остава само да благодарим на разпространителите и да им пожелаем спорна 2012 година, през която да ни радват както с големите холивудски хитове, така и с подобни лични проекти, които ще спечелят сърцата на всеки, които рискуват да се докосне до тяхната филмова магия.
Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното


За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg