Рецензии
Червен път

от Антон Терзиев

Андреа Арнолд ("Аквариум") е от любимите ми режисьори. (Катрин Брийо и Virginie Despentes са другите жени в тази преобладавана от моя пол професия, на които се възхищавам.) 

"Червен път" започва с видеостената от десетки монитори, които са работното място на Жаки - Кейт Дики - оператор на CCTV в индустриален район в периферията на големия град.

Задълженията й да филтрира ежедневните занимания на обикновените хора и да следи за евентуални нарушения я обричат на болезнена самота. Единственото и разнообразие са едноседмичните секс-срещи, в кола спряна на черен път, докато кучето на мъжа ги чака да свършат отвън.

Един ден в полезрението на камерите, Жаки улавя случайно човека, когото се е надявала никога повече да не среща в живота си.

Всичко е снимано от ръка, но това не дразни (както у Катрин Бигалоу), защото е обосновано от контекста на цялата миришеща на нерешени проблеми градска тъкан. Скрипта е класически и величав каквито са и отмъщението и прошката по дефиниция.

Кейт Дики, както и всички останали (тук е и Майкъл Компстън от "Сладките 16") правят смазващо реалистични изпълнения. Саундтракът включва единствено Morning Glory на Noel Gallagher от Oasis и Love Will Tear Us Apart на Джой Дивижън, изпълнена на финала от Honeyroot така, че косъмчетата на ръката ти да стоят дълго време изправени.